Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14845 от 24.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55356/2025
Вид
Решение № 14845
Подписан
24.07.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14845 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110155356 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът З.Б.И.“ АД твърди, че по договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № Е24600004108, валидна към датата на ПТП, е заплатил на застрахования респ. на сервиза, извършил ремонта, сума в размер на 2720,33 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 2403019464 за вреди на МПС „***“, с рег. № ***, настъпили в резултат от ПТП на 23.06.2024 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Д.

Талев“ и ул. „Г. Кондолов“, за което бил съставен ДКП за ПТП от 23.06.2024 г.

Виновен за ПТП бил водачът на МПС „***“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество, който при движение по ул. „Д. Талев“ при маневра за ляв завой към ул. „Г.

Кондолов“ предприема изпреварване в завоя на движещото се пред него МПС „***“, с рег. № ***, но не успява да прецени добре ситуацията и се блъска странично в МПС „***“, с рег. № ***, като така реализира ПТП с материални щети в задна лява част и странична лява част МПС „***“, с рег. № ***: праг ляв, панел на заден ляв калник, задна врата – лява, предна врата – лява, лайсна на задна лява страна, лайсна на предна лява врата. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция, поради което претендира осъждането му да заплати на ищеца сума в размер 2745,33 лв., равняваща се на 1403,66 евро, с включени 25 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 17.12.2025 г., до плащането. Претендира разноски.

Ответникът „З. Д.Б.Ж.З.“ АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, 1 причинно-следствената връзка на ПТП с вредите. Твърди, че вината за настъпване на ПТП е на водача на МПС „***“, с рег. № ***, който движейки се в крайна дясна пътна лента е предприел маневра по преминаване през кръстовището и навлизане в съседна пътна лента без да подаде сигнал за намерението си чрез използване на мигач, с което нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване. Оспорва размера на вредите, като намира, че обезщетението е определено в завишен размер, който не съответства на средни пазарни цени. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане в тежест на ищеца е да докаже следните факти: да е с к л ю ч е н договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и че са налице обстоятелства, обосноваващи определяне размера на обезщетението по цени над средните пазарни.

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до изключване или намаляване на отговорността му, вкл. твърдяното от него виновно и противоправно поведение на водача на МПС, застрахован при ищеца, както и твърдяното от него съпричиняване.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 153 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“ на МПС „***“, с рег. № ***, валидна към датата на ПТП; че ответникът е имал качеството застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността на водача на МПС „***“, с рег. № ***; че ищецът е заплатил сумата от 2720,33 лв. по процесната щета, извънсъдебно предявяване на регресна претенция от ищеца към ответника, както и отказът на последния да изплати претендираното застрахователно обезщетение, които обстоятелства се установяват и от приетите като писмени доказателства по делото документи.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И. И. Т., водач на МПС „***“, с рег. № ***, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 23.06.2024 г. в град Пловдив на кръстовището на ул. „Д. Талев“ и ул. „Г. Кондолов“ при работеща светофарна уредба водачът на МПС „***“, с рег. № ***, подхожда за маневра 2 на десен завой, при което срещуположно движещият се водач на МПС „***“, с рег. № ***, навлиза в кръстовището с маневра на ляв завой, при което с предната си габаритна част реализира приплъзващ страничен удар в МПС „***“, с рег. № *** – в страничните леви врати. От показанията на свидетеля Т. се установява, че и двата автомобила преминават през кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба, както и че ул. „Д. Талев“ и ул. „Г.

