Решение № 489 от 10.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300502665 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №2901/24.06.2023г. на Пловдивски районен съд, V-ти бр. състав, постановено по гр. дело №15601/2021 г. в частта му, с която се установява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи; предоставя се упражняването на родителските права по отношение на децата В.В. Б., с ЕГН: **********, и К. В. Б., с ЕГН: **********, на Майката К. Б. Б., с ЕГН:

**********, като определя местоживеенето на децата при майката; определя режим за осъществяване на лични отношения между децата: В. В. Б., с ЕГН: **********, и К. В.

Б., с ЕГН: **********, и бащата В. К. Б., с ЕГН: **********, както следва: всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца в петък от 17,00ч. до неделя в 18,00ч. ; първите пет дни от пролетната ученическа ваканция от 10,00 ч. на първия ден до 18,00ч. на петия ден ; през нечетните години от 10,00ч на 24.12 до 18,00ч. на 26.12 ; през четните години от 10,00ч. на 31.12 до 18,00ч. на 02.01 ; за Великденските празници през нечетните години от 10,00ч. на Разпети петък до 18,00ч. в неделния ден ; по три часа на рождения ден на всяко от децата и по три часа на рождения ден на ответника. осъжда В. К. Б., с ЕГН: **********, да заплаща на детето си В. В. Б., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител К. Б. Б., с ЕГН: **********, издръжка в размер на 280,00 лв. /двеста и осемдесет лева/ месечно, считано от влизане в сила на настоящото решение до настъпването на законоустановена причина за изменение или 1 прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. осъжда В. К. Б., с ЕГН: **********, да заплаща на детето си К. В. Б., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител К.

Б. Б., с ЕГН: **********, издръжка в размер на 280,00 лв. /двеста и осемдесет лева/ месечно, считано от влизане в сила на настоящото решение до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят В. К. Б.,ЕГН: ********** моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваното му част и постанови друго, с което да приеме, че вина за разстройството на брака има съпругата, като му предостави упражняването на родителските права, определи съответен режим на лични отношения на майката и децата и определи съответната издръжка. Претендира разноски.

Въззиваемата К. Б. Б. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

По жалбата в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака: С уточняваща молба от 26.10.21г. ищцата, а тук въззиваема, е посочила основания, които могат да се квалифицират като брачни провинения са твърденията, че жалбоподателят е проявявал пасивност когато родителите му са се намесвали в семейния ми живот; вместо да прекарва свободното си време със семейството В. Б. отделял необосновано дълго време за любимите си занимания като често ходел за риба от 05.00 часа до 19.00 часа, а няколко пъти и провеждал двудневен риболов с преспиване. Имало е периоди, в който два пъти седмично е играл футбол с колеги. Не е уважавал нуждите на съпругата и не е полагал грижи да имат пълноценно време заедно като семейство. Проявявал е непоносима и необоснована ревност достигаща до следене на електронната кореспонденция на К. Б. Б.. Последният акт, с който се изчерпило дългогодишното търпение и безкрайна толерантност била Новогодишната вечер на 2020 година, когато В. Б. прекалил с употребата на алкохол се държал осквернително и недопустимо. Опитал се да всее интрига между майка и нейния съпруг, а също така злословил по адрес на двете приятелки. Затова счита, че вина за разстройството на брака има съпругът.

Вината за разстройството на брака може да се установи от показанията на трима свидетели. В показанията на свидетеля Д.Н. няма данни за относимите към въпроса за вината обстоятелства и затова съдът не ги обсъжда в тази насока.

От показанията на свидетелката Д. Г. се установява, че познава К. от около седем години, а В. го е виждала не повече от три пъти. Тази свидетелка всъщност няма лични впечатления от семейния живот на страните. Споменава за опит двете семейства да излязат на ресторант, но К. е казвала, че нейния мъж, го няма. Свидетелката сочи, че са 2 били заедно на екскурзии в страната – Белоградчик, Крушунски водопади, но знае, че Б.и са ходили и в Турция. Д. Г. счита, че причина за раздялата между страните е осъществената въпреки волята на К. физическа близост със съпруга на Нова година, без да уточнява годината , което я е отвратило, а това е споделено от самата въззиваема.

Свидетелят С.К. е съсед на семейството от дванадесет години и твърди, че Б.и многократно са му гостували в дома му, както и че в продължение на десет години са ходили заедно на почивка – в Ахтопол, Дидим (Турция), Поморие, Велинград, Ягодинска пещера, хижа в м. Бряновщица и други. Този свидетел установява, че между К. и В. не е имало кавги, нито напрежение между тях, а също така, че В. не злоупотребява с алкохол, макар да го е виждал да пие. Според К. В. рядко ходи на риболов, като веднъж е взел със себе си и децата.

Свидетелката Е. П. К. установява, че В. и К. са използвали миловидни думи един към друг. Не е разбрала причината за раздялата между тях.

Други източници на данни за брачни провинения на съпруга няма. От така събраните доказателства единствено в показанията на свидетелката Д. Г. се споменава случая в края на 2020г. Тук следва да се съобрази, че инцидента, който въззиваемата твръди, да е възникнал в нощта между 2020г. и 2021г. практически няма как да бъде възприет от страничен наблюдател. Въпреки тази особеност, обсъжданият случай не може да се приеме за доказан по безспорен начин само чрез свидетелски показания, което всъщност преразказват споделеното от съпругата, защото тези показания не се подкрепят от нито едно друго доказателство, понеже свидетелите С. и Е. К., които познават и двете страни и то от по – ранен момент и са техни съседи, като имат и по – чести контакти помежду си изобщо не споменават за някаква промяна у съпругата, която да може да се обясни с подобни действия от страна на въззивника.

За останалите обстоятелства, които са изложени в молбата – допълнение от 26.10.21г., представени като причини за разстройството на брака, доказателства не са ангажирани.

Иложеното дотук налага извода, че ищцата, тук въззиваема, не доказва В. Б. да е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ето защо първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която се приема, че вина за разстройството на брака има съпругът В. Б. и доколкото няма подадена жалба от насрещната страна, следва да се приеме, че вина за разстройството на брака има само съпругата.

По отношение упражняването на родителските права:

Няма спор, а и от показанията на свидетелките Г. и К., се установява, че пред лятото на 2021г. съпругата е напуснала семейното жилище, като грижите за децата се 3 полагат и от двамата родители – всяка седмица при всеки един от тях. Безспорно е и това, че и двете деца учат в основно „***“ с. ***, Пловдивска област, съответно В. Б. – пети клас, а К. Б. – първи клас.

От показанията на свидетелката Г. се установява, че К. извежда децата на разходки, играят настолни игри, кара ги до училището в с. ***, а после ги връща, когато децата са при нея, живее в двустайно жилище. Няма впечатления майката на К. да е гледала децата.

Според свидетеля К. след раздялата на родителите, когато децата са при В. изглеждат щастливи. Бащата ходи на родителските срещи, посреща децата от училище и изчаква пристигането на майката когато тя трябва да ги гледа, за да ú ги предаде.

Децата трудно са се разделяли с баща си при предаването им на майка им. Грижел се е за здравето, когато са били болни при него.

От разпита пред въззивната интанция свидетелката К., която е съседка в с. ***, се установява, че В. се забавлява с децата си като им организира киновечери, ходят заедно до магазина, помага им при решаването на задачи, като при нужда е искал помощ от свидетелката за решението на дадена задача. Пишел букви и смятал заедно с тях. В. и баща му са минавали и следобед през училището. Свидетелката сочи, че имало периоди, през които майката е отсъствала, без да е ясно къде е. Бащата е водил децата и на почивка на море, което твърдение се подкрепя и от представения препис от фактура (л. 134). Майката на К. е помагала в отглеждането на децата само в началото, а после не е идвала често.

От показанията на свидетелката В. – Н., която е майка на въззиваемата се установява, че децата много се радвали когато отивали при майка си в Пловдив и искали да учат в същия град. Свидетелката твърди, че помага на дъщеря си за грижите към децата. Според нея К. добре се справя като родител, старае се да има домашно приготвена храна.

Социалните доклади напълно отразяват изложеното от свидетелите, като подробно описват жилищните условия и трудовата заетост на родителите.

Прието е и неоспорено от страните заключение на съдебно психологична експертиза с вещо лице Б. Д., от което се установява, че и двамата родители притежават родителски умения и компетентност и могат да полагат грижи за двете деца.

Децата В. и К. изразяват позитивно отношение към родителите си, имат силна емоционална връзка с тях и ги възприемат като значими, с авторитет и нямат определено предпочитание към някои от тях. Желаят и двамата родители да присъстват в живота им. В съдебно заседание от 28.03.24г. вещото лице заявява, че децата изразяват желание досегашния режим да продължи. Приемат настоящия партньор на майката. На моменти по – малкото дете К. изразява по – силна привързаност към баща си. Експертът счита, че една промяна на местоживеенето на децата ще има психо – 4 емоционално отражение, но при една добра адаптация и добро отношение от страна на родителите това би се преодоляло.

Изброените доказателства сочат към много добри възможности и качества на родителите да се грижат за децата си. Доколкото според Тълкувателно решение № 1/03.07.17г. по тълк. д. № 1/16г. на ОСГК на ВКС е недопустимо съвместното упражняване на родителските права когато не се постигне споразумение по реда на чл.

59, ал.2 СК, то съдът следва да даде предпочитание само на единия родител. С оглед на така събраните доказателства интересите на децата ще бъдат по – добре защитени, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата, при когото следва да се определи местоживеенето им. Това е така, защото децата учат в населеното, място, в което е домът на баща им, а както се посочи по – горе, смяната на местоживеенето има психо – емоционално отражение, което макар да е преодолимо, е по – добре да се избегне. Варно е, че майката няма черти от негативната характеристика, посочени в – т. ІІ, б. „е“ от ППВС № 1/12.11.1974г., което не е загубило силата си (вж. Р. № 292/06.11.13г. по гр. д. № 2966/16г. на ВКС, ІІІ г. о.), а именно лош морал и липса на необходимите качества да възпитава децата, но личностните характеристики на бащата, който в психологическата експертиза е представен като скромен, толерантен, всеотдаен, отговорен, добър, трудолюбив, организиран, а честността е добродетел, която е заема високо място в неговата ценностна система, го правят по – подходящ да упражнява родителските права.

Майката също има положителна личностна характеристика, но в психологическата експертиза вещото лице Д. я представя по един по – пестелив начин, спрямо този избран за бащата. При използваната от психолога полупроективна методика на Рене Жил за изследване на междуличностните отношения в семейството В. поставя себе си на първо място, след това бащата и после майката, а К. поставя на първо място бащата, след него майката и после себе си, което е отразено и в рисунките на двете деца, направени в изпълнение но проективната рисувателна методика „моето семейство“.

Разпечатката съдържа 36 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d9bb986-0395-4810-a3f3-7565e092d411