Протокол № 590 от 26.04.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 590 гр. Пазарджик, 24.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело частен характер № 20235220200667 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:08 часа се явиха:

Частният тъжител и граждански ищец С. К. М., редовно уведомен от предходното съдебно заседание чрез адв.Ц.- не се явява. За него се явява повереникът адв.Г. Ц., редовно упълномощена.

Подсъдимата А. Д. Г., редовно призована- не се явява. Явява се защитникът адв.Е. П., редовно упълномощена.

Свидетелят В. В., редовно призован – явява се лично.

АДВ. Ц.: Уважаема госпожо председател, считам, че няма процесуална пречка и моля, да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото. Налице са предпоставките на чл.269 ал.3 т.3 от НПК, доколкото подсъдимата е била редовно призована за днешното съдебно заседание. В същото време, не са посочени уважителни причини за неявяването й днес.

Междувременно подсъдимата е получила препис от тъжбата и разпореждането на съда за насрочване на делото, поради което може да бъде направен извод, че е наясно с воденото срещу нея производство от частен 1 характер, както и с правата, които има в това й качество. Още едно доказателство в тази насока са и предприетите от нейна страна действия във връзка с упълномощаване на защитник в лицето на адв.П., която присъства в днешното съдебно заседание и обезпечава правото на защита на подсъдимата.

Най-сетне, повдигнатото с тъжбата обвинение не е за тежко престъпление и отсъствието на подсъдимата няма да попречи за разкрИ.е на обективната истина по делото, поради което нейното явяване не е задължително.

Неявяването на частния тъжител също не е причина за отлагане на делото, доколкото същият се представлява от своя повереник в лицето на адв.Ц..

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

В ОТСЪСТВИЕ НА ПОДСЪДИМАТА А. Г.

ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ.269 АЛ.3 Т.3 ОТ НПК.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

В. В. В.- роден на ****г. гр.Пазарджик, живущ в с.Злокучене, обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, женен, с висше образование, работещ като младши полицейски инспектор в РУ-Септември към ОДМВР-Пазарджик, неосъждан, ЕГН: **********, без родство с подсъдимата.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля В. В.:

СВ. В.: Към 16.04.2023г. бях на същата длъжност- младши полицейски инспектор в РУ-Септември. Отговарям за с.Бошуля и с.Карабунар.

А. Г. я познавам във връзка със случая. Доколкото си спомням, тя се води по документи в Бошуля, но иначе, мисля, че живее в гр.Пазарджик.

Имам спомен, че съм работил преписката, но не помня кога точно е било. Беше миналата година и мисля, че по това време. Беше ми резолирана от началника на районното жалба, депозирана от г-н К. М.- баща на С. М.. В самата жалба мисля, че бяха изложени данни за това, че г-жа А. Г. беше 2 ударила шамари на С. М. заради някакъв пакет сол. Това се сещам. Аз винаги викам страната на тъжителите първо. Бях извикал г-н К. М., който ми заяви, че единственото, което е искал с жалбата, лицето А. Г. да бъде писмено предупредена да не се занимава, както с него, така и с неговото семейство, след което каза, че той ще си потърси правата по частен ред. Помня, че някакви деца са си играли и някаква сол са разсипали пред врата, за което госпожата се беше ядосала. Когато ходих да я призова, г-жа Г. я нямаше.

Мисля, че беше извън пределите на страната тогава, след което госпожата се яви лично. Снех обяснение от нея, в което тя не отрече, че е ударила С., за което съм й съставил протокол за предупреждение. Каза, че се ядосала, защото се е държало вулгарно детето и тя го ударила с шамар. Това си спомням. Аз съставих протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР да не влиза в спор и саморазправа.

Помня само, че каза, че го е ударила с ръка, но къде точно- нямам спомен. Мисля, че госпожата сама си писа обяснението в мое присъствие.

Мисля, че и от майката на А. Г. съм снел обяснение. Г-жа Г. я нямаше, първия път, когато я търсих, и затова бях снел обяснения от майка й, която каза, че дъщеря й ще се прибере от чужбина и ще се яви.

След приключване на проверката изготвих докладна записка.

