Решение № 350 от 13.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. В.Т., 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Г. Драгoстинов

Явор Данаилов при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело № 20224100500081 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1409 от 14.12.2021 година по гр. д. № 2013/2021г. РС – В.Т. е уважил предявеният от Д. В. А. против Й. И. С. иск, който е квалифицирал по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и е осъдил Й. С. да заплати на Д. А. сумата 13565 лв. - главница, представляваща половината от платената от ищцата вноски за периода от 01.08.2017г. до 30.09.2019г. за погасяване на общо задължение с ответника по договор за потребителски паричен кредит № 2787885 от 29.06.2017г., ведно със законната лихва от 07.07.2021 год. до окончателното плащане и сумата от 1712,11 лв. – разноски по делото. Искът е отхвърлен в частта за разликата от 13565 лв. – до 13920,61 лв. – за сумата от 355,61 лв. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответинка16,60лв. разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Против това решение е постъпила жалба от Й. И. С., подадена чрез адв. С. К. упълномощен представител с наведени оплаквания за неговата неправилност като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Навеждат се аргументи за непълен анализ на събраните по делото доказателства и даване акцент само на тези, сочени от ищеца.

Поради това съдът неправилно е достигнал до извод за основателност на предявения иск.

Отправя искане към съда да отмени решението на районния съд и да постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.

1

Изпълнена е процедурата по чл. 263 от ГПК. Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от Д. А. чрез пълномощник адв. Ц. Д.. Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Застъпва становище за правилност и обоснованост на постановеното решение. Отправя искане към съда да остави без уважение жалбата, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Нови доказателства във въззивното производство не са представени и не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на същото. Съдът се е произнесъл в рамките на предявения иск.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, след като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В.Т. предявен от Д. В. А. против Й. И. С. осъдителен иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 13920,61 лв., представляваща половината от заплатените вноски за периода от 01.08.2017г. до 30.09.2019г., представляващи ½ от изплатените от ищцата суми по договор за потребителски кредит № 2787885/29.06.2017г., сключен между страните и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и изтеглен по време на брака от тях при условията на солидарна отговорност, но предсрочно погасен от ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че са сключили граждански брак на 30.05.1998г., който е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 2249/2018г. на РС В.Т. на 27.0.2019г. По време на брака купили недвижим имот с нот. акт. № ***, том. 4, рег. № ***, дело № ***, представляващ апартамент – семейно жилище. За плащане цената по този договор бил теглен заем от Банка ДСК АД София, Клон В.Т., поделение П.Т. в размер на 7000 лв., за обезпечаване на който била вписана законна ипотека. На 09.06.2016г. от Банка ДСК ЕАД отново бил теглен заем в размер на 13 000 евро – потребителски кредит, по който двамата с ответника били кредитополучатели. С част от сумата по този кредит погасили задълженията по ипотечния кредит, а другата част от сумата била използвана за ремонт на семейното жилище. На 29.06.2017г. бил сключен нов договор за потребителски кредит № 2787885 с „Уникредит Кънсюмърс Файненсинг“ ЕАД в размер на 23500 лв.като с част от получената сума в размер 2 на 21400 лв. бил рефинансиран стария кредит от 2016г., като това било уговорено още при сключването на договора. Погасяването/рефинансирането/ било извършено на 30.06.2017г., а останалата част от сумата била използвана за семейни нужди. На 20.07.2017г. била настъпила фактическа раздяла между съпрузите, последвана след това от прекратяване на брака на 27.02.2019г. Ищцата твърди, че до м. септември 2019г. е заплащала вноските по кредита в размер на 291,34лв. или общо сумата от 7866,18лв. На 27.09.2019г. ищцата твърди, че е погасила изцяло и предсрочно кредита – остатъкът от главницата в размер на 19975,61 лв. или общо изцяло и сама била заплатила сумата от 27942,21 лв. Счита, че ответникът дължи половината от тази сума, а именно 13920,61 лв. Страните били в брак от момента на сключване на договора за кредит, както и през част от времето на погасяването му, който е предсрочно погасен 6 месеца след прекратяването на брака. Съгласно чл. 21, ал.

2 от СК докато бракът съществува ако кредитът е погасяван със средства на единия съпруг, другия не може да претендира от другия припадащата му се част, но се допуска изключение от това правило и това е докато трае фактическата раздяла, която била с начало 20.07.2017г., през която се изключва съвместния принос. Предвид това ищцата претендира от ответника като отправя искане към съда да бъде осъден последния да й заплати сумата от 13902,61 лв. представляваща ½ от платеното за периода от 01.08.2017г. до 30.09.2019г. за погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит № 2787885/29.06.20147г.

Ответникът Й. И. С. оспорва предявения иск, като изцяло неоснователни и недоказан.

Признава, че през 2002 година е теглен заем от Банка ДСК ЕАД за покупката на жилище в гр. П.Т.. Твърди, че пред 2005г. бил теглен от него заем от същата банка в размер на 11000лв., с който е погасен преходния и е направен ремонт на жилището.оспорва твърдението на ищцата, че през 2016г. година е теглен заем, с част от който е погасен този от 2002г. Този заем е теглен от ищцата за лични нужди и не е бил за семейни такива. От 2015г. не е имало нормален семеен живот, ищцата имала извънбрачна връзка, нямало общ семеен бюджет, нямали общи отношения. През юни 2017г. настъпила фактическа раздяла и ищцата действително го помолила да й помогне да вземе кредит от „Уникредит Кънсюмърс Файненсинг“ ЕАД с по-ниска лихва и да рефинансира кредит от Банка ДСК ЕАД. Твърди, че теглените и рефинансирани от ищцата кредити не били ползвани за семейни нужди. Поради тази причина отправя искане към съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от изслушаното заключение на СИЕ се установява следната фактическа обстановка:

Страните са сключили граждански брак на 30.05.1998 година. С от 27.02.2019 година постановено по гр.д. № 2249/2018г. този брак е прекратен на основание чл. 50 от СК – по взаимно съгласие. По време на брака страните са сключили договор за предоставяне на ипотечен кредит с Банка ДСК ЕАД за сумата от 7000 лв., с която платили цената на купеното семейно жилище с договор за покупко-продажба от 18.07.2002г. Според СИЕ този заем е погасен през м. април 2005г., а ипотеката е заличена на 06.04.2005г. На 09.12.2005г.

