Решение № 550 от 15.03.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Пловдив, 15.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2554 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І.

За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от “Анда – 05“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „***” № 22, представлявано от управителя – Й.Т.Д., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-540-0077691/23.09.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че фактическите констатации на контролните органи не обосновават тежестта на приложената принудителната административна мярка. Сочи се, че неправилно са интерпретирани обясненията на заетото в обекта лице. Същото било в процес на обучение, поради което след покупка на стока за лична консумация не издало касов бон, на което се дължала и установената от органите по приходите положителна касова разлика.

Не бил направен и анализ относно размера на предполагаемата вреда за фиска. Твърди се, че допуснатото нарушение е изолиран случай, поради което срокът на приложената мярка се явява несъразмерен и засяга в прекомерна степен правната сфера на нарушителя. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита и се прави възражение за прекомерност на заявеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

5. На 17.09.2020г., в

17:35ч. органи по приходите извършили оперативна проверка в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Асеновград, ул. „Христо Ботев“ № 78B, стопанисван от „АНДА – 05“ ЕООД. При контролна покупка на 1 брой минерална вода от 1,5 литра на обща стойност 0,90 лева, заплатени в брой от М. Н. Д. - инспектор по приходите, преди легитимация, на приемащия плащания в обекта - Б. Й. Т. , за продажбата не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство - ,ДАТЕКС ДП 25“ с инд. Номер DT789324, фиск. памет № 02789324, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0077691/17.09.2020г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от

Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, в който е отразено, че обектът се намира в гъсто населен жилищен район в гр. Асеновград. Работно му време е от 08:00 до 21:00 ч. в делнични дни, а събота и неделя - от 09:00 до 21:00 часа. В обекта се предлагат разнообразни хранителни стоки. Обектът се обслужва от три лица. В момента на проверката в обекта са заети лицата: Б. Й. Т. – по трудово правоотношение и Й.Т.Д. – управител. По данни от ФУ касовата наличност в момента на проверката е 716, 19 лв., а фактическата – 735 лв. Оборотът в обекта за периода 01.01.2020г. – 16.09.2020г. е в размер на 219164,70 лева. Според дадените в описа към протокола обяснения от Б. Й. Т. , установената разлика от 18,81 лв. в повече в касата се дължи на неиздаване на фискални бележки при продажби на стоки.

Видно от попълнената от Тодорова декларация, същата е заета в обекта от 16.09.2020г. на длъжност продавач, с работно време от 16:00 – 20:00 часа.

Според данните в изведен КЛЕН от ФУ за дата 17.09.2020г., в периода 16:04 – 16:57 часа са регистрирани тридесет и една продажби чрез издадени ФКБ на стойности от 0,55 лв. до 17,81 лв.

Констатирано е, че проверяваното дружество в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба, с което е извършило нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. чл.

118, ал. 3 от ЗДДС.

За така установеното нарушение е съставен АУАН № F571925/26.09.2020 г. от инспектор по приходите при ЦУ на НАП.

6. Въз основа на горната фактическа обстановка е издадена заповед № ФК-540-0077691/23.09.2020 г., с която началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП е разпоредил запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Асеновград, ул. „Христо Ботев“ № 78B, стопанисван от „Анда– 05“ ЕООД, и забрана достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

„а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

Наложената мярка е мотивирана с обстоятелството, че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. За да обоснове продължителността и съразмерността на мярката ответният административен орган е изложил мотиви относно: вида, големината, предлагания асортимент, разположението на търговския обект и големият човекопоток. Също така е посочил, че мярката се налага с цел защита на обществения интерес, предотвратяване на възможността за извършване на ново нарушение и постигане на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.

Изводът за установен при търговеца модел на поведение е подкрепен с изявленията на заетото в обекта лице и установената положителна касова разлика.

7. За удостоверяване на компетентността си да наложи процесната мярка ответникът представя заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС на директорите на дирекции „Контрол” в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощието да издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.

IV. За правото:

8. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите са изпълнителният директор на агенцията и директорите на дирекции в териториалните й поделения.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59 и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба

№ Н-18/13.1.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн.,

ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал.

1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

9. В случая, между страните се формира спор както по установената от административния орган фактическа обстановка, така и относно правилното прилагане на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Жалбоподателят е осъществил състава на чл. 3, ал.

1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., респ. за това деяние му е наложена процесната мярка. След като са проявени обективните признаци на административно нарушение, налице са и фактическите основания, обосноваващи правното основание за налагане на принудителната административна мярка. Последната е приложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред.

Възраженията на жалбоподателя относно несъразмерността на административната принуда са неоснователни. Оспореният административен акт е съобразен както с генералната цел на всяка принудителна административна мярка, така и със специфичната такава, отразяваща особеностите на регулираните фискални отношения. Противно на твърденията на оспорващия, административният акт съдържа конкретни мотиви относно размера на дължимата административна принуда. Контролният орган е съобразил особеностите на търговския обект, формата на деянието и наличието на данни, които обосновано извод за извършени предходни административни нарушения от същия вид. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип, същата ще съответства и на целта на закона. Въпросът колко следва да е продължителна принудата, освен по законосъобразност - мярката да е в предвидените от закона рамки, е също въпрос по целесъобразност, така че да бъде обезпечен възстановяващият й ефект.

В случая процесното нарушение, под формата на бездействие - назидаване на фискален касов бон, е съпроводено от хронология – заетото в търговския обект лице е потвърдило, че констатираната положителна касова разлика се дължи именно на неиздаването на фискални касови бонове. Неоснователни се явяват възраженията на оспорващия, че органите по приходите неправилно са ценили така направеното изявление. Несъстоятелно се явява и твърдението, че поради неопитност служителят в обекта е пропуснал да издаде фискален бон както за контролната покупка, така и за покупка за лични нужди на стойност, равна на установената положителна касова разлика. Тодорова изрично е заявила, че разликата се дължи на неиздаване на фискални бележки при продажби на стоки.