Протокол № 1337 от 10.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1337 гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20255220102294 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 12:32 часа, се явиха.

Молителката В. Г. Б. – редовно призована, се явява лично и с адв. П.К. и адв. ТоТ.Д. с пълномощни днес представени по делото.

Ответникът В. Е. Г., редовно призован, се явява лично.

Явяват се допуснатите по делото свидетели по искане на молителката.

АДВ. К: - Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д: - Моля да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Знам за какво е делото. Да се гледа делото, Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК съдът пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. Д: - Поддържаме молбата, така, както сме я депозирали. Носим писмени доказателства. Носим и аудиодоказателства, във връзка с актовете на домашно насилие, които са извършени по телефона, чрез съобщения в месинджър, в интернет, касаят точно процесните актове на домашно насилие, и записи от лайв излъчвания направени от господина, в които пред голяма 1 аудитория, същият повтаря тези заплахи – те са на аудиодиска, който представям пред съда. За прегледност, носим разпечатка от съобщенията, които нашата доверителка е получила в приложението в ТИК-ТОК, като транскрибцията е направена от нея, тъй като те са на ромски език. И носим, амбулаторен лист от преглед, който е проведен, при който тя съобщава на лекуващия си лекар за това, което и се случва, съответно вътре е документирано какви са съветите, които е получила. Водим като свидетели майка й и баба й, те са преки очевидци на събития, които са се случили в нейния дом, като по същия начин майка й е била пряко на място и е слушала разговор по телефона. Като други доказателства искам да бъде изискана справка от ОД на МВР гр. Пазарджик за постъпилите устни и писмени сигнали от молителката, в периода февруари до настоящия момент, тъй като има актове на домашно насилие и след като господинът е запознат със заповедта – сезирани са прокуратурата, полицията – всичко възможно по нашите сили правим, за да бъде приложен законът. Също така, бихме желали да получим справка от ОД на МВР Пазарджик, за това, кой е бил полицаят на смяна в кметството в с. ** на 04.03.2025 г. Тази информация я искам във връзка с факта, че моята доверителка още на 4-и март е подала първото си оплакване официално в полицията, то е било прието от въпросния полицай под формата на устен сигнал и същият я е уверил, че е разговарял с нейния годеник и му е разяснил какви са последствията от неговите действия.

Въпреки това, както се вижда от нашата молба, действията продължават. За момента това са исканията, които правим

АДВ. К: - Поддържам становището на колегата и исканията.

ИЩЦАТА (ЛИЧНО): – Имената на свидетелите са А.Д. Б. – това е едната свидетелка, и П.М.К.а е втората свидетелка.

ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Да, знам за какво съм тук. Значи, тя (ответникът сочи молителката) свидетелства, че съм я бил. Не сме били сгодени с нея.

МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Как да не сме били сгодени?

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА МОЛИТЕЛКАТА ДА СПАЗВА РЕДА В

СЪДЕБНАТА ЗАЛА.

МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Извинявам се.

ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Значи, живяхме на семейни начала. Не сме 2 били сгодени, нито имаме брак, семейни начала, нали. Ами, значи, живяхме, пробвахме, но тя, госпожата, която е оттатъка, просто не можахме да се разберем с нея. Тя пие едни лекарства, депивитал, даже имам снимка от тях, и е по-нервна. Скачаше и ме душеше през врата. До четири часа не ме пускаше да спя. Значи, не съм пуснал жалба за това, че не искам повече да се занимавам с нея и не искам повече да контактувам с нея. Явно затова тя ми вдига дело и гледа да ми направи мръсно, че не искам да я прибера.

Горе-долу, сега сме 25-а, 24-а година някъде към 04.07. се вземахме с нея, и живяхме два месеца. След това видях че тя пие лекарства, които са за нерви, нали, за хора, които са нервни, и после като дойде у дома тя почна да ми се кара, като спи скача, нали, плаче, вдига кръвно, тем-подобни работи, и аз затова реших да ида у тях, дето пише в жалбата, настина е това отидох у тях да чета листовки – за свидетелства за управление, защото се записах в курса.

