Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 18.02.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 926/2021
Вид
Решение № 42
Подписан
18.02.2022
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.210,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.53,ал.2,изр.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54,ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Плевен, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500926 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №260036/07.10.2021г.,постановено по гр. дело № 534/2020г., РС-Никопол е отхвърлил предявеният от

Е.

А.

С.,

ЕГН**********,гр.Никопол

,Плевенска обл. и

З.

Д.

С.,ЕГН**********,гр.Никопол против М. М. А.,ЕГН********** ,иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР,за признаване за установено на грешка в КК на гр.Никопол от 1969г. относно границите между ПИ №*** и ПИ№***,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Присъдени са деловодни разноски на осн.чл.78,ал.1 от ГПК,като ищците Е. А. С., ЕГН**********,гр.Никопол ,Плевенска обл. и З. Д. С., ЕГН**********,са осъдени да заплатят на ответника М.А. направените деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 1095лв.

Постъпила е въззивна жалба от Е. А. С., ЕГН**********,гр.Никопол ,Плевенска обл. и З. Д. С.,ЕГН**********,гр.Никопол,, чрез пълномощника им адв.Б.К. против решение №260036/07.10.2021г. на РС-Никопол ,

1 постановено по гр. дело № 534/2020г. по описа на същия съд.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на РС –Никопол.Твърди се,че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.В хода на производсвното пред РС ищците са изпълнили указанията на съда и са уточнили,че се касае за иск за спор за материално право по чл.54,ал.1 от ЗКИР,а РС се е произнесъл за установяване на грешка в КК към 1969г.,утвърдена със Заповед№2289813.08.1969г.,като обема на границите между имотите е 180кв.м.,находящи се понастоящем в ПИ с идентификатор №*** в посока северозапад между ПИ №*** и

ПИ№***.Петитумът на ИМ е в съответствие с въведените твърдения за спор за материално право,обуславящ интерес от иск по чл.54 от ЗКИР за отстраняване на грешка в КК след установяване на действителните права на собственост върху процесния имот.Решението на РС е постановено в противоречие с доказателствения материал,като съдът е приел за установено фактическа обстановка,която не кореспондира с действителни факти.Налице е и противоречие в мотивите на съда.По делото не е обследван регулационния статут на процесния имот ,ако е необходимо до първата регулация,което е от съществено значение.Това обстоятелство е попречило на РС да състави правилен извод кой от всички планове е приложен и е станал основа за действащия Кадастрален план,тъй като само по този начин могат да се установят действителните права на страните.Също така понятието Дворищно-регулационен план се свързва с различни изходни предпоставки в хипотезите на чл.33,ал.1 от ЗТСУ/отм./ и чл.33,ал.2 от ЗТСУ/отм./.РС е приел,че към 1996г. няма разминаване в имотните граници съгласно заключението на вещото лице по назначената СТЕ.Този извод на съда е неправилен,т.к. самото вещо лице твърди,че няма отразена кадастрална граница между У. XIII-362,У. X.-362 и У. II-362.Изводите на съда са в нарушение и на заключението на вещото лице по назначената СТЕ,прието от съда като компетентно и обосновано.

Въззивниците молят окръжния съд да постанови решение,с което да уважи подадената въззивна жалба и да отмени изцяло обжалваното решение на РСНикопол като неправилно и по съществото на спора да уважи изцяло предявения иск с пр.основание чл.54 от ЗКИР,със законните от това последици. Претендират се деловодни разноски.

2

Не е постъпил е отговор от въззиваемата страна по подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемите са представлявани от адв. Д. Д. от АК-Плевен , който е изложил доводи за неоснователност на подадената жалба. Въззиваемата страна моли съда да потвърди решението на РС-Никопол.Представено е писмено становище от М.

А. и Г.А.,двамата от с.***, Пл.обл., чрез пълномощника им адв.Д.Д. по съществото на правния спор.Претендират се деловодни разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното :

Въззивната жалба е неоснователна.

Решението на Районен съд-Никопол е правилно и законосъобразно.

С ИМ ищците твърдят,че са собственици по силата на извършена покупко-продажба,обективирана в н.а. №153/1992г. на ПИ№***, с площ по документи за собственост от 389 кв.м.,а по кадастър с площ от 262 кв.м., находящ се в гр.Никопол,***,с трайно предназначение:урбанизирана територия,с начин на трайно ползване:ниско застрояване,който имот е по действащата КК на гр.Никопол,одобрена със Заповед от 28.12.2006г. на Изп.Д-р на АГКК,кв100,при описани граници и съседи.Твърдят,че техния имот граничи с ПИ №***,собственост на ответника М. А..Ищците са посочили,че извършената и одобрена промяна на кадастралните граници на двата имота е в противоречие с документите за собственост,тъй като се е променила площта на имота,собственост на ищците,в посока към имота на ответника.Твърдят,че към момента на одобряване на КК и КР на гр.Никопол е изместена имотната граница между двата имота и по този начин от имота,собственост на ищците е придадено към имота на ответника около 130кв.м.Твърдят,че за тях е налице правния интерес от предявяване на иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР/предишна редакция чл.53,ал.2,изр.2 от ЗКИР/за установяване по отношение на ответника,че към момента на одобряване на КК и КР на гр.Никопол,ищците се летитимират като собственици на 130кв.м. от имот с идентификатор ПИ с идентификатор №***,придадени по грешка в КК към ПИ с идентификатор №***,собственост на ответника.

В хода на производството пред РС е постъпила молба от Г.А. –съпруга на 3 ответника да бъде конституирана като ответник по делото,т.к. ПИ с идентификатор №*** е СИО.

