Решение № 3785 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3785 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110209232 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл. 58д и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на "***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя си Г.Н.В., чрез адв. Л. против Наказателно постановление (НП) № 42-0012794 от 01.04.2025 година на Началник ОО „АА“ – гр. София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл. 92, ал. 2 от ЗАвП , чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН , с което на дружеството - жалбоподател за административно нарушение по чл. 96 г ал. 1 пр. 1 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТС, на основание чл. 96 г ал. 1 предл. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000. 00 (три хиляда) лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че АУАН и НП са издадени при нарушаване на материално правните и процесуални норми. Сочи се, че НП не съдържа дата на нарушението. Твърди се, че нарушението не е извършено, доколкото съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.06.2006г. на МТС удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Претендират се разноски. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател ангажира процесуален представител в лицето на адв. И., преупълномощена от адв. Л., която пледира, че удостоверението за психичекса годност е безсрочно и към датата на сключване на трудовия договор е било валидно. Поддържа се, че не е ясно посочена датата на нарушението. По нататък се развиват аргументи за изтекли срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото наказващият орган е имал възможност да установи нарушението още на 01.04.2024г.

Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният 1 по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срока за обжалване на процесното наказателно постановление и от страна, имаща право на жалба. Разгледана по същество, същата е основателна.

След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безпротиворечив начин от фактическа страна, че на 11.11.2024 г., около 10. 00 ч., в гр. в сградата на ОО "Автомобилна администрация" – София е извършена комплексна проверка на "***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр., София, р- н Студенстки, бул. „Г. М. Д.“ № 59, ет. 7,представлявано от управителя си Г.Н.В., в качеството му на превозвач. Проверката е осъществена на 11.11.2024 г. от свидетелите Р. М. и И. С., двамата служители на "Автомобилна администрация" – София за проверяван периода от 30.09.2023 г. до 15.08.2024 г., като са проверени изискани и представени от дружеството писмени документи и са направени справки в информационната система на ИА "АА" – София. Проверката е започнала с изпращане до дружеството-превозвач на Известие с рег. № 81-80-29-1458 от 12.09.2024 г. Установено е при проверката, че превозвачът "***“ ООД, с ЕИК ***, в гр. София на 01.04.2024 г. е назначил на работа като водач на товарен автомобил за обществен превоз на товари лицето Ю. И. Д. с ЕГН **********, което не притежава издадено валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като е придобил такова Удостоверение за психологическа годност № 622215 на 08.06.2020 г. до 08.06.2023г. (лист 19 от делото). Проверяващите служители приели, че процесното дружество е осъществило нарушение, изразяващо се в назначил на работа като водач на товарен автомобил за обществен превоз на товари на лице, което не притежава удостоверение за психологическа годност, след като е сключил трудов договор с българско търговско дружество-превозвач. За установеното нарушения на 11.11.2024 г. актосъставителят Р. М. съставил на дружеството-жалбоподател превозвача "***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя си Г. В. в присъствието на свидетеля И. С. и упълномощено от управителя на дружеството лице Р. Б. Акт за установяване на административно нарушение № 346531 от 11.11.2024 г. В акта е посочено, че установеното нарушение е квалифицирано, като административно нарушение по чл. 96 г ал. 1 пр. 1 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТС и същото е връчен срещу подпис и с разписка на упълномощеното лице на дружеството-жалбоподател. При връчването на акта не е отразено възражения или обяснения във връзка с констатираното нарушение. Писмени възражения в законоустановения срок не са постъпили.

Въз основа на този акт, на 01.04.2025 г. Началник ОО "Автомобилна администрация" София издал обжалваното Наказателно постановление, с което за административно нарушение по чл. 96 г ал. 1 пр. 1 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТС, наложил на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 96 г ал. 1 предл. 1 от Закона за автомобилните превози "имуществена санкция" в размер на 3000. 00 (три хиляда) лева. НП е връчено лично и срещу подпис от управителя на дружеството лице на 03.06.2025 г.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с разпита на свидетелите - актосъставителя Р. М. и свидетеля по 2 установяване на нарушението и съставяне на акта И. С., които са категорични, че на посочената в акта дата, час и място при извършената комплексна проверка на дружеството-жалбоподател установили въпросното нарушение, относно сключване на трудов договор с лицето Ю. Д., без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като такова удостоверение е с изтекъл срок, което се приравнява на липса на удостоверение.

