Решение № 2464 от 20.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2464 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110104158 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищцата М.

С. М. срещу ответното дружество „А.” ЕООД, в която се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 862,42 лева по изпълнителен лист от 08.11.2010 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5985/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, ГК, 15-ти състав, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118410410111/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 в КЧСИ, като погасена по давност.

Ищцата твърди, че е било проведено заповедно производство по ч.гр.д.

№ 5985/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, ГК, 15-ти състав, завършило с влязла в сила заповед за изпълнение, и е бил издаден изпълнителен лист от 08.11.2010 г.. Посочва се, че въз основа на последния е било образувано изпълнително дело № 20118410410111/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 в КЧСИ. По изпълнителното дело до момента не били събирани и удържани суми от ищцата. Поддържа се, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение не били извършвани изпълнителни действия повече от 5 години. До работодателя на ищцата „АДИА ТРЕЙД” ЕООД било изпратено запорно съобщение с изх. № 866398/11.11.2021 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. С образуване на 1 изпълнителното производство давността не била спирана или прекъсвана.

Твърди се, че в случая била налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а в константната съдебна практика се приемало, че действията след изтичане на двугодишния срок на бездействие и прекратяване по закон на изпълнителното производство, включително и след изтичане на давността, били незаконосъобразни и не спирали давността. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявената претенция. Поддържа се, че искът е недопустим, доколкото бил предявен иск по чл. 124, ал. 1, предл. трето от ГПК и ищцата не отричала съществуването на вземането на ответника, а твърдяла неговото погасяване по давност. Посочва се, че погасеното по давност вземане не преустановявало съществуването си и ищцата можела да изпълни доброволно и след изтичане на давностния срок, без да има право да иска обратно платеното, като последиците на изтеклата давност можели да се релевират само с възражение против осъдителен иск на кредитора. Поддържа се, че искът е и неоснователен. В случая приложима била 5-годишната погасителна давност, като се подчертава, че срещу издадената заповед за изпълнение ищцата не била подала възражение в срока по чл. 414 от ГПК и заповедта влязла в сила.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, което станало найрано на 15.08.2010 г., е започнал да тече 5-годишният давностен срок за процесното вземане. Посочва се, че на 30.11.2011 г. било образувано изпълнително дело срещу ищцата, а в молбата за образуване били посочени редовни изпълнителни способи – запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника. На 28.02.2013 г. била депозирана последваща молба за запор върху банковите сметки. Подробно се посочва, че в периода от 31.10.2013 г. до 10.08.2021 г. взискателят правил искания за действия, а с молба от 29.10.2015 г. изрично било възложено и на съдебния изпълнител да упражнява правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Твърди се, че не са изтекли 5 години от последното валидно изпълнително действие и вземането не било погасено по давност. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева в полза на ответното дружество.

2

В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се е явила лично и не е била представлявана, а ответното дружество е било представлявано от процесуален представител. На етап устни състезания последният е посочил, че се придържа към становището, изложено в отговора на исковата, молба, направил е отново искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на 08.11.2010 г. е бил издаден изпълнителен лист, обективиращ осъждането на ищцата да заплати на „ЮРОЛАЙН” АД сумата в размер на 862,42 лева и въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20118410410111/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 в КЧСИ.

По делото е било изискано ч.гр.д. № 5985 по описа за 2010 г. на Районен съд – Бургас, ГК, 15-ти състав, по което, видно от обективираното в изпълнителния лист, същият е бил издаден. От постъпило писмо с вх. № 223824/20.10.2022 г. от Районен съд– Бургас се установява, че делото е било архивирано и унищожено.

По делото е бил приобщен препис от изпълнително дело изпълнително дело № 20118410410111/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 в КЧСИ, от което се установява, че същото е било образувано по молба от 30.11.2011 г., подадена от взискателя „ЮРОЛАЙЪН” АД срещу ответницата в качеството на длъжник. В молбата е било поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника.

Със запорно съобщение с изх. № 244969/14.09.2012 г. до работодателя на М. С. М. – ЕТ „И.С. 2009-И.И.”, е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Видно от разписка, находяща се на л. 25 от изпълнителното дело, същото, ведно с поканата за доброволно изпълнение, е било получено на 04.10.2012 г.