Отразеното в докладната се базира на самата жалба и на снетите обяснения.

Спомням си само, че г-жа Г. си призна, че е ударила шамар на детето, но нямам спомен дали е уточнила конкретно за един или два шамара се касае, както и дали го е ударила и по главата, или още някъде другаде.

Страните /по отделно/: Нямаме искания. Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. Ц.: Уважаема госпожо председател, аз считам, че в настоящото производство, с оглед множеството събрани писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин се установи написаното в депозираната 3 пред Вас тъжба и допълнителната такава със съответните уточнения.

Безспорно, на 16.04.2023г., около 20ч., в центъра на с.Бошуля подсъдимата А.

Г. е нанесла леки телесни повреди по отношение на тъжителя С. М., изразяващи се в одраскване по шията, както и нанасяне на шамари по бузите в предната част на лицето. Видно от представените полицейски документидокладна записка, снетите обяснения след депозиране на жалба от страна на бащата на С. М.- К. м., става ясно, че непосредствено след инцидента А. Г. в обясненията си е признала, като е заявила: „Аз го дръпнах за тениската и му изплясках два шамара“. Не виждам по-ясно и по-категорично доказване на случилото се и извършеното от самата А. Г., с оглед заявеното от нея на 12.06.2023г. пред полицейския служител. В проведеното днешно съдебно заседание изготвилият докладната- младши полицейски инспектор В. В., разпитан в качеството на свидетел, потвърди написаното от него в докладната записка, като беше категоричен, че е написана след депозиране на жалба и след снемане писмени обяснения. Свидетелят една година по-късно заяви, че си спомня, че пред него, освен в писмен вид и устно А. Г. е завила, че е ударила шамари на тъжителя С. М.. Нормално е и съвсем житейски логично свидетелят да не си спомня един или два или няколко шамара са били и къде са били ударите и в коя част на тялото или лицето, тъй като полицейските служители ежедневно се сблъскат с инциденти от подобен характер. В самата докладна записка той е записал: „На 12.06.2023г. на лицата А. Д. Г. и майка й В. З. Г. са снети писмени обяснения. Г-жа А. Г. в обяснението си не отрича, че ударила С. М., като добави, че се е ядосала на неговото държание, което било много грозно и арогантно.“. Именно въз основа на тези данни, които са станали известни след възникнали инцидент на полицейския служител, както заяви днес, същият е съставил протокол за предупреждение на А. Г., като видно от представения и приет такъв по делото, подсъдимата е подписала протокола за предупреждение по чл.65 от ЗМВР без, каквито и да било, възражение. Смятам, че при постановяване на Вашия съдебен акт следва да бъдат взети предвид писмените документи, приети по делото- полицейските книжа, съставени след инцидента. Следва да бъде взет и предвид разпитът в днешното съдебно заседание на свидетеля В., който е извършил проверката по случая и изготвил самата докладна записка.

За случилото се и виновността на А. Г. става ясно от разпитаните в производството множество свидетели, присъствали на 16.04.2023г. в центъра 4 на с.Бошуля пред дома на А. Г.. В проведения разпит на 14.11.2023г. свидетелят Х. Д. разказа какво се е случило, а именно, че инцидентът се е случил на Великден, как е възникнал и именно, че дъщерята на А. Г. първоначално е провокирала С. М. с това, че го е ударила. Започнали противоречия вследствие на това, че С. е разсипал един пакет сол. Видно от показанията на този свидетел, той обяснява как майката А. Г. излиза от къщата, защото е чула, че двамата се карат. Думите са му следните: „Реших, че ще му се скара на С. и след това го удари.“ /цитира/. Този свидетел при разказа си посочва, че не е чул С. да обижда, както В., така и майка й А. Г..

Свидетелят беше категоричен, че дори присъствалите деца са се опитали да възпрат А. Г. от продължаване нанасянето на повече удари на С., като казва:

„Ние тогава всички опитахме да ги разтървем.“ /цитира/. В същия смисъл са и думите на свидетеля И. Г., който дори посочва, че А. Г., освен че е ударила с шамар пострадалия С. М., освен че го е одраскала по шията му казала“ „тъпанар“ и „малоумник“ за това, че е изсипал солта. Свидетелят посочва, че самият пострадал С. М. не е обиждал А. Г..