Разделихме се, точно на – не помня баш, но, да има 4-5 месеца назад, някъде втори месец се разделихме. Отидох у тях, когато се оженихме миналата година 04.07. Живяхме никъде около три месеца или четири, не помня колко, и преди да се скараме отидох у тях, да чета листовки, нали, не съм я бил, не съм я тормозил. Отидохме у тях на гости, да чета листовки и мина се някъде, една седмица някъде, и аз реших да си отида у дома. И аз поисках да си дойде и тя у дома. Тя не го пожела, и аз си отидох у дома. И след една седмица някъде, ние отидохме у тях, без да се караме, с такива намерения, да се бием, с лоши навици, отидохме да си вземем акордиона. Един акордеон бяхме дали у тях, защото баща й и свири на акордеон. И, тъй като татко си иска акордеона, тя, баба й, която нарича сега, че ще дойде свидетелката, скача, нали, тази жена на майка ми да й вземе, тя имаше златен ланец и паричка, скача да га вземе, майка се отбрани, баща й дойде и ма удари един шамар. Това става в нейната къща. Моят дядо, предишният, бащата на молителката удари мен. И това, което казва, че да бия и да тормозя, нали, имаше някакви неща, нали, което бяха семейни, нали, да се караме, да си викаме, такова, но не съм я бил.

Ами, тя ми открадна фейсбука, мога да го направя и да го видите, ако позволите Вие. Ами тя ми имаше паролите, без да знам аз, когато беше у дома тя ми ги открадна от мен от моя телефон, и моят фейсбук в момента е в нея. Аз имам нов фейсбук. Не знам за какво го ползва този фейсбук, значи, което нали, може да е изтрила някакви видеа вътре – все едно от моето име, но тя ги е откраднала от моя фейсбук и ми смени паролата. Тик ток, да ти кажа честно, 3 като ми откраднала фейсбука, то тик-тока автоматично той спира с фейсбука , приравнява се към нейния телефон. Нали, да не отричам, нали, може да съм й казал някакви работи, нали, да съм й писал, такова, човек се нерви, такова, но никога не съм я бил, и да й оприлича, че отишъл съм да я бия, такова.

Ами, живо, пуснахме видео, да каже, той баща ми говори, и аз говорих, но не съм се заканвал аз, нали, с две думи. Което си казва тя, което си казва тя, нали, защото баща й ме удари, и аз, нали, в нервите може да съм казал някакви думи, но никога не съм отишъл у тях, тя както вика, че й показвам среден пръст, и да я заплашвам, и да я следя, и такива работи. Първо на първо аз нямам книжка и кола, за да ида, да таковам, да я преследвам и тем подобни работи. Аз не я искам и не желая да разговаря с мен. В ** мога да ида, напримерно на магазина или някъде другаде, но не желая тя да ме приближи от 50 до 100 метра, колкото е там по закон.

Да, връчиха ми от полицията заповед да не се доближавам до нея, в ** един полицай, и аз се подписах, и не желая повече с нея да говоря, и не искам повече да имам допир до нея или тя да има допир до мен.

Не, не, не, не – категорично не е вярно, че съм я притеснявал и след тази заповед. Преди 10 дена, 12 дена, ме извикаха в **, подписах се, и от тогава до сега не съм я притеснил, и по-преди, нали, не съм я притеснил. Тя казва, че съм звънял. Аз съм звънял, не че не съм звънял, но аз съм звънял за някакви такива работи – за вещи, които имам у тях, да си ги взема и тем подобни работи. Това е. Имам едни дънки, очила и тениска у тях. Не, те не ми ги дадоха.

Водя като свидетели Г.И.Н.в, баща ми, който живеем при тях, и моят чичо – брат му, Д.Й.Н..

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА МОЛИТЕЛКАТА (ПООТДЕЛНО): –

Запознати сме с изисканите от съда и постъпили по делото писмени доказателства.

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

С

ДНЕС

ПРЕДСТАВЕНИТЕ

ОТ

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ

НА

МОЛИТЕЛКАТА П. Д.

ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Значи, искам да ти кажа, значи, тя беше болна с тези лекарства, което преди да я взема аз, тя ги имаше тези нерви.

Затова казвам аз, че тя ме задушаваше и не ме пускаше да спя до четири часа.

4

Това беше всяка вечер почти, и баща ми го казваше, вика: – „Татко, ако искаш га остави“.

Това беше в тик-ток тия документи, но сега ми е друг тик-тока. Тя ми го е откраднала този.

