Решение № 129 от 06.04.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Шумен, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Г.а при участието на секретаря В. П. И. като разгледа докладваното от Диана К. Г.а Административно наказателно дело № 20253630202386 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 10504524, издаден от ОД МВР – Шумен, с който на Г. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: **** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДв.П във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДв.П.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш като неправилен, незаконосъобразен и съставен в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В жалбата се оспорва материалната компетентност на лицата, връчили атакувания ЕФ, като се сочи и липса на задължителни реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДв.П.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и излага подробни мотиви за отмяна на атакувания ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен и присъждане на направените разноски.

АНО, редовно призован изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата, като моли съда да потвърди електронния фиш и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Н02 00ВТ, собственост на жалбоподателя Г. И. Г. на 04.03.2025г. се движел по път І - 7 в посока гр. Варна. В района около км.119+000 до фирма „Ставрополу“ на посочения пътен участък в 13.17 часа, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение 60 км/час, 1 посоченият автомобил се движел със скорост 91 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%).

Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство № 00209D32D447. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, № 10504524, издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Г. И. Г., с ЕГН ********** – собственик на автомобила е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.4 от ЗДв.П, тъй като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7279069 на 01.05.2024г. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 25.10.2025г., но последният отказал да го подпише. Отказът на жалбоподателя Г. Г. да подпише електронния фиш бил удостоверен с подписа на свидетеля С. О. С.. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189, ал.6 от ЗДв.П, а обжалвал същия по чл.189, ал.8 от ЗДвП пред Районен съд Шумен.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и на присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства, както и на предявения видеозапис, посредством възпроизвеждане чрез техническо средство. При преценка на представения по делото запис от камера съдът съобрази обстоятелството, че същия следва да се третира като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същия има качеството на предмет, върху които има следи от нарушението, поради което без съмнение може да бъде използван. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. При възпроизвеждане на същия бе установено, че автомобилът, собственост на жалбоподателя се движи по посочения пътен участък със скорост от 94 км./час и че регистрационния номер на същия е Н02 00ВТ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДв.П допустимата скорост за движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 - когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 04.03.2025г., в 13.17 часа лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Н02 00ВТ се е движел по път І - 7 в посока към гр.

Варна, като в района на км.119+000 до фирма „Ставрополу“, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/час, се е движел със скорост от 94 км./ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДв.П, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство с № 00209D32D447. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 94 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 91 км/ч.

По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки и видеозаписи, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 04.03.2025г. в 13.17 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е Н02 00ВТ. Доколкото посочените снимки и видеозаписи са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДв.П. Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДв.П процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г. Спазени са били 2 техническите изисквания за използване на посоченото техническо средство за измерване на скоростта. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка № 157-СГ-ИСИС/21.11.2024г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена от 25.10.2024г. до 21.11.2024г. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.

Процесният ЕФ напълно съответства на утвърдения образец и съдържа изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДв.П, данни. В същия е налице точно и ясно описание на нарушението по начин, позволяващ да се разбере ясно и недвусмислено вмененото нарушение. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. Съставът на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДв.П изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е установено. Видът на превозното средство изрично е описан в издадения ЕФ, като са посочени марката, модела и регистрационния номер, нарушението е извършено на път I-7 км. 119+000, до фирма „Ставрополу“, при въведено ограничение от 60 км/ч. От друга страна, превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение.

Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се счете, че е налице съставомерно деяние, при което за водача не е съществувала неяснота за това какво нарушение му се вменява. Налице е и съответствие между отразеното в описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на МПС и отразеното в приложения снимков материал. Неоснователно е оплакването в жалбата за неустановеност на мястото на нарушението. По ясен и недвусмислен начин е посочено мястото на установяване, респективно на извършване на нарушението, като е конкретизиран в детайли съответния пътен участък. Същото е точно и ясно индивидуализирано с посочването "в област Шумен, път I-7, км. 119 + 000, до фирма „Ставрополу", поради което е неоснователен доводът за липса на посочено в електронния фиш, място на извършване на нарушението, поради липса на посочени координати. Самият жалбоподател Г. И. Г. в съдебно заседание при изслушването му посочи, че е намерил камерата, тя е единствената, тя се знае от всички шуменци и е единствената в този район.

Съдът намира за неоснователен изложеният в жалбата довод, поддържан и в съдебно заседание за незаконосъобразност на ЕФ поради неправомерното му връчване. Съгласно чл.186а, от ЗДв.П, ЕФ и НП, издадени от органите на МВР се връчват по един от следните начини: 1. Лично срещу подпис на нарушителя; б.“а“ - от контролните органи по чл.165 при изпълнение на контролните им функции по този закон; б.“б“ – от служители на МВР извън контролните органи по чл.165; и б.“в“ – от длъжностни лица, определени от кметовете на общините, при извършването на административни услуги на гражданите. 2. По електронен път и 3. С препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга. В настоящият случай, атакуваният ЕФ серия К № 10504524 на ОД МВР Шумен е бил предоставен за подпис на жалбоподателя от свидетеля В. П. В. – старши полицай РУ Шумен, който безспорно попада в посочените в чл.186а, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДв.П служители на Министерството на вътрешните работи извън контролните органи по чл.165.

Съдът намира за неоснователно възражението, изложено в жалбата, че от електронния фиш не може да се установи какво конкретно автоматизирано средство за измерване на скоростта е било използвано, доколкото е посочен само номер на същото. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №157-СГ-ИСИС/21.11.2024г., се установява, че използваното средство за измерване с №00209D32D447 представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „MultaRadar SD580“. Както бе посочено и по-горе същата е преминала съответната проверка, като е била одобренаи проверена от 25.10.2024г. до 21.11.2024г.От представената като доказателство по делото схема на пътен участък се установява, че на посоченото место действително се намира пътен знак В-26, въвеждащ ограничение в скоростта на движение до 60 км./час. С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът на жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 94 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26 – 60 км/ч., 3 при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДв.П.