3 на ответника като кредитополучател пил отпуснат потребителски кредит в размер на 11000 лв. и на същата дата с две трансакции – 5356,57лв. и 1447,55 лв. бил погасен окончателно друг кредит, който не бил остатъчния размер на ипотечния кредит. На 16.06.2016г. страните по делото Д. А. и Й. С. като кредитополучатели за теглили кредит от Банка ДСК ЕАД в размер на 13000 евро, с който е погасен стар кредит и разликата е използвана за текущ ремонт. СИЕ констатира, че със сумата от този кредит не е погасен ипотечния кредит, тъй като същия вече е бил погасен. Констатирано е че за периода от 2011г., 2013г., 2015г. до 10.06.2016г. Д. А. като кредитополучатели и Й. С. като поръчител/солидарен длъжник, са погасили други потребителски кредити, отпускани от банката след 2002г. общо в размер на 24928,40 лв. Кредитът от 09.06.2016г. бил със срок до 09.06.2021г. и е следвало да бъде погасяван чрез плащането на 60 месечни анюитетни вноски.

От гласните доказателства – разпитаните свидетели С. А., И. И.а, Г. И. и Д. С. и писмените доказателства се установява, че след покупката на семейното жилище – къща в гр. П.Т., ул. "Л.К." страните периодично са извършвали ремонти и са го обзавеждали.

Използваните средства за това са били от отпуснати кредити, които системно са рефинансирали.

През 2016година отношенията между съпрузите се влошават и в резултат на това започнали да обитават отделни помещения от семейното жилище., но поддържали общо домакинство с оглед грижата за децата до 20.07.2017г., когато ответникът напуснал семейното жилище. Малко преди фактическата раздяла на 29.06.2017г. ищцата с договор за потребителски кредит №2787885 с „Уникредит Кънсюмърс Файненсинг“ ЕАД за сумата от 23500 лв., със срок до 07.06.2027г., като задължението следвало да бъде погасявано чрез 120 анюитетни месечни вноски. По този договор потребител – кредитополучател била Д. А., а ответникът Й. С. – поръчител. Една от целите на този договор била да бъде погасен – рефинансиран потребителския кредит от 09.06.2016г. сключен с Банка ДСК ЕАД. От писмените доказателства и СИЕ се установява, че по договора за кредит от 29.06.2017г. по сметка на ищцата е преведена сумата от 21400 лв., с която на 30.06.2017г. предсрочно е погасено задължение в размер на 21197,71 лв. по договор за кредит от 09.06.2016г. към Банка ДСК ЕАД. Установява се също така, че за периода от 07.07.2017г. до 16.09.2019г. ищцата е погасила 27 месечни вноски на обща стойност от 7446,31 лв. по договора за потребителски кредит от 29.06.2017г. На 27.09.2019г. ищцата предсрочно е погасила този кредит като е заплатила сумата от 19975,04 лв.

При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 32, ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството, като без значение за възникване на солидарната им отговорност е дали задължението е поето от единия или двамата съпрузи. Достатъчно е задължението да е насочено за покриване на семейни нужди. Под „нужди на семейството“ се разбира както разходите за задоволяване на ежедневните потребности на членовете на семейството, така и всички други разходи, задоволяването на които произтича от изискванията на семейната солидарност, благополучие и взаимопомощ. Спрямо 4 кредиторите всеки от съпрузите отговаря за целия дълг, но помежду си те отговарят разделно и ако не следва нещо друго от вътрешните им отношения и това, което е платено следва да се понесе от тях по равно, съобразно чл. 127, ал. 1 от ЗЗД. Така въведената презумпция за равна задлъжнялост е оборима, като оспорващият следва да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че тези разходи не са били за удовлетворяване нуждите на семейството. В тази насока са твърденията на ответника и жалбоподател във въззивното производство. Той оспорва задължението си и твърди, че не дължи, тъй като поетото задължение е е било за задоволяване нужди на семейството. Категорично се установи обаче, че от 18.07.2002г. до настъпване на фактическата раздяла между страните по делото като съпрузи – 20.07.2017 година, системно са сключвали като солидарни длъжници или са обезпечавали с поръчителство договори за кредит, средствата по които са използвани за семейни нужди, а именно придобиване на семейното жилище, ремонт, обзавеждане, или пък за предсрочно погасяване на задълженията по предходни кредити, поемани със същата цел. Макар и да се установява, че от лятото на 2016 година започва да отслабва духовната, фактическата и икономическа близост между съпрузите/страните в настоящия процес/, поради влошени взаимоотношения, те продължили да поддържат общо домакинство. Жалбоподателят – ответник по иска е станал поръчител на договор за кредит от 26.06.2017г., по който ищцата/ответник по жалбата/ е кредитополучател и чрез средствата от който е погасен предишен договор за кредит, сключен на 09.06.2016г., средствата от който са разходване за семейни нужди. Голословни и неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че средствата по тези кредити били използвани от бившата му съпруга за лични нейни цели и нужди, че той не видял един лев от тях. Анализът на събраните по делото доказателства не може да доведе до извод, че средствата от теглените по време на брака между страните кредити не са били са задоволяване на семейните нужди.