Постъпил е писмен отговор от от М. А. и Г.А. по подадената ИМ.

С определение на РС-Никопол ИМ е оставена без движение за уточняване на петитума относно исковите претенции-по чл.54,ал.2 от ЗКИР или по чл.108 от ЗС.

Постъпила е допълнителна молба от ищците,с която молят съда да приеме,че се касае за предявен иск с пр.основание чл.54 от ЗКИР за установяване грешка в КК към 1969г.,утвърдена със Заповед №2289/13.08.1969г.,като обема на границите между имотите е 180кв.м.,находящи се понастоящем в ПИ с идентификатор№*** в посока североизток.Ищците са уточнили и че е предявен иск по чл.108 от ЗС,като са направили искане за разделяне на производството по двата иска.

С определение №260024/01.04.2021г. РС-Никопол е постановил разделяне на двата иска на осн.чл.210,ал.2 от ГПК,като производството по гр.д.

№534/2020г. е продължило по предявения иск с пр.основание чл.54,ал.2 от ЗКИР.

За изясняване на спора от фактическа страна в хода на съдебното дирене пред първата инстанция е допусната и назначена СТЕ,като са изготвени заключения от в.л. инж.С. С.,събрани са писмени и гласни доказателства.

Въззивната инстанция споделя правните изводи на РС относно е носнователността на исковата претенция по чл.54,ал.2 от ЗКИР.Съгласно чл.54,ал.2 от ЗКИР когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право,тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.Съгласно ТР№8/23.02.2016г. на ВКС,ОСГК по т.д.№8/2014г., допустимостта на иска по чл.53,ал.2,изр.2 от ЗКИР-нов чл.54,ал.2 от ЗКИР, не е обусловена от предварително провеждане на административна процедура по констатиране на непълноти и грешки в кадастралната карта.Както също така и производството по предявен иск с пр.осн.чл.54,ал.2 от ЗКИР не е обуславящо за производство по предявен иск за собственост на същия имот.

В случая РС е приел да раздели производствата по двата иска,което не представлява нарушение на съдопроизводствените правила,като разглеждайки иска по чл.54,ал.2 от ЗКИР ,по този начин е установен 4 безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в КК.

От изготвените първоначално и допълнителни заключения на в.л.инж.С. С.

/приети от съда и неоспорени от страните/се установява,че към настоящия момент действа регулационния план за кв.100/в който се намират процесните ПИ/ на гр.Никопол,одобрен със Заповед №584/1982г.,като има една единствена промяна на регулационния план ,касаеща процесните имоти през 1969г.,като със Заповед №2289/13.08.69г. е одобрено изменението на дворищната регулация между парцели II-362 и парцел III -361,кв.100,като се образуват нови парцели-парцел XIII-362 и парцелX.-362 по застроителен и регулационен план на Никопол-стар град.Границата между парцел II-362 /собственост на ищците/ и парцелX.-362/собственост на ответниците/ не е променяна от 1969г. до настоящия момент.Има придаваеми площи към новообразувания парцел X.-362,кв.100,но от парцел I I I -361-75кв.м. и от общински терен/улица/-49кв.м.,с уредени регулационни сметки.Между п а р ц е л I I - 3 6 2 и парцелX.-362 няма придаваеми площи.Съгласно действащия регулационен план от 1982г. на гр.Никопол,площта на имота на ищците е 428,5кв.м.,а по нотариален акт-389кв.м.,дължаща се на разликата в западната кадастрална и регулационна граница на парцел II-362.

Съгласно действащия регулационен план от 1982г. на гр.Никопол, площта на имота на ответниците У. X.-362 е 325кв.м.,а по нотариален акт-с площ от 340кв.м.

По делото пред РС е установено по безспорен начин/от събраните писмени и гласни доказателства/,че между парцели : XIII-362 , X.-362 и II3 6 2 ,не са били поставяни огради по вътрешните регулационни граници,а такава е изградена между парцели XIII-362 и X.-362,както и е останала да съществува изградената ограда по вътрешната регулационна граница с парцел I I I -361.От гласните доказателства е установено,че между процесните парцели,собственост на страните по делото е изградена подпорна стена с височина около 3 м.заради денивелацията на терена.

Правилни са изводите на РС,че различията в квадратурата на процесните имоти по документи за собственост и по КК е в рамките на общия строителен квартал,когато през 1969г. със Заповед №2289/13.08.69г. е одобрено изменението на дворищната регулация между няколко съседни

5 парцела:парцели II-362 и парцел III -361 в кв.100,като са образувани нови парцели-парцел XIII-362 и парцелX.-362,като има придаваеми площи към имота,собственост на ответната страна от новообразуван парцел и общински терен,с уредени регулационни сметки.

Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на РСНикопол.

Следва да се отбележи,че при извършената проверка от въззивната инстанция в хода на въззивното производство е констатирано,с решението си РС-Никопол/в диспозитива/ не се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.54,ал.2 от ЗКИР против съпругата на ответника М.А.- Г. М. А.,който недостатък е следвало да бъде отстранен по реда на чл.250 от ГПК.

При този изход на делото въззивниците следва да заплатят направените от въззиваемите М.М. А. и Г.М. А.,двамата от с.***, Пл.обл., деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв. адв.възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение

№260036/07.10.2021г. на РС-Никопол,постановено по гр. дело № 534/2020г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Е. А. С., ЕГН**********, гр.Никопол , Плевенска обл. и З.

Д. С., ЕГН**********,гр.Никопол ДА ЗАПЛАТЯТ направените от въззиваемите М.М. А. и Г.М. А., двамата от с.***, Пл.област, деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв. адв.възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

6

1. _______________________