Решение № 1330 от 17.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. Варна, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110115728 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Н. М. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „П.“ №**, вх.**, ет.**, ап.**, чрез процесуалния му представител – адв. Й. А., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски”, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4298 лв. /след допуснато изменение в размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначалната за сумата 100 лв., частичен иск от целия в размер на 6500 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца товарен автомобил „Ситроен Берлинго ФГ”, с рег. № ******, настъпили в резултат на реализирано на 28.08.2023 г. ПТП в гр.

Варна, бул. „Сливница”, преди кръстовището с ул. „Андрей Сахаров“, причинено по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 220”, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на задна част лява странична стена, задна лява товарна врата, декоративна лайсна заден регистрационен номер, леви задни светлини, задна броня, вътрешна задна престилка, заден под ламарина комплект, заден ляв подкалник, укрепваща вътрешна лява колона багажник, заден ляв рог, заден ляв мост окачване, заден ауспух гърне, заден успок. удар, задна престилка комплект и задна лява гума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът Н. М. Я. излага, че на 28.08.2023 г., около 14:30 часа, в гр. Варна, бул. „Сливница”, управлявайки собствения си товарен автомобил „Ситроен Берлинго ФГ”, с рег. № ******, бил блъснат от лек автомобил „Мерцедес Ц 220”, с рег. № ******, управляван от Б.В.. Твърди, че 1

ПТП е настъпило при следните обстоятелства: движел се е с автомобила си по бул. „Сливница“, в посока центъра на гр. Варна, като преди кръстовището с ул. „Андрей Сахаров“ започнал да намалява скоростта поради задръстване, когато изведнъж усетил силен удар отзад от л. а. „Мерцедес Ц 220”, с рег. № ******. За настъпилото ПТП попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като за виновен за настъпилото произшествие посочили водачът на л. а.

„Мерцедес Ц 220”, с рег. № ******. Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, издадена от ответното дружество, със срок на действие 27.02.2023 г. – 26.02.2024 г., действаща към датата на настъпване на процесното ПТП. Излага, че на 30.08.2023 г. е уведомил застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил описзаключение № 0003*****. В опис-заключение били посочени конкретно и увредените детайли по автомобила. Поддържа, че до настоящия момент не е получил необходимото застрахователно обезщетение. Извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили и установил, че необходимата за възстановяване на автомобила сума е в размер на 6500 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София, чрез процесуалния му представител – юрк.

К.И.. Не оспорва обстоятелството, че пред застрахователя е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца за причинените на автомобила му имуществени вреди от настъпило на 28.08.2023 г. ПТП. Преписката е образувана на основание застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС. Извършен е оглед на увредения автомобил, като в опис-заключение са описани увредените детайли. Твърди, че в хода на извършената ликвидационна дейност е установено, че е налице икономически тотал, по аргумент и от разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ. С оглед императивната разпоредба на чл. 390, ал. 1 КЗ преди да изплати обезщетение на ищеца е изискал същият да му предостави удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. Посочва, че такова удостоверение не е представено пред застрахователя, поради което дружеството е в невъзможност да се произнесе по основателността на предявената застрахователна претенция, съответно, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва предявения иск по основание и по размер. Счита претенцията за предявена в прекомерен размер, тъй като претендираното обезщетение не кореспондира със средната пазарна стойност на превозното средство към датата на процесното ПТП и със стойността на запазените му части. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

2

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата 28.08.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 220”, с рег. № ******, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено негово собствено моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на автомобила.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Мерцедес Ц 220”, с рег. № ******, при ответното дружество, със срок на действие 27.02.2023 г. – 26.02.2024 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 28.08.2023 г., както и че при застрахователя е образувана преписка по щета № 0003*****, за което е подадено нарочно уведомление от ищеца на 30.08.2023 г. за настъпило застрахователно събитие.

От представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 28.08.2023 г. и от заключението на вещото лице Г. Д. по приетата по делото без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е посоченият от ищеца в исковата молба, а именно: лек автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. № ******, с водач Б.Р.В., реализира ПТП, като причинява щети на движещия се пред него товарен автомобил „Ситроен Берлинго FG“, с рег. № ******, с водач Н. М. Я., в задната му част, като го блъска при застигане. От техническа гледна точка в конкретния случай причина за настъпване на щетата по задната част на процесния товарен автомобил, в движение, е възможно да се получи от съприкосновение/удар от другия лек автомобил в движението му зад него и при застигане, както и според разположението и размерите им.

Експертизата приема като механизъм на настъпване на произшествието – удар по движещия се товарен автомобил „Ситроен Берлинго FG“, с рег. № ******, в задната му част – от движещия се зад него и застигнал го лек автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. № ******, при забавяне скоростта при задръстване.

Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, товарен автомобил „Ситроен Берлинго ФГ“, с рег. № ******, е собственост на ищеца Н. М. Я..

Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗК „Лев инс“ АД, където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на щетите и изготвен снимков материал, каквато е обичайната практика в случая.

Констатирани са следните увреждания: задна част лява странична стена, задна лява товарна врата, декоративна лайсна заден регистрационен номер, леви задни светлини, задна броня, вътрешна задна престилка, заден под ламарина комплект, заден ляв подкалник, укрепваща вътрешна лява колона багажник, заден ляв рог, заден ляв мост окачване, заден ауспух гърне, заден 3 успок. удар, задна престилка комплект и задна лява гума.

Вещото лице в заключението си посочва, че приема, че описаните увреждания по процесния товарен автомобил са в причинна връзка с констатирания механизъм на процесното събитие – след прекия контакт по задната част и задната лява част от движещия се/приближаващ зад него извършител – лек автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. № ******, при забавяне скоростта при задръстване. Според експерта, възможно е уврежданията да са от прекия контакт с вредоносителя. Констатираните щети съответстват на описания механизъм на събитието и мястото на засегнатите зони.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача Б.Р.В., управлявал лек автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. № ******, който не е съобразил скоростта си с пътната обстановка и другите участници в движението, застигнал е и е блъснал отзад автомобила на ищеца - товарен автомобил „Ситроен Берлинго ФГ“, с рег. № ******.

Вследствие на настъпилия удар с автомобила на ищеца, по моторното превозно средство са настъпили и съответни щети. Установена е и причинноследствената връзка между събитието и вредоносния резултат, в който смисъл е коментираната по-горе САТЕ.

Основният спорен момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.

3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При пълна увреда обезщетението е в размер на действителната стойност на застрахованото имущество, тоест стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. В случаите, когато отговорността на делинквента е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, обезщетението за вреди на имущество не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.

Съгласно експертизата, стойността на ремонта на процесния товарен автомобил по средни пазарни цени към датата на произшествието – 28.08.2023 г., в това число и стойността на труда по средни пазарни цени към датата на събитието, се равнява на сумата 12567.78 лв., което представлява 270.3 % от действителната му стойност /4650 лв./, което по смисъла на чл.

390, ал. 2 КЗ представлява тотална щета /икономически/.

За да не се достигне до неоснователно обогатяване, от застрахователното обезщетение /от действителната стойност на автомобила/ следва да се приспадне и стойността на запазените части от автомобила.

В заключението си вещото лице Д. посочва, че е невъзможно да се даде точен и коректен отговор на въпроса какъв е процентът на запазените части за 4 процесния товарен автомобил. За целта е необходимо да се извърши оглед на всички части, възли, оборудване и агрегати, което обаче би струвало много и не би било целесъобразно. Това е свързано с разглобяване на цялото МПС и изследване на частите, след което сглобяване на същото. Няма как да се остойностят употребявани части, възли и агрегати, без да се знае в какво състояние са били към датата на ПТП. Необходимо е поединично разглобяване, почистване и надлежно приложена дефектация за всяка една част с посочване степента за по-нататъшна годност за употреба.