Решение № 7075 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7075 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100104862 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Г. Р. М., с ЕГН ********** срещу Прокуратура на Република България, в обстоятелствената част на която се твърди, че с Постановление от 08.06.2017 г. по ДП №29/2017 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. преписка №664/2016 г. по описа на Специализираната прокуратура бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321 ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК - за това, че в качеството му на длъжностно лице, „Инспектор“ и председател на изпитна комисия в Областния отдел на Автомобилна администрация - гр. София (ООАА - гр. София) към ГДАИ, участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел. Едва на 02.08.2021г., след три години и половина провеждано разследване, Специализираната прокуратура внесла обвинителен акт срещу ищеца и още пет негови колеги в Специализирания наказателен съд, като било образувано НОХД № 2396/2021 г. по описа на СПНС, 6 състав, което било прекратено и върнато на Прокуратурата за отстраняване на допуснати нарушения. При повторното внасяне на ОА, било образувано НОХД №3455/2021 г. по описа на СПНС, 6 състав, по което били проведени над десет открити съдебни заседания в рамките на календарната 2022 г., след което Специализираният наказателен съд бил закрит и делото продължило да се разглежда от Софийския градски съд, като на 17.11.2022 г. СГС, 6-ти състав постановил присъда, с която ищеца и останалите подсъдими били оправдани по повдигнатите им обвинения. Присъдата била потвърдена с решение № 258/ 03.07.2023 г. по ВНОХД № 336/2023 г. по описа на САС и влязла в сила на 12.09.2023г.

Посочва, че през времето през което е бил обвиняем и подсъдим, а именно шест години, три месеца и пет дни, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционална и психична тревожност, страх от осъждане, притеснения дали ще му бъде дадена възможност да се защити ефективно, нараняване на самочувствието и личната му самооценка, срам и унижение при отвеждането му с белезници от дома му и претърсване на дома, унижение от полицейска регистрация, стрес, притеснение, дискомфорт; избягвал контакти, живота му се променил негативно; отдръпване на лица от социалния му кръг в следствие на медийното отразяване на делото; загубил съня си, сънувал кошмари; накърнени били честта достойнството и доброто му име.

Моли да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, 1 считано от 12.09.2023г. до окончателното плащане, както и разноските за водене на делото.

Преди първо по делото заседание поради смърт на ищеца, настъпила на 01.08.2024г., с Определение от 07.11.2024г., като ищци по делото са конституирани наследниците му по закон Д. Г. М., ЕГН ********** – съпруга, М. Г. М., ЕГН ********** – дъщеря, Д. Г. М., ЕГН ********** и Г. Г. М., ЕГН ********** – дъщеря и син, действащи чрез своята майка и законен представител Д. Г. М..

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратура на РБ, в който предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан по основание и размер. Твърди се, че не са представени годни доказателства за претърпените от ищеца вреди и за причинната връзка между тях и Д.нието. Излагат се доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД и на практиката по аналогични случаи. Сочи се, че следва да се вземе предвид и това, че размерът на обезщетението не следва да бъде и източник за обогатяване на пострадалия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

От ответната страна не се оспорва изложения в исковата молба ред на протичане на наказателното производство спрямо Г. Р. М., като изложеното в исковата молба е изрично признато в първо по делото съдебно заседание. Поради липсата на спор по отношение на датите и периодите на провеждане на наказателното производство, страните са се отказали от предоставената възможност за представяне на документи, намиращи се в кориците на НОХД №3455/2021 г. по описа на СПНС /закрит/, 6 състав.

Поради изложеното следва да се приеме, че страните не спорят, че следствените действия по отношение на Г. Р. М. са започнали на 07.06.2017г. с личен обиск, претърсване на служебен автомобил, претърсване в жилището на ищеца. С Постановление от 08.06.2017 г. по ДП №29/2017 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. преписка №664/2016 г. по описа на Специализираната прокуратура бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че за периода от неустановена дата през месец януари 2016 год. до момента на повдигане на обвинението, на територията на гр.София, в качеството му на длъжностно лице инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. София е участвал в организирана ирестъпна група, създадена с цел да вършат престъпления по чл.301 и чл.282 от НК /получаване на доходи от престъпна дейност/, ръководена от В.С. Г., с участници, Н.Ц.С., Е.И.М., А.В.Т., Д.Й.Д., като групата е била създадена с користна цел, и в нея са участвали длъжностни лица - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК . С Постановление от същата дата е бил задържан за срок от 72 часа. По НЧД №1755/2017г.по описа на СпНС, 13 състав по отношение на Г. Р. М. на 10.06.2017г. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000лв., която обаче е отменена от АСНС пет дни по-късно.

С Постановление от 23.03.2021г. на Г. Р. М. е прецизирано обвинението, като единствено е посочено какво означава ОПГ и е добавено качеството на участниците в същата на длъжностни лица от Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.София.

Обвинителен акт е внесен в Специализирания наказателен съд на 02.08.2021г. срещу ищеца и срещу още пет негови колеги. Образувано е НОХД №2396/2021 г. по описа на СПНС, 6 състав, производството по което, след инстанционна проверка, е прекратено и върнато на Прокуратурата поради допуснати нарушения. След изпълнение на указанията на съда, на 01.11.2021 г. Специализираната прокуратура е внесла повторно обвинителен акт - с вх. № 5227/01.11.2021г., като е образувано НОХД №3455/2021г. по описа на СПНС, 6 състав.

