Определение № 1148 от 29.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500898 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 ал.1 пр.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Гленком“ ЕООД, ЕИК 119063478, чрез адв.Е.К., против Определение № 3356/16.03.2024г., постановено по гр.д.№ 12117/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх.№ 19284/20.02.2024 г. на дружеството за допълване в частта за разноските на издадената по делото Заповед № 6127/11.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Моли да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което да бъде присъдена сумата в размер на 1300 лв.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

По гр.д.№ 12117/23г. от „Гленком“ ЕООД е подадена Молба с вх.№ 19284/20.02.2024 г. на дружеството за допълване в частта за разноските на издадената по делото Заповед № 6127/11.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, със сумата 1300 лв. за адвокатско възнаграждение.

1

Районният съд, с атакуваното Определение № 3356/16.03.2024г., за да остави без уважение подадената молба, излага основни съображения, че в конкретния случай в издадената по делото Заповед № 6127/11.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е налице произнасяне, че претендираното адвокатско възнаграждение от 1300 лв. не следва да бъде присъдено, доколкото в представения по делото на л. 11 ДПЗС от 21.03.2023 г. е отразено „договорено и платено възнаграждение в претендирания размер“, но не е посочено дали същото е дължимо в брой или по банкова сметка. Последното правило невъзможна преценката дали същото е реално платено, с оглед разликата в доказване на двата вида плащане, а разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението /т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С частната жалба на „Гленком“ ЕООД са направени възражения, че в представения по делото ДПЗС от 21.03.2023 г., подписан между клиент и адвокат, е надлежно отразено, договорено и платено възнаграждение в претендирания в заявлението по чл. 410 от ГПК размер. Счита, че се разбира, че възнаграждението по договора е платено в брой на адвоката, а не по банков път. Затова, в този случай ДПЗС служи за разписка и самият договор удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Това е и причината към договора да не е бил представен документ за плащане. Въпреки това, към частната жалба се прилага и нарочна разписка от процесуалния представител, удостоверяваща получаването на сумата.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е основателна. Действително, с приложения на л.11 по делото ДПЗС, раздел III, подписан от управителя на „Гленком“ ЕООД Н.Г.К. и адв.Н.П. е записано само: „договорено и платено възнаграждение в претендирания размер 1 300 лв.“.

Във въззивното частно производство се прилага като доказателство „Разписка“, от чието съдържание се чете, че долуподписаната адв. Н.В.П. от САК. л. н. 1000581510, със служебен адрес гр. ****, получих сумата в размер на 1 300,00 лв. (хиляда и триста лева), представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.03.2023 г. за процесуално 2 представителство по подадено заявление по чл. 410 ГПК пред РС-Пловдив срещу длъжника „ГН Агро“ ЕООД, ЕИК: 201071333. Разписката е издадена на 21.03.2023г.

Доколкото, подадената частна жалба се разглежда при условията на чл.274 във вр. с чл.278 ал.2 от ГПК, въззивният съд приема, че са изпълнени предпоставките за преценка, че сумата е получена в брой от пълномощника адв. Н.П..

Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което ще се допълни на осн. чл.248 ал.1 пр.1 от ГПК Заповед № 6127/11.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№ 12117/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., със следния диспозитив- „Длъжникът ГН АГРО“ ЕООД, с ЕИК 201071333,и адрес - гр.Пловдив, ***, да заплати на кредитора „Гленком“ ЕООД, ЕИК 119063478, и адрес - гр.***, сумата 1300 лв. за адвокатско възнаграждение.“

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 3356/16.03.2024г., постановено по гр.д.№ 12117/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх.№ 19284/20.02.2024 г. на „Гленком“ ЕООД, ЕИК 119063478, за допълване в частта за разноските на издадената по делото Заповед № 6127/11.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК; като вместо това постановяваДопълва на осн. чл.248 ал.1 пр.1 от ГПК Заповед № 6127/11.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№ 12117/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., със следния диспозитив„Длъжникът ГН АГРО“ ЕООД, с ЕИК 201071333,и адрес -гр.Пловдив, ***, да заплати на кредитора „Гленком“ ЕООД, ЕИК 119063478, и адрес гр.***, сумата 1300 лв. за адвокатско възнаграждение“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4