Решение № 202 от 07.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Плевен, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500230 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №129/29.10.2025г., постановено по гр.д.№574/2024г. по описа на РС-Кнежа състав на същия съд е отхвърлил предявените искове на А. И. Л., с ЕГН:********** с постоянен адрес:гр.Кнежа, ул. *** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н„Младост", ж.к.***, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., с които се иска съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор за предоставяне потребителски кредит №1287783 от 17.09.2023г., сключен между страните на основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК или евентуално на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, вр.чл.22,вр. с чл.11,чл.19 от ЗПК чиято недействителност да бъде прогласена, като неоснователни и недоказани.

С решението съдът е отхвърлил предявения иск на А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен адрес:гр.Кнежа, ул.*** против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"

ЕООД,

ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н„Младост"ж.к.***, представлявано от И. В. Д. и Д. В.

Н., с който се иска от съда в условията на евентуалност, в случай, че отхвърли първоначалния иск,да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне потребителски кредит №1287783 от 17.09.2023г.,сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Blink" в полза на ответното дружество като неоснователен и недоказан.

1

С решението съдът е отхвърлил искането на А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен адрес:гр.Кнежа,ул.*** против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:гр.София,рн„Младост",ж.к.***, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение от общо 2721,96лв./две хиляди седемстотин двадесет и един лев и деветдесет и шест ст./,от които:30лв./тридесет лева/ д.т.за образуване на делото,516,96лв./петстотин и шестнадесет лева и деветдесет и шест ст./ депозит за ССЕ, 2160лв./две хиляди сто и шестдесет лева/с ДДС адв.възнаграждение и 15,00лв./петнадесет лева/куриерска услуга като неоснователно.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от А. И. Л. чрез процесуалния й представител адв. Д. М.. Във въззивната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Отправено е искане за отмяна на поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна „Фератум България" ЕООД, ЕИК *** не депозира отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа въззивната жалба. Прави искане съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Прави искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

Пред РС-Кнежа са били предявени обективно кумулативно съединени иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност за 2 прогласяване нищожността на Договор за кредит №1287783 от 17.09.2023г. и евентуален иск за прогласяване нищожността на клауза, съдържаща се в Договор за кредит №1287783 от 17.09.2023г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank”.

За да отхвърли исковите претенции, първоинстанционният съд е приел, че експертното заключение на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза за необективно и недостоверно, тъй като липсват данни и доказателства,че действителния размер на ГПР по Договор за предоставяне на потребителски кредит №1287783 от 17.09.2023г., е 1863%, поради което не му е дал вяра и не го е кредитирал. Съдът е приел, че формално и от към съдържание Договор за гаранция/поръчителство/ от 19.09.2023г. и Договор за предоставяне потребителски кредит №1287783 от 17.09.2023г. са съобразени с изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК по форма.

Според мотивите на съда посоченият ГПР в Договор за предоставяне потребителски кредит №1287783 от 17.09.2023г. е съобразен с разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК,тъй като има яснота в случая какви общи разходи по кредита за потребителя изразява,настоящи или бъдещи лихви,други преки или косвени разходи,комисионни,възнаграждения от всякакъв вид ,в т.ч. дължими на посредници за сключване на договора,изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Настоящият въззивен състав намира приетото от първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, поради следните съображения:

От приложения Договор за кредит №1287783 от 17.09.2023г., сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:***, и А. И. Л., ЕГН:**********, е видно, че на А. Л., в качеството й на потребител, е предоставен кредит под формата на паричен заем в размер на 400,00 лв., ОЛП – 30,18%, ГПР – 49,06%, срок на погасяване – 1 месец. В сключения Договор за потребителски кредит е посочен Погасителен план, в който са отразени месечните вноски като дата /падеж/, вноска /главница/, месечна лихва, вноска фиксирана.

Установява се от представените по делото в първата инстанция Общи условия за предоставяне на финансови услуги от разстояние, че в същите е посочено, че гарант е одобрено от дружеството физическо или юридическо лице, което въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на дружеството да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя по конкретен договор за заем, като за гаранти, които принципно биха отговорили на условията на дружеството се препраща към уеб страницата на дружеството.

Въз основа на приложените общи условия се установява, че поръчител може да бъде само физическо лице, предложено от заемателя, одобрено от заемодателя, което въз основа на договор за поръчителство гарантира изпълнението на задълженията на заемателя по конкретен договор за заем.

Установява се от чл.4 от Договора, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора, както и че с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от 3 кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В чл.4.3 от Общите условия към договора е посочено, че при кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с поръчител, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита. Посочено е също, че очакваните разходи в този случай ще бъдат в размер на 108лв., както и че същите не са включени в ГПР.

Изхождайки от предмета на представения по делото Договор за кредит №1287783 от 17.09.2023г., сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:***, и А. И. Л., ЕГН:********** и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, предоставящ кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.10 и чл.11.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, които изисквания са императивно посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът, в изпълнение на задълженията си за служебна преценка относно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, стигна до извод за наличие на основания за нищожност на целия договор за кредит.

В чл.19 ал.4 от ЗПК е регламентирано, че ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на процесния договор – 17.09.2023г. са приложими разпоредбите на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК и те ясно и точно определят предела на оскъпяване на кредита.

Пред първоинстанционния съд е приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл.5 от Договора е в размер на 108лв.

Вещото лице е представило подробна формула, установена в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно която действителният размер на ГПР е 1863%, ако в него бъде включена таксата за поръчител, уговорена в чл.5 от Договора.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че изгответното от вещото лице заключение е обективно изготвено от компетентно лице, в чийто професионализъм няма основания да се съмнява. При преценката се взема предвид не само размера на допълнителните, невключени в уговорения размер на ГПР, такси и разноски, но се преценяват всички уговорки в договора, в това число главница, ОЛП, брой на месечните вноски, срок на договора, вида на 4 вноските – анюитетни или намаляващи. След съвкупна преценка на всички тези обстоятелства се налага извода, че действителният размер на ГПР в настоящия случай е в нарушение на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като надхвърля пет пъти размера на законната лихва. С оглед изложеното, се налага изводът, че уговорената в процесния договор клауза за поръчителство е нищожна на основание чл. 19, ал.5 вр. ал.4 ЗПК. В заключението си вещото лице от ССЕ е посочило, че таксата за договора за гаранция първоначално не е включена в състава на ГПР, тъй като не е задължителна, ако се сключи договор за поръчителство. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата по договора за поръчителство представлява косвен разход по кредита за въззивника като потребител, поради което следва да бъде съобразен при изчисляване на ГПР. От заключението на ССЕ става ясно, че при включване в състава на ГПР на сумата по договора за гаранция в размер на 108лв., размерът на ГПР значително надвишава максималният размер на ГПР по чл.

19, ал.4 ЗПК, поради което на основание чл. 19, ал.5 ЗПК се явява нищожна.