Производството е насрочено, с Разпореждане №2204/16.11.2021г., за разглеждане в разпоредително заседание на 26.11.2021 г. Проведени са тринадесет открити съдебни заседания в рамките на календарната 2022 г., както следва: 17.01., 24.02., 18.03., 28.03., 20.04., 09.05., 19.05., 30.05., 09.06., 20.06., 25.07., 17.10., 27.10. След закриване на Специализираният наказателен съд, разглеждането на делото е продължило от Софийския градски съд. С Присъда №30001 от 17.11.2022 г. СГС-СНС /закрит/, 6-ти състав е признал Г.

2

Р. М. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата е потвърдена с решение № 258/03.07.2023г. по ВНОХД № 336/2023 г., по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, като е влязла в сила на 12.09.2023 г.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Е.И.М., друг от обвиняемите, който посочва, че започналото с р е щ у тях наказателно производство е имало голям отзвук. Посочва: „Сутрин държавата ставаше и вечер лягаше с нас. Водеха ни като „три синджири роби“, вързани един за друг. Криехме си лицата. Срам, невероятен срам и беше нещо ужасно“. Заявява, че преживяното по време на наказателното производство, предизвикало стрес, който никога нямало да си отиде. Смята, че смъртта на колегата му има голяма връзка със случилото им се през 2017г. Посочва, че Г. М. бил душата на техния колектив, бил винаги готов да помогне, б и л лъчезарен и спокоен човек. Смята, че Г. М. е бил много здрав човек, бивш гимнастик, много енергичен, имал много добри умения в устройството на автомобили и в ремонтите. Това което им се случило, дало огромен отпечатък върху поведението му, като при него първоначалното задържане се отразило много по-тежко поради това, че съпругата му била бременна с второто им дете и следвало всеки момент да роди. Г.

М. много се притеснявал за съпругата си и дали случилото се няма да й се отрази. 72 часа го оставили без връзка с жена му, като това било нечовешко изпитание според свидетеля, защото се очаквало раждането да е всеки момент. Заседанието за мерките за неотклонение пред първа инстанция продължило повече от 8 часа. Жената на ищеца, била там през цялото време. 8 часа стоически стояли и чакали, какво ще се случи с тях. През това време медийният интерес бил огромен, като продължил доста дълго.

Продължили да изпълняват служебните си задължения, но с ограничени пълномощия. Започнали да ги изпращат в най-затънтените и най-отдалечените кътчета на България за провеждане на изпити, като когато се интересували на какво основание се прави това, им отговаряли, че има устно нареждане. Казвали им, че ще изпитват в Силистра, в Добрич, навсякъде в България, но не и в София, защото можели да извършат престъпление. Притеснявали се да не бъдат осъдени. Отношението на колегите им, които не били обвинени, спрямо тях, се променило, отстранили се. Те изпитвали огромен страх, защото виждали какво се случва с обвинените. Социалният и м живот се променил. Едни от най-близките им приятели започнали да странят.

Поддържали само служебни отношения. Колеги от цялата страна им се обаждали, за да ги питат защо са правили така, били повярвали на обвиненията. Това, че те са застрашавали националната сигурност, че са пускали убийци на пътя, до колкото си спомня свидетеля, било казвано от говорителката г-жа Арнаудова и г-н Гешев, като ръководител на Специализираната Прокуратура.

По отношение на професионалния път на Г. Р. М., свидетеля заявява, че през 1992 г . са работели в автошкола на хотел „Плиска“, през 1999 г. ищецът след спечелен конкурс започнал работа в Автомобилна администрация, от 2015 г. до 2020 г. Г. М. бил изпитващ и бил познат на професионалната общност в Автомобилната администрация в страната.

След изживения стрес, Г. М. се променил, затворил се, започнал да изпада в негативни емоционални състояния, странял, мълчал, уединявал се, притеснявал се за бъдещето, напълнял от стреса. Стресът, който преживял, според свидетеля, му отключил много здравословни проблеми, като свидетеля знае, че е вдигал кръвно.

Показания са депозирани и от Л.В.Д.-Д., семейна приятелка, която познава ищеца от 14 години. По думите й Г. М. бил невероятен човек, със страхотно чувство за хумор, много енергичен, много добър и верен приятел. Наказателното производство му се отразило тежко, бил в огромен стрес, от момента на прибирането си в къщи, след ареста, той станал друг човек – затворил се в себе си, спрял да контактува с доста от приятелите си, контактувал основно със свидетелката и съпруга й, не се събирали в е ч е в компании, б и л доста по-лаконичен в разговорите си. Личало си, че се притеснява, често бил замислен, много говорел за делото. Въпреки, че смята, че 3 останалите им приятели не били променили отношението си към Г. М., самият той странял от тях. Имало отразяване в медиите на случая и Г. М. говорел за това, било му много обидно, изключително много страдал. Започнал да боледува, започнали да му оттичат ставите, започнало да му става лошо. Починал от сърдечна недостатъчност, а преди 2017 г. не е имал проблеми със сърцето. Посочва, че нищо не се променило за него и след оправдателната присъда, защото клеймото за него било много голямо.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл приключването на наказателното производство с оправдателна присъда не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.