Решение № 6209 от 13.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6209 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А при участието на секретаря Е. К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509158 по описа за 2022 година

Производството е по реда на 258 и сл. ГПК.

С решение № 20039351 от 01.06.2022 г. на СРС, 68, с-в, по гр. д. № 33562/2009 г. са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от Л. Л. О., ЕГН ********** срещу С. Л. Б., ЕГН: **********, М. Н. В., ЕГН: **********, Е. Б. Х., ЕГН:

********** (починал в хода на производството е заместен от наследника му по закон Б. Е. Х., ЕГН **********, с определение от 16.04.2024 г. на СГС), А. К. М., ЕГН:

**********, Р.О. К. К., ЕГН: **********, Е. М. М., ЕГН: **********, Р. В. В., ЕГН :

********** и Столична Община, обективно и субективно съединени искове по чл. 34, ал. 1 ЗС за съдебна делба на недвижими имоти, както следва :

1) поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД 18 51/17.05.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес : гр.

София, район „Овча купел" , ул. „Народно хоро“, с площ от 2 249 кв. м., представляващ незастроен имот за жилищни нужди в урбанизирана територия по предподен план в кв. 26 В, при съседи : ***; ***;

***;***; ***; ***; *** и

***;

2 ) поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес : гр.

София, район „Овча купел", ул. „Народно хоро“, с площ от 1 637 кв. м., представляващ незастроен имот за жилищни нужди в урбанизирана територия по предподен план в кв. 26 В, при съседи : ***; ***; ***;

*** и

3) реална част с площ от 514 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес : гр. София , район „Овча купел" , ул. „Народно 1 хоро", при съседи на реалната част от имота: от три страни - останалата част от имот *** и от четвърта страна - имот ***, с площ на целия имот 16 990 кв. м., представляващ територия за КЗ в урбанизирана територия, по предходен план в кв. 15 Б, при съседи целия имот : ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***.

Ищцата е осъдена за разноски по делото.

Срещу решението в срок е постъпила въззивна жалба от ищцата Л. Л. О., чрез представителя й. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно к а т о необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага доводи, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като не е кредитирал относими доказателствени средства, поради което е достигнал до погрешни изводи.

Поддържа, че от необсъдените от съда доказателства се установява, че наследодателят на въззивницата, редом с ответниците, са съсобственици на дялове от процесния недвижим имот. От решението не ставало ясно какви са изводите на съда по отношение съсобствеността преди и след одържавяване на имота. При допуснато нарушение на съдопроизводствените правила СРС не е дал указания относно доказателствената тежест на страните за релевантните по делото факти и неправилно е счел, че по делото не са приложени документи от делбеното дело, като е приел, че приложените такива са по друго дело. Съдът е цитирал акт от 1949 г. за одържавяване на имота на Н.Е., относно вписано в акта обстоятелство, че са налице около 120 съсобственици, но неправилно не е отчел бележката върху акта, че има извършена съдебна делба по дело 1433/1952 г., което отбелязване било обективирано и върху останалите актове за държавна собственост. Наред с това поддържа, че съдът неправилно не е съобразил, че по отношение на праводателите на ответниците по делото не е била допусната делба с решението по дело № 1433/1952 г., както и не е взел предвид решение от 27.02.1953 г. по дело № 497/1953 г. н СОС, съгласно което искът за делба е отхвърлен по отношение на Р.И.Й. и Н.А.Д.. Моли, в случай че съдът счете, че наследниците на А.М.Г., М.И.Т. и Н.К.П. следва да участват в делбата, да ги конституира по делото, като му издаде съдебно удостоверение за снабдяване с информация относно неизвестните наследници. Моли да се отмени постановеното решение и да се върне делото за конституиране на всички страни в делбата или да се отмени решението и да се допусне делба при законни квоти между страните.

От въззиваемите Е. Х. (починал в хода на производството е заместен от наследника му по закон Б. Е. Х., с определение от 16.04.2024 г. на СГС) и М. В., в срока по чл. 263 ГПК отговор на жалбата, с който я оспорват. Твърдят, че соченият от ищеца имот не е реално съществуващ, а объркването се дължи на обявена впоследствие за нищожна заповед на кмета на гр. София. Излагат твърдения, че собственият им недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр.

София, район „Овча Купел“ ул. „Народно хоро“, с площ от 1 637 лв. м. е сочен от ищеца като част от процесното дворно място, чиято подялба се претендира.

Въззиваемите считат, че въпросният имот не може да бъде предмет на делбата, тъй като са придобили имота по давност, започнала да тече през 1992 г. и изтекла до момента на завеждане на делото през 2009 г. Излагат, че към 1992 г. имотът им е бил празно дворно място, с площ 1 640 кв. м. и е бил имот, пл. № 1 от кв. 15, м. „Овча 2

Купел“, гр. София, като до 25.02.1992 г. имотът е бил държавна собственост, но от тогава, след възстановяване на собствеността върху отчуждените по реда на ЗОЕГПНС имоти, имотът станал тяхна частна собственост. Твърдят, че са встъпили във владение на този имот, считано от 01.03.1992 г., като излагат доводи, че актовете по актуване и деактуване на имоти не водят до пораждане или промяна в правото на собственост.

