Решение № 1463 от 14.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20231000500699 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на РБългария срещу решение № 260210/31.01.2023г. на СГС, ГО, 22 състав, постановено по гр.д. № 1058/20г. в частта, в която срещу нея са уважени искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е порочно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. В решението не е посочено коя вреда, претърпяна от ищеца, се явява в причинна връзка с дейността на органи на Прокуратурата. Не са обсъдени отделните критерии и тяхното значение за присъдения размер. Ищецът не е успял да докаже наличието на претърпените от него неимуществени вреди, които да са в пряка причинно следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Не са събрани доказателства за наличието на такива, както и за увреда на здравословното му състояние.

Действията на прокуратурата във воденото срещу ищеца наказателно производство са били изцяло законосъобразни и правилни. Съдът не е съобразил чл.4 от ЗОДОВ. При определяне на размера на обезщетението не 1 съобразени критериите за справедливост и ППВС №4/1968г. Присъденото на ищеца е в завишен размер. Оспорва присъдената сума за имуществени вреди като недоказана.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове или да намали размера на присъденото обезщетение.

Л. Т. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Л. Т. твърди, че на 24.03.2018г. му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.149, ал.5, т.1 във вр. с ал.1 от НК. Със заповед за задържане от 24.03.2018г. е бил задържан за 24 часа във 2ро РУ на МВР– гр.

Стара Загора. Направен му е личен обиск. С постановление по пр. пр. № 717/18г. е бил задържан за срок от 72 часа. Разпитали са го като обвиняем.

Взета му е мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 6000лв. с постановление от 27.03.2018г. Последната е била намалена на 4000лв. от ОССтара Загора. Спрямо него е взета мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на страната“. С постановление от 10.04.2019г. наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от ГПК, а наложената мярка за неотклонение е отменена. Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 22.05.2019г. Наказателното производство е продължило около 14 месеца. Задържането е ограничило свободното му придвижване, причинило му е изключително негативни емоции, силен стрес, притеснение и срам. Ищецът е с чисто съдебно минало, без регистрирани притовообществени прояви, трайно ангажиран в семейния бизнес. Ползвал се е с авторитет сред близки и познати. Станалото е шокирало и него и близките му. Престоят му в ареста се е отразил негативно на психиката му и му е причинил душевен и физически дискомфорт. Страхът да не бъде осъден за престъпление, към което не е съпричастен и за което е предвидено наказание до 15 години лишаване от свобода, му е причинил изключително силен стрес, страх и несигурност за в бъдеще. Повдигането на обвинението е довело до 2 неблагоприятна промяна в ритъма му на живот. Този факт е станал известен на широк кръг от лица, а именно на присъстващите, но и на неговите близки, приятели, познати и роднини. Поради това е изпитвал силно неудобство и притеснение. И до сега ищецът си припомня момента на задържането му, унижението, от което изпитва и до сега. Затворил се е в себе си, ограничил е социалните си контакти. Във връзка със защитата си в наказателното производство е направил разноски в размер на 5 232лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на РБългария да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., в едно със законната лихва върху сумата от 22.05.2019г. до 27.01.2020г. от 7 338.7, 01лв., 5 232лв. обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от 27.01.2020г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство. Сочи, че няма доказателства, че постановлението за прекратяване е влязло в сила. Отсъстват доказателства Прокуратурата да е извършвала други действия освен правнорегламентираните в НК. Следва да се отчете, че производството срещу ищеца е приключило в досъдебната фаза. Няма доказателства за установяване на действително търпените от ищеца вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Искът за неимуществени вреди е недоказан. Претендираното обезщетение е в завишен размер.

Претендираните имуществени вреди за адвокатско възнаграждение са необосновано високи. Делото не се е отличавало с фактическа и правна сложност. И следва да бъде редуциран до минималния размер по Наредба № 1/2004г.

Не е спорно, че срещу ищеца е водено досъдебно производство № 82453М-272/18г. по пр. пр. № 717/18г. на ОП – гр. Стара Загора за престъпление по чл.149, ал.5, във вр. с ал.1 от НК. Със заповед за задържане на лице от 24.03.2018г на МВР е бил задържан за 24 часа. С постановление от 24.03.2018г. на ОП-Стара Загора е бил задържан за 72 часа. Извършен му е личен обиск, за което е съставен протокол. С постановление от 24.03.2018г.

Л. Т. е бил привлечен като обвиняем за това престъпление. На същата дата е 3 бил разпитан в това му качество. С постановление от 27.03.2018г. на ОПСтара Загора му е взета мярка за неотклонение „Гаранция “ в размер на 6000лв., намалена от ОС-Стара Загора на 4000лв. Същата е била внесена от ищеца. С постановление от 27.03.2018г. на ОП-Стара Загора му е взета мярка за процесуална принуда „ Забрана за напускане на страната“, която е отменена на 01.10.2018г.

С влязло в сила постановление от

10.04.2019г. е прекратено досъдебното производство срещу ищеца по повдигнатото му обвинение поради на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК и е отменена мярката за неотклонение „Гаранция“.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите Г. Т., съпруга на ищеца и А. Т., брат на ищеца, заявява, че знаят за започналото наказателно производство срещу Л. Т.. Описват неговото емоционално състояние по време и след него.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Съдът прецени показанията им при условията на чл.172 от ГПК, но ги счита за достоверни и убедителни, непротиворечащи по между си.

СГС е уважил предявения иск за неимуществени вреди за 12 000лв. и го е отхвърлил до пълния му предявен размер. Уважил е частично иска за имуществени вреди в размер на 4000лв., както и частично този по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 1115, 56лв. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

4

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ, а именно, ако наказателното производство бъде прекратено, защото извършеното деяние не е престъпление. На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените вреди.

За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ- воденото срещу Л. Т. наказателното производство е било прекратено поради липса на престъпление. Не е спорно, че срещу него е започнало наказателно преследване като на 24.03.2018г. е бил задържан и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 149, ал.5 вр. с ал.1 от НК.

Безспорно е, че наказателното производство е приключило с прекратително постановление на ОП-Стара Загора от

10.04.2019г. За да настъпи стабилитета като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и то да не е поискало продължаване на наказателното производство, за да завърши то с оправдателна присъда. / Р № 205/06.11.2019г. по гр.д. № 863/19г., III г.о. на ВКС, Р № 184/26.05.2015г. по гр.д. № 7127/14г., IV г.о. на ВКС/. Ищецът, в качеството му на правоимащо лице, не е поискал продължаване на наказателното производство, за да завърши то с оправдателна присъда. Поради това следва да се приеме, че постановление, с което е прекратено наказателното производство спрямо него, е стабилизирано.

Наказателното производство е проведено за период от 13 месеца. За да се ангажира отговорността на прокуратурата не е необходимо да има 5 повдигнато обвинение на лицето, срещу което е образувано и водено наказателно/ досъдебно производство, което е прекратено поради липса на престъпление, за да се приеме, че е ангажирана наказателната му отговорност. То е било незаконосъобразно и може да породи негативни последствия за лицето, което е разследвано. / Р № 431/11.04.2016г. по гр.д. № 2329/15г., IV г.о на ВКС, Р № 300/22.10.2015г. по гр.д. № 527/15г., IV г.о. на ВКС/.

Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Гаранция“, както мярка за процесуална принуда- забрана да напуска страната.

В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои доказателствената тежест по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените вреди за него. В тази връзка са допуснати гласни доказателства. Депозираните свидетелски показания установяват твърденията в исковата молба за това, че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и неговата личност. Според разпитаните свидетели, след задържането и освобождаването му той е бил затворен, депресиран, спрял е до комуникира, нощите му са били много неспокойни. Наложило се е да ползва психиатрична Започнал е да се дистанцира от децата, спряла е да се занимава с дейност като аниматор, което е обичал да прави и е започнал да се занимава с управлението на семейните хотели. След отказа му да бъде аниматор семейният бизнес в тази посока е спрял. Никой не се е отдръпнал от Л. Т., но той е започнал да се дистанцира от хората. Не е искал да се вижда с тях. И сега ищецът не е преодолял случилото. Съдът приема за нормална последица за всеки индивид, срещу който е повдигнато обвинение за извършено престъпление, да изпитва негативни емоции, свързани със стрес, страх от осъждане и от самата наказателна репресия. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се съобрази както продължителността на наказателното производство- 13 месеца, взетата мярка за неотклонение „Гаранция“ и тежестта на престъплението, в което ищецът е бил обвинен по смисъла на 6 чл.93 от НК, а именно за тежко престъпление.