Кондолов“ са с двупосочно движение с по една лента за движение във всяка посока. Макар в ДКП за ПТП, подписан от двамата водачи, както и в уведомлението за щета, подписано от свидетеля Т., да е посочено, че ПТП е настъпило по следния начин: на 23.06.2024 г. в град Пловдив на кръстовището на ул. „Д. Талев“ и ул. „Г. Кондолов“ водачът на МПС „***“, с рег. № *** подхожда за маневра за ляв завой от ул. „Д. Талев“ към ул. „Г. Кондолов“, при което по същото време движещият се зад МПС „***“, с рег. № *** водач на МПС „***“, с рег. № ***, навлиза в кръстовището също с маневра на ляв завой, при което в опит да изпревари отляво МПС „***“, с рег. № *** с предната си габаритна дясна част реализира страничен удар в МПС „***“, с рег. № *** – в страничните леви врати, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани дадените от водача на МПС „***“, с рег. № *** свидетелски показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни и са депозирани под страх от носене на наказателна отговорност по чл. 290 НК, което съставлява своеобразна гаранция за тяхната достоверност, от една страна, а от друга ответникът е оспорил приетите по делото частни документи – ДКП за ПТП и уведомление за щета, които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила, като същевременно ответникът сам се е отказал от допуснатия му свидетел И. К. Б., водач на МПС „***“, с рег. № ***, като изрично е посочил, че счита механизма на ПТП за изяснен от разпита на свидетеля Т., видно от протокол от о.с.з., проведено на 25.03.2026 г.

При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че причина за настъпването му е виновното поведение на водача на МПС „***“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 1 ЗДВП, като при завИ.е наляво за навлизане в друг път не е пропуснал насрещно (срещуположно) движещия се и извършващ маневра за завИ.е надясно за навлизане в същия път водач на МПС „***“, с рег. № ***, както и е нарушил разпоредбата на чл. 43, т. 2 ЗДвП, според която изпреварването на моторни превозни средства е забранено на кръстовище на равнозначни пътища.

Впрочем дори и да се възприеме механизма на ПТП, описан в ДКП за ПТП и уведомление за щета, отново причина за настъпването му би било поведението на водача на МПС „***“, с рег. № ***, който е предприел изпреварване в кръстовището.

Същевременно по делото не се установяват твърденията на ответника, че вината за настъпване на ПТП е на водача на МПС „***“, с рег. № ***, който движейки се в крайна дясна пътна лента да е предприел маневра по преминаване през кръстовището и навлизане в съседна пътна лента без да подаде сигнал за намерението си чрез използване на мигач, с което да е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП. По делото няма данни водачът на МПС „***“, с 3 рег. № *** да е предприел посочената от ответника маневра за навлизане в съседна пътна лента, а от показанията на свидетеля Т. се установява, че двете улици, на кръстовището на които настъпва ПТП, са с по една лента за движение в посока, поради което няма как водачът на МПС „***“, с рег. № *** да е предприел маневра за завой наляво от дясна пътна лента, каквито са твърденията на ответника, а и доказателства за последното не са ангажирани от същия. На следващо място – твърдението, че се касае до нарушение на чл.

25, ал. 1 ЗДвП също остава недоказано. Сочения текст предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Очевидно е, че текстът не може да бъде отнесен към настоящата фактическа обстановка поради обстоятелството, че при извършването на маневрата завой надясно от водача на МПС „***“, с рег. № ***, водачът на МПС „***“, с рег. № *** не се е движел нито след него, нито преди него, нито е минавал покрай него. Движението на автомобилите е било срещуположно и за регулирането на отношенията между двете превозни средства сочената норма не намира приложение.

С оглед на изложеното, неоснователни са възраженията на ответника, че вина за процесното ПТП има водачът на застрахования при ищеца автомобил, както и че е налице съпричиняване.

В причинна връзка с противоправното поведение на водача на МПС „***“, с рег. № *** са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на МПС „***“, с рег. № ***, конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество. От приетото заключение на САТЕ се установява, че всички увреждания по МПС „***“, с рег. № ***, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от приетите по делото документи от образуваната при ищеца преписка по щета. Вещото лице е категорично, че щетите се намират в пряка и причинно - следствена връзка с процесното ПТП.

Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Съгласно трайната съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при 4 съдебно предявена претенция, съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в

Методиката.

При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, съгласно което стойността необходима за възстановяване на МПС „***“, с рег.