Решение № 2740 от 17.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2740 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330117566 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕОС Матрикс” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 21 999, 71 лева – главница; сумата 1 050, 28 лева - договорна лихва за периода 21.10.2022 г. – 17.08.2023 г., и сумата 501, 90 лева - обезщетение за забава за периода 21.10.2022 г. – 27.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда – 28.09.2023 г. до окончателното й погасяване , които суми, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № *************/***************г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****************г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6604/29.09.2021 г., издадена по частно гр. дело № 13997/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив - ХVІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.

Ответницата С. А. А. от гр. П. оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата 1 молба съображения. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за пълномощника й, включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Прави възражение за нищожност на Договора за потребителски паричен кредит, на който ищецът основава претенциите си, както и възражение за прихващане, като моли съдът – ако уважи иска, да прихване от главницата платените от ответницата по нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 2 301, 58 лева, такса за разглеждане в размер на 300 лева и застраховки в размер на 369, 20 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6604/29.09.2021 г., издадена по частно гр. дело № 13997/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив - ХVІІІ гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружествотоищец сумата 21 999, 71 лева – главница; сумата 1 050, 28 лева - договорна лихва за периода 21.10.2022 г. – 17.08.2023 г., и сумата 501, 90 лева обезщетение за забава за периода 21.10.2022 г. – 27.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда – 28.09.2023 г. до окончателното й погасяване - дължими по Договор за потребителски паричен кредит

№

**************/****************г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *****************г. , както и разноските по делото в размер на 471, 04 лева - държавна такса и 2 400 лева -. адвокатско възнаграждение с ДДС.

В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 21.05.2024 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., действително между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ******************/**************г., с който тази банка е отпуснала на ответницата паричен кредит в размер на 25 000 лева, а с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****************г. Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземанията си по посочения Договор за потребителски кредит.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, след датата на цесията не са постъпвали плащания от ответницата за погасяване на задълженията й по Договора за потребителски паричен кредит, като след 2 извършени от ответника частични плащания, а останалите неплатени преди цесията задължения на ищцата са главница в размер на 21 999, 71 лева, 501, 90 лева – обезщетение за забава, и 1 050, 28 лева – договорна лихва, а освен това с включването на възнаградителната лихва, таксата за разглеждане и застраховките към ГПР не оскъпява кредита прекомерно – поради което съдът намира, че направеното от ответницата възражение за нищожност на Договора за потребителски паричен кредит се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, а с оглед на това неоснователно се явява и следва да се остави без уважение направеното от ответницата възражение за прихващане – доколкото платените от нея на ищеца възнаградителна лихва, такса за разглежадане и застраховки, не се явяват платени без основание и тя ги дължи.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установя, че посочените от ищеца размери на претенциите съвпадат с действително дължимите, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 1 369, 99 лева – платени ДТ, депозит за ССЕ и адвокатско възнагражение с ДДС..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА С. А. А., ЕГН:

**********, от гр. П., **********„*******************“, бл.***, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. „**********” № **, ап.****, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, представлявано от адвокат Е. Г. И. - М. , ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо ПетковКазанджията” № 4-6, представлявано от ****************** Р. И. М. – Т., със съдебен адрес: гр. С. З., ул. “**********************” № **, ет.**, Адвокатско дружество «И. и Д.», адв. Д. П., сумата 21 999, 71 лева – главница; сумата 1 050, 28 лева - договорна лихва за периода 21.10.2022 г. – 17.08.2023 г., и сумата 501, 90 лева - обезщетение за забава за периода 21.10.2022 г. – 27.09.2023 г., 3 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда – 28.09.2023 г. до окончателното й погасяване , които суми, дължими по Договор за потребителски паричен кредит №

**************/************г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ************г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6604/29.09.2021 г., издадена по частно гр. дело № 13997/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив - ХVІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА С. А. А., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕОС Матрикс” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, направените разноски за производството по настоящето дело И ПО частно гр. дело № 13997/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив - ХVІІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 1 369, 99 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответницата възражения за нищожност на Договора, на който ищцата основава претенциите си, И за прихващане.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – ХVІІІ гр. състав частно гр. дело № 13997/2023 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4