СЪДЪТ, при условията на чл.146, ал. 1 от ГПК пристъпва към излагане доклада си по делото в следния смисъл:

Производството по делото е с правно основание чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по постъпила молба от В. Г. Б., ЕГН: **********, С адрес:

** срещу В. Е. Г., ЕГН: **********, с адрес: село ** в която се твърди, че на 08.04.2024 г. молителката и ответника се били сгодили, след което заживели заедно в село **, в дома на родителите му. Твърди, че месец след като заживели заедно ответникът започнал да се държи агресивно към молителката, започнал да й посяга физически, като първо я удрял с шамари по главата, след което започнал да я щипе по краката и ръцете, както и, че имало случай, в който я удрял с кабел на зарядното устройство за телефона. Твърди се, че няколко дни се държал добре с нея, но след което започвал да й посяга отново. Твърди се, че на 20 октомври 2024 г. докато ответникът разглеждал стара снимка на молителката с бивш нейн приятел я бил изревнувал, заключил стаята, в която били, и започнал да я удря по цялото тяло и накрая й отхапал устната до кръв. Твърди се още, че на 27 - ми ноември молителката не могла да издържи на системния психически и физически тормоз и се прибрала при родителите й в село ** община Пазарджик, след което той започнал да й звъни по телефона и да й упражнява ежедневни заплахи, че ако не се върнела обратно при него, щял да я върже за колата и да я влачи до тях. Молителката твърди, че от страх се прибрала при него обратно, защото се притеснявала да не стане по-лошо и да посегне и на родителите й. Твърди още, че след като се прибрала отношенията им били нормални, но около седмица след това ответникът започнал да я бие отново. Твърди, че единият от случаите, когато й посегнал, бил взел метла с дълга дръжка и я пребил с нея, след което тя отново се прибрала при родителите й в село **е. Твърди се, че ответникът дошъл и той, за да живее у тях при родителите й, където били живели около 20 дни, и същият бил обещал на молителката, че няма да й посяга повече, като след този период поискал да се приберат в село **. Молителката твърди, че 5 отказала, защото я било страх, че ако иде с него ще започне отново да й посяга, след което ответникът си тръгнал сам от тях. Твърди се още, че малко след като напуснал дома им ответникът започнал да я заплашва по телефона като й казвал, че ако го напусне ще я убие. Твърди, че на 22.02.25 г. дошъл у тях при родителите й, казал че съжалява за думите си, но същата вечер започнал да я заплашва, че ще я убие и започнал да я души за врата и й запушил устата да не вика, тъй като родителите й били в другата стая.

Молителката твърди, че започнала да го моли да спре и започнала да плаче от страх. Твърди, че майка й, която била в другата стая, била разбрала, че нещо става и на сутринта на следващия ден били помолили ответника да напусне дома им. Твърди се, че на 25.02.25г. ответникът написал съобщение в ТИК ТОК, с което заплашил молителката, че щял да я бие, и щяла да се моли да спре, казал, че щял да я осакати, както и че баща й и майка й нямало да я познаят. Твърди се още, че на 26.02.2025г. ответникът бил звънял по телефона многократно на молителката, но същата я било страх и не му вдигала, започнал да й звъни от на баща си телефона, чрез месинджъра на Фейсбук, като на гласово съобщения й бил казал, че ако не му вдигне телефона, щял да я заколи. Твърди се, че на 03.03.2025 г., около 15 часа, ответникът отново бил звъннал от скрит номер, но молителката не вдигнала, както и че малко след това дошъл у молителката със семейството си и започнали да се карат с тях защо не си тръгвала с него у тях. Молителката твърди, че майка й им казала, че повече нямало да се връща при В., тъй като ме бие и ме тормози. Твърди се, че след тези думи на майка й, те започнали да ги обиждат и да ги заплашват, след което ответникът бил тръгнал към молителката заплашително да я бие с думите - „Сега, ще те утрепя“. Молителката твърди, че тя била на около дватри метра от ответника, майка й застанала между тях двамата, за да не я удари и да го спре, след което той хванал майка й за гърлото, опрял я до стената и започнал да я удря по главата с юмрук, като баща й, за да я спаси го издърпал и му ударил шамар по лицето. След шамара ответникът бил пуснал майка й.