Поддържат още, че наследодател на Е. Х. е В.Е.Н. - наследник на Е.Н.Д., която фигурира в документите и с имената В.Е.Н., В. Д-р Б. Й.а и В. Е.а Д.. Сочат, че по тяхно искане кметът на район „Овча Купел“, на основание чл. 1 ЗВСОНИ и чл. 88, ал.

2 НДИ е предложил да се отпише от актовите книги за държавните и общински имоти и да се предаде на наследниците на В. Д-р Й.а и на Е.Н.С. недвижимият имот - празно дворно място, с площ от 1 640 кв. м., който е имот 1 от кв. 15 на м. „Овча Купел“, който съответствал на одържавения от наследодателите им имот. Имотът бил заснет и записан като собственост на наследниците на Е.А. и В. Й.а през 1993 г. чрез заповеди за деактуване, и е включен в регулационния план на ж.к. „Овча Купел“, със заповед на главния архитект. През 1997 г. бил съставен нотариален акт за собственост, придобита по наследство, съдебна делба, и въз основа на ЗВСОНИ, с който акт М. В. е призната за собственик на ½ идеална част от имота, а Е. Х. и Б. Й. Н. – на по 1/4 идеална част от имота. С нотариален акт от 1997 г. Б. Н. продал на Е. Х. собствената си 1/4 идеална част от имота. Въззиваемите излагат съображения, че считано от 01.03.1992 г. са упражнявали необезпокоявано и манифестирано спрямо останалите владение върху имота, поради което са придобили собствеността върху имота по давност. Правилно СРС е приел, че липсват доказателства и дА. кои са наследниците по закон на тези повече от 120 бивши собственици на отчуждени вещни права, които би следвало да са собственици на процесните имоти. Поддържат, че допускането на съдебна делба само между страните по настоящето дело би означавало да се изключат правата на съсобственост на останалите съсобственици и да се постанови нищожно решение.

Считат, че доказването на кръга на съсобствениците на делбения имот и на делбените квоти е в тежест на ищеца, но не и на съда. Молят жалбата да се остави без уважение.

Претендират разноски.

Останалите въззиваеми страни - ответници С. Л. Б., А. К. М., Р.О. К. К., Е. М.

М., Р. В. В. и Столична Община, не са подали отговор по въззивната жалба.

В съдебно заседание Е. М. М. и Р. В. В., чрез представителя си, са заявили, че поддържат жалбата и молят да се отмени решението като се допусне делба на имотите.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните, намира следното :

СРС е бил сезиран с конститутивен иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 344 ГПК.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието още, че при проВ. правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяване на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки : 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на 3 правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици. Ищецът следва да посочи също така всички съделители, които твърди, че притежават права върху имотите.

За да отхвърли исковете СРС е приел, че липсват дА. кои са наследниците по закон на бившите собственици на отчуждените имоти, които се иска да бъдат допуснати до делбата, като допускането на съдебна делба само между страните по делото означава да се изключат правата на съсобственост на останалите съсобственици и да се постанови нищожно решение.

С молба от 24.10.2022 г. въззивницата – ищца Л. О. е мотивирала искането за събиране на нови писмени доказателства във въззивната жалба с доводи, че искането не е допуснато в първа инстанция, поради допуснати от СРС процесуални нарушения, понеже съдът е пропуснал да укаже на ищеца да ангажира доказателства относно всички наследници на установените от документите съсобственици, а вместо това е отхвърлил иска с доводи, че по делото не са установени всички съсобственици на делбените имоти. По този повод е поискано пред СГС да бъдат конституирани още страни и да се предостави възможност да се издирят наследницте им.

Подобни твърдения са изложили и ответниците М. В. и Е. Х. (починал в хода на производството е заместен от наследника му по закон Б. Е. Х.) в отговора на въззивната жалба. Те също поддържат, че неучастието на всички съделители в делбата би довело до нейната нищожност.

Въззивният състав намира, че преди обсъждане на доводите на страните по законосъобразността на решението, следва да се обсъдят възраженията по неговата допустимост.

Съгласно указанията, дадени в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС в делбата следва да участват всички лица от кръга на титулярите на правото на собственост, като в противен случай тя е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН. Всички съсобственици на имота са задължителни необходими другари в производството по делба, понеже с производството се осъществява потестативното право на делба не само на ищците, но и на всички други съсобственици. Необходимостта от установяването на кръга на съсобствениците задължава съдът служебно да следи за конституирането на всички участници в имуществената общност като страни в делбения процес. Същото разрешение е дадено в Решение № 320 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 1314/2009 г., на ВКС, ІІ г. о., Решение № 1278 от 04.11.2008 г. по гр. д. № 5910/2007 г. на V г. о. и Решение № 468 от 23.06.2004 г. по гр. д. № 22/2004 г. на І г. о.

Съгласно нормата на чл. 344, ал. 1 ГПК, с решението по допускане на делбата, съдът се произнесе относно това между кои лица, досежно кои имоти и при какви квоти се допуска дебата. В първата фаза следва да се изяснят тези въпроси, като се изследва на какво основание или основания е възникнала съсобствеността, за да определи правилно кои са съсобствениците, защото те са задължителни необходими другари и за съда съществува служебно задължение да конституира всички съсобственици. Задължение на съда е да установи и действителните квоти между страните независимо от заявените от тях твърдения, защото решението за допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените три въпроса. В този смисъл също Решение № 167 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2013 г., I г. о., Решение № 147 от 07.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1234/2019 г., II г. о. и т. н.