По същия начин за същата ситуация разказват и другите свидетели на инцидента. К. Д. е разпитана в открито съдебно заседание на 09.01.2024г. и тя беше категорична за случилото се и за това как именно А. Г. е излязла от къщата, тръгнала веднага срещу С. и без да казва, каквото и да било, се нахвърлила върху пострадалия С. М.. Свидетелката посочи, че е станала пряк очевидец на одраскванията по шията и вследствие на тях, че са потекли капчици кръв. Тримата свидетели, които са преки очевидци, са категорични, че по отношение на одраскванията кръвта не е текла обилно, но все пак е имало охлузване- отстраняване от кожата на шията на С. М. и след което имало капчици кръв. Същата тази свидетелка Д. посочи, че видяла и станала пряк очевидец на нанесените удари от А. Г. на С. М., като тези удари се изразявали в няколко шамара. Свидетелката каза, че не си спомня категорично колко са били ударите, но е категорична, че е видяла как А. Г., хващайки за тениската С., го е задрала с ноктите си и започнала да му бие шамари, като казва:“ Няколко шамара му удари и по двете бузи го ошамари“.

Считам, че свидетелските показания на тези трима свидетели следва да бъдат ценени от Вас в пълна степен, тъй като именно това са свидетели, които са преки очевидци на случилото се. Свидетелските показания на тримата свидетели са безпротиворечиви и кореспондират и с другите доказателства по 5 делото и взаимно се допълват.

От друга страна, смятам, че депозираната пред Вас тъжба се доказа по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля Д. Л.. В проведеното открито съдебно заседание същата свидетелка обясни как на процесната дата 16.04.2023г. се намирала в дома на А. Г., като тъй като този ден било Великден, са били на гости у подсъдимата Г.. Съответно свидетелката разказа как в един момент много бързо А. Г. излязла от стаята, свидетелката тръгнала след нея, но докато излезе на улицата вече се разиграла грозната сцена. Много са важни думите на свидетелката, която е придобила непосредствени впечатления след случилото се и какво е споделила А. Г. след случилото се. Смятам, че тези впечатления и казаното са били може би във времеви диапазон от 1-2 минути след случката. Свидетелката беше категорична и каза: „А. цялата трепереше и каза, че го е хванала за тениската и го е раздрусала.“ /цитира/, т.е. от думите на свидетелката още един път се потвърждава, че А. Г., освен че е раздрала тениската и при хващането е одрала С. М. за шията, се потвърждава и това, че същата е нанесла чрез шамари удари по лицето в предната част на лицето на пострадалия С. М..

Считам, че казаното от тази свидетелка следва да бъде ценено в пълна степен.

Досежно думите на свидетеля В. Г., моля, да се съобразите с факта, че тази свидетелка е майка на подсъдимата А. Г.. При разпита си тя заяви, че не е видяла и не е чула нищо конкретно, като самата тя посочи, че А. не говори много с майка си, тъй като тя не е добре здравословно и не й споделя, от което смятам, че думите на тази свидетелка на първо място не дават яснота и не конкретизират нищо за случилото се и са изключително неясни и неточни, а отделно от това е изключително заинтересована от изхода на делото, тъй като това е майка на подсъдимата Г..

Смятам, че следва да бъде обърнато внимание и на свидетелските показания на свидетеля А. Т., като тази свидетелка, макар и майка на тъжителя С., изключително изчерпателно и коректно разказа за случилото се и какво тя знае за случая, като тя не е била пряк очевидец на ситуацията, но свидетелката е придобила непосредствени впечатления малко след като се е случило всичко на 16.04.2023г. Може би след около 30-40 минути тя е видяла сина си и състоянието му, като същата обясни, че е възприела пряко и непосредствено травматичните вреждания, които се виждали и са били 6 видими по лицето и шията на сина й- одраскване по шията и червенини вследствие на ударените шамари. Тази свидетелка подробно заяви какво се е случило след инцидента, как са посетили Спешна помощ и са търсили съдействие от лекар за състоянието на сина й.