С молба от 28.02.2013 г. взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника в изброените в молбата банки. Със запорни съобщения, получени на 02.04.2013 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, 3

„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА

БАНКА” АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, са били наложени запори върху банковите сметки на ищцата. С писмо с вх. № 112080/09.04.2013 г.

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е информирало съдебния изпълнител, че към датата на налагане на запора в банковите сметки на длъжника не са налице достатъчно средства за покриване на цялата запорирана сума. С писмо с вх. № 116267/11.04.2013 г. от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и с писмо с вх. № 120114/15.04.2013 г. от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД банките са информирали съдебния изпълнител, че в банковата сметка на ищцата няма налични средства.

С молба от 31.10.2013 г. взискателят е поискал запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „АВГОНИ ТРЕЙД” ООД и насрочване на опис на движимите вещи на длъжника. Със запорно съобщение с изх. № 352637/02.12.2013 г. до работодателя на М. С. М. – „АВГОНИ ТРЕЙД” ООД, е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Видно от разписка, находяща се на л. 52 от изпълнителното дело, същото е било получено на 09.12.2013 г.

С молба без дата и входящ номер, находяща се на л. 55 от делото, „А.” ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по делото поради цедиране на вземането, предмет на същото. С постановление от 17.11.2014 г. и на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК дружеството е било конституирано като взискател в изпълнителното производство.

С молба от 10.03.2015 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Т.Б.” ООД. Видно от отбелязването на гърба на запорното съобщение, находящо се на л. 75, съобщението е било получено на 27.04.2015 г., а като забележка е било посочено, че дружеството е било закрито на 01.04.2015 г., като длъжникът е бил освободен от работа.

Със запорно съобщение с изх. № 162775/07.08.2015 г. до работодателя на М. С. М. – „Г.Б. ЕООД, е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Видно от отбелязването на гърба на съобщението, находящо се на л. 91 от изпълнителното дело, същото е било получено на 11.08.2015 г.

С молба от 29.10.2015 г. взискателят е поискал насрочване на дата за 4 опис на движимите вещи на длъжника и е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ проучване на имуществото на длъжника и определяне на способите за принудително изпълнение.

С разпореждане от 01.08.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника. По делото няма данни описът да е проведен.

Със запорно съобщение, получено на 03.08.2017 г. от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, е бил наложен запор върху банковите сметки на ищцата. С писмо с вх. № 141931/21.11.2017 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че запорът е бил наложен, но поради неналични суми по водения в банката спестовен влог на лицето, не можело да бъде извършен превод към тази дата.

С молба от 17.07.2018 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжника.

С разпореждане от 25.10.2018 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника. По делото няма данни описът да е проведен.

С молба от 11.08.2020 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движимите вещи на длъжника, налагане на запор върху банковите сметки, трудовите възнаграждения и моторните превозни средства на длъжника, след извършване на справка за наличието на същите. Няма данни съдебният изпълнител да е предприел някакви действия в тази насока.

С молба от 23.11.2020 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движимите вещи на длъжника, налагане на запор върху банковите сметки, трудовите възнаграждения и моторните превозни средства на длъжника, след извършване на справка за наличието на същите. Няма данни съдебният изпълнител да е предприел някакви действия в тази насока.

С молба от 10.08.2021 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движимите вещи на длъжника, налагане на запор върху банковите сметки, трудовите възнаграждения и моторните превозни средства на длъжника, след извършване на справка за наличието на същите.

Със запорно съобщение с изх. № 086398/11.11.2021 г. до работодателя на М. С. М. – „АДИА ТРЕЙД” ЕООД, е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Видно от разписката, находяща се на л. 122 от 5 изпълнителното дело, същото е било получено на 23.12.2021 г.

Исковата молба е била подадена на 27.01.2022 г.

С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземането, предмет на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество с иска по чл. 439 от ГПК ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на акта факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Настоящият съдебен състав счита, че вземането за всички суми в заповедта по чл. 410 и 417 от ГПК, независимо от вида им, се погасяват с петгодишна давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги 5 години, т.е. без значение от вида и характера на вземането. Макар и да не е налице изрична правна норма в този смисъл, при влязла в сила заповед (какъвто е настоящия случай), се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 от ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО).