Решение № 922 от 25.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …./……..10.2019г., гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретар Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 19 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Московска" №19 срещу

К.К.К., ЕГН ********** и Н.Б.К., ЕГН **********,***, за установяване вземанията на ищеца "Банка ДСК" ЕАД от ответниците в качеството им на кредитополучатели по Договор за кредит от 04.12.2007г., съгласно издадената по ч.гр.д.№ 10144/2018г. по описа на PC-Варна Заповед за изпълнение, а именно: главница в размер на 33 900,62 евро, договорна (възнаградителна) в размер на 13 920,65 евро за периода от 30.08.2013 г. до 27.06.2018 г., обезщетение за забава в размер на 609,00 евро за периода от 31.09.2013г. до

27.06.2018г., такси и разноски /такса управление, изискуемост, застраховка обезпечение и такса подновяване срок на действие на ипотека/ в размер на 1 201,82 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен Договор за ипотечен кредит от 04.12.2007г., „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на К.К.К., ЕГН ********** и Н.Б.К., ЕГН **********, като кредитополучатели, ипотечен кредит в размер на 36 000 евро. Срокът за издължаване на кредита е 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване, чрез разплащателна сметка №14891112 на кредитополучателя. Сочи се, че съгласно договора кредитополучателят следва да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК Уют - Приложение №2 към договора. Към датата на сключване на договора за кредит, базовият лихвен процент е 4,19%, стандартната надбавка е в размер на 2,46 процентни пункта или лихвения процент по кредита е общо 6,65%. В изпълнение на чл. 8 от Договор за кредит от 04.12.2007г. за обезпечаване вземането на банката била учредена договорна ипотека, вписана с вх. per. №37504/07.12.2007 г., акт №22, том 29, дело №29249/2007 г на СВ гр. Варна, върху следния недвижим имот: „Жилище-апартамент №30, находящо се в гр. Варна, ********, със застроена площ 65,77 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение №30, с площ от 4,00 кв.м., ведно с 0,6216% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж."

Вследствие неплащане на задължението, „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала в Районен съд гр.Варна заявление по чл.417 т.2 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя за посочените в извлечението от счетоводните книги на банката суми по главница, лихви и такси. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, на 17.09.2018г. е депозирано от длъжниците възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, обективирано в жалба с правно основание чл.414, 419 и 410 от ГПК, поради което и на основание чл. 415 ГПК съдът е указал на „Банка ДСК“ ЕАД, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск. С изложеното ищецът обосновава правния си интересв законоустановения срок да предяви иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу длъжниците К.К.К., ЕГН ********** и Н.Б.К., ЕГН **********.

С допълнителната искова молба се оспорват наведените в отговора възражения, като се твърди, че по разглеждания спор не е формирана СПН поради различния предмет на воденото пред СГС дело и настоящото.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват предявените искове, като твърдят, че е водено предходно производство по гр.д. №5960/2014г. на СГС, в което исковете на „Банка ДСК“ ЕАД са били отхвърлени с влязло в сила решение. Твърди се, че по образуваното изп.дело са събрани суми в полза на взискателя, които не са приспаднати от задължението по договора за кредит.

Твърдят се извършени нарушения в хода на осъществената публична продан по изп.дело, които не са относими към предмета на доказване по настоящото дело. Твърди се също липса на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит.

С подадения допълнителен отговор ответниците поддържат релевираните в отговора възражения.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№10144/2018г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от "БАНКА

ДСК" ЕАД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, уп. "Московска" №19 заявление срещу К.К.К., ЕГН ********** и Н.Б.К., ЕГН **********,*** за следните суми: главница в размер на 33 900,62 евро по договор за жилищен и ипотечен кредит от 04.12.2007г. и доп.споразумение от 09.04.2012г., договорна (възнаградителна) в размер на 13 920,65 евро за периода от 30.08.2013г. до 27.06.2018г., обезщетение за забава в размер на 609,00 евро, от които 193,44 евро по т.20.1 от ОУ към договора за кредит за периода от 31.09.2013г. до 21.06.2018г. и 415,56 евро по т.20.2 от ОУ към договора за кредит за периода от 22.06.2013г. до 27.06.2018г., такси и разноски /такса управление, изискуемост, застраховка обезпечение и такса подновяване срок на действие на ипотека/ в размер на 1 201,82 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпила жалба от длъжниците К.К.К., ЕГН ********** и Н.Б.К., ЕГН **********,***, съдържаща и възражение за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, с което се обосновава и правния интерес от предявяване на настоящия иск.

От приетия като доказателство по делото договор за жилищен и ипотечен кредит от 04.12.2007г. се установява, че страните са се споразумели ищцовото дружество да предостави на кредитополучателите К.К. и Н.К. ползването на кредит в размер на 36 000 евро. Договорени са условията, при които ползваният кредит се олихвява, както и начина на погасяване на задълженията по договора, съгласно приложен погасителен план. Предвидено в т.8 от договора е обезпечаване на кредита с договорна ипотека на апартамент №30, находящ се в гр.Варна, *********.

В т.21.1 от общите условия е предвидено право на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем в определени, изрично изброени случаи. Към договора са приложени общи условия и условия за ползване на преференциален лихвен процент с положен подпис на кредитополучателя, както и заявка за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен или ипотечен кредит. Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 07.12.2007г.

Видно от допълнително споразумение от

09.04.2007г. страните са постигнали съгласие, че остатъкът по дълга към датата на сключване на споразумението е 36 400 евро, от които главница 34 670,44 евро, редовна лихва 1729,56 евро, наказателна лихва 359,06 евро и заемна такса 139,12 евро, като кредиторът се отказва от вземането си за наказателна лихва в 359,06 евро и от начислените от 27.12.2011г. до датата на влизане в сила на споразумението, както и от вземането за заемна такса 139,12 евро.

Приети са като доказателство по делото покани – уведомление до К.К. и Н.К. за обявяване задълженията на адресата по договора за ипотечен кредит за предсрочно изискуем, както и разписки за удостоверяване на връчването им от ЧСИ Л.С. на 04.05.2018г. с положен подпис на получателя.

При така установените факти и обстоятелства по делото на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за жилищен и ипотечен кредит, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключен договор за жилищен и ипотечен кредит от 04.12.2007г.

Въз основа на представените писмени доказателства и при изричното изявление на ответника, че не оспорва дължимостта на претендираните суми, предвид и липсата на конкретни възражения в подадената в срока по чл.414 от ГПК жалба, съдържаща и възражение срещу издадената заповед, следва да се приеме за установено наличието и действителността на сключения договор, както и обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си реално да предаде сумата по кредита на кредитополучателя, което се установява и от заключението на вещото лице. От представения писмен договор от 04.12.2007г. и приложимите към него Общи условия се установява размера на договорения кредит, срокът за издължаването му, предвидения лихвен процент и предвидените препоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и както и предвидените като дължими такси съобразно Тарифата на Банка ДСК.

Спорен между страните е въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Съобразно постановките на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката - кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК.

От заключението на вещото лице се установява, че последното текущо извършено плащане е извършено на 30.11.2011г., на датата на сключване на споразумението 09.04.2012г. е внесена сумата 880,80 евро, след което няма извършени доброволни плащания. До датата на отправяне на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост не са постъпили суми за погасяване на следващите падежирали месечни вноски, тоест е изпълнена предвидената в чл.21.1 от договора предпоставка за налице неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.

Установява се също, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК на 28.06.2018г., банката - кредитор е обявила на длъжниците предсрочната изискуемост чрез отправяне на покани - уведомления, връчени на длъжниците надлежно, в потвърждение на което са представени писмени доказателства – придружителни писма от ЧСИ Л.С. с приложени към тях разписки, на които са положени подписи на К.К., получила на 04.05.2018г. уведомленията за себе си лично и за съпруга си. Положените подписи не са оспорени относно тяхната автентичност, поради което връчването следва да се приеме за редовно извършено.

В настоящия случай не са ангажирани твърдения, както и доказателства за увеличаване на лихвения процент едностранно от кредитора, поради което липсва и основание за служебна проверка от съда за неравноправност на договорните клаузи относно олихвяването на кредита, дължима поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неправноправния характер на клаузи в потребителски договор, дори ако тяхното нарушение не е въведено като възражение от ответника.