Видно от представения по делото трудов договор от 01.04.2024г. е, че водачът Ю. Д. е сключил трудов договор за длъжността "***".

Видно от представената разпечатка от Регистър на психологическите изследвания на водачите от информационната система на ОО "АА" – София е видно, че Д. се е явил на психологическо изследване на 08.06.2020г.

Приложени и приети като доказателства по делото са и Заповед № РД08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС (лист 28-29 от делото) и Заповед № 20 от 27.01.2023 г. на ИА "АА" (лист 30 от делото), удостоверяващи материалната компетентност на издателя на наказателното постановление.

По делото е представена Длъжностна характеристика и Заповед № 543/15.05.2024г, удостоверяваща процесуалната компетентност на актосъставителя.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател за административно нарушение по чл. 96 г ал. 1 пр.

1 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТС.

К а к т ов акта, така и в

НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Посочени са също в достатъчна степен на конкретика, времето, мястото и начина на осъществяване на нарушението. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл. 42, ал. 1, т.

4 и т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая, доколкото се касае именно за нарушение, осъществено от дружество, във връзка със сключен трудов договор, то мястото на нарушението е именно седалището и адреса на управление на дружеството и както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено къде е седалището на дружеството. Оплакването, че не става ясно датата на нарушението не може да бъде споделено. Изрично в АУАН и НП е описано, че датата на извършване на нарушението е сключване на трудовия договор на 01.04.2024г. Посочването на датата на извършване на проверката е различно от датата на нарушението, поради което не може да се възприеме, че жалбоподателят е възпрепятстван да разбере датата на вмененото му извършено нарушение. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални 3 нарушения, които да водят до опорочаване на производството, като в тази връзка съдът намери всичките възражения на защитата в тази насока за неоснователни и ги отхвърли.

С обжалваното наказателно постановление от обективна страна се ангажира административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател, както в АУАН, така и в НП е ангажирана за допуснато от него нарушение на чл. 96 г ал. 1 пр. 1 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 7 ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТС. Според разпоредба на чл. 96 г ал. 1 пр. 1 от Закона за автомобилните превози, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева, като в случая се касае за първата форма на изпълнителното деяние, а именно назначаването на водач, който не отговаря на някое от законоустановените изисквания, което нарушение се осъществява чрез активното поведение (действие) по сключването на трудов договор от превозвача с такова лице. Именно чрез посочване на конкретната форма на изпълнителното деяние е описано нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и са посочени всички факти, които е прието, че са се осъществили, а именно конкретния трудов договор, датата на неговото сключване, лицето с което е сключен, длъжността, на която е било назначено и са посочени, конкретните изисквания на които това лице не е отговаряло.

Нормата на чл. 96 г ал. 1 пр. 1 от Закона за автомобилните превози ясно показва, че същата има санкционен характер, а съществуващата в нея хипотеза е препращаща, което ясно показва, че за санкционирането на едно лице на основание тази норма следва преди това прецизно да е определено коя разпоредба от Закона за автомобилните превози или подзаконовите нормативни актове по прилагането му е нарушило дружествотожалбоподател. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление изрично е посочено, на кои изисквания водачът не е отговарял, а именно на изискванията за психологическа годност, като напълно уместно и правилно е посочено и препращането към разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТС, според която "При положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице се издава "Удостоверение за психологическа годност" (приложение № 1).

Възражението си, че нарушение не е извършено адв. И. аргументира с обстоятелството, че с оглед изменението на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., в сила от 21.10.2022 г. удостоверението за психологическа годност е безсрочно, а според параграф 6 от ПР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/15.05.2006 г. "Валидните удостоверения за психологическа годност, издадени преди влизане в сила на тази наредба, стават безсрочни и запазват валидността си при условията на § 2, т. 4 относно чл. 8, ал. 7. ". Разпоредбата на параграф 6 също е влязла в сила на 21.10.2022 г.