Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1002 от 21.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 814/2025
Вид
Решение № 1002
Подписан
21.07.2025
Състав
Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 351, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 364, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 395, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 403 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000500814 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивната жалба е подадена от ответника ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК 203066057, чрез представителя му, срещу решение № 5082/04.09.2024 г. на СГС, 1 - 20 с - в, ГО, по гр. д. № 4673/2023 г., с което е осъден да заплати на Община Сливница, ЕИК 000776517, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 80 000 лв.- застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен със застрахователна полица № 1012110000517/29.01.2021г. за реализирано в периода от 17.00 ч. на 03.06.2022 г. до 08.00 ч. на 04.06.2021 г., в гр. Сливница застрахователно събитие „противозаконно отнемане” на челен товарач (багер) „JCV-ЗСХ“, peг. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от дата подаване на исковата молба 20.04.2023г. до окончателното изплащане; на основание чл. 409 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД сумата 5 133, 33 лв. - мораторна лихва върху сумата от 80 000 лв. за периода от 01.09.2022 г. до 19.04.2022 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 605, 33 лв. разноски за производството - държавна такса и депозити за вещо лице.

В жалбата ответникът излага доводи, че решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че съдът е обсъдил повърхностно и едностранчиво доказателствата, като не е съобразил събраните гласни доказателства, нито е обсъдил САТЕ. Поддържа, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението на ответното дружество за съпричиняване настъпването на застрахователното събитие, както и по нищожност на договора за застраховка, поради липса на предмет по чл. 26 ЗЗД. Безспорно по делото е доказано, че процесният багер товарач марка „JCB”, модел „ЗСХ”, peг. № ***, 1 не е представен от застрахованото лице община Сливница за оглед и заснемане от служител на застрахователя. Поради това счита, че в производството не е установено, че процесният багер е съществувал и е бил в държане на община Сливница към момента на сключване на застрахователния договор. Счита, че това обстоятелство е възпрепятствало застрахователя да извърши преценка на риска от противозаконното отнемане на вещта поради това, че не е установил степента на неговата защита. Излага доводи, че процесният застрахователен договор, макар и подписан от двете страни и при платена застрахователната премия, е нищожен поради фактическа липса на обекта на застраховане към датата на сключването му, съответно към датата на плащане на застрахователната премия. Дори да се приеме, че е договорът е валидно сключен и обвързва страните поддържа, че съдът е обсъдил единствено изпълнението на задълженията на застрахователя, но не и неизпълнението на задълженията на застрахованото лице и тяхното отражение за увеличаването на риска, съответно за настъпване на застрахователното събитие. В договора е въведено изискване за поставяне на сигнално-охранителна система на застрахованото МПС, която да се одобри от застрахователя, за да носи последният риска от противозаконното отнемане на багера при риск „кражба“. Поддържа, че от заключението на първата САТЕ се установява, че поставянето на сигнално - охранителна система, в това число и имобилайзер, на багера значително намалява възможността от неправомерно стартиране на двигателя на багера и неговото неправомерно отнемане. Сочи още, че в тежест на застрахования е да постави сигнално-охранителна система - имобилайзер и след като не е доказано да е поставен, общината е съпричинила с над 50 % настъпването на застрахователното събитие. Твърди също, че е налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд, касаещо допускането на втората АТЕ, която е поискана извън процесуалните срокове. Наведа и доводи за неправилност на решението в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца. Моли решението да се отменени и исковете да се отхвърлят. В случай, че исковете се приемат за основателни, в условията на евентуалност моли да се уважи възражението му за съпричиняване на вредата. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищецът Община Сливница, чрез представителя си в срока по чл. 263 ГПК оспорва жалбата в писмен отговор. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, а съдът не е допуснал нерушения на материалния и процесуален закон. Оспорва твърденията, че договорът не е влязъл в сила, понеже застрахователят е приел заплащане в цялост на застрахователната премия без да направи възражения. Сочи, че съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия или първата вноска от нея и в случай, че премията е на разсрочено плащане, поради което счита, че е безспорно наличието на валидно - застрахователно покритие. Счита, че твърдяното от ответното дружество неизпълнение на задължението за представяне на превозното средство за оглед и заснемане не е пречка за влизане в сила на застрахователния договор, нито това задължение е съществено с оглед интереса на застрахователя. Правилно първоинстанционният съд е приел, че застрахователят не би могъл да откаже изплащане на обезщетение, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване на застрахователния договор. Оспорва изцяло възраженията на въззивника за нищожност на застрахователния договор. Сочи, че към исковата молба е представено Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, издадено от Министерство на земеделието и храните, от което се установява безспорно, че Община Сливница е собственик на процесния багер. Това свидетелство е представено и на 2 застрахователя при сключване на договора, което показва, че застрахованото имущество е съществувало и е било собственост на ищеца. Поддържа, че ответникът е приел да сключи договор за застраховане на багера, след представяне на документите за собственост, данните на превозното средство са въведени в полицата, прието е и плащане на пълната застрахователна премия по договора. Недоказани са твърденията на ответника, че е изпратен служител, който да извърши оглед и заснемане, както и възраженията, че е не е била налична сигнално - охранителна система в процесния багер, което също предпоставя извършване на оглед на багера, какъвто ответникът не е извършил, но въпреки това е сключил застрахователния договор. Счита, че багерът е особен вид превозно средство и не може да се движи по републиканската пътна мрежа и да бъде представен на оглед при застрахователя, поради което застрахователят следва да положи необходимите усилия за извършване и комплектоване на застрахователния договор, по който е приел плащане на премията. След като ответникът не е изпълнил задължението си да извърши оглед и заснемане на застрахования багер, той не може да черпи права от неправомерното си поведение. Сочи, че в застрахователния договор е уговорен срок на застрахователното покритие и поставянето на отлагателни условия във връзка с влизането му в сила е незаконсъобразно. Изцяло оспорва твърденията за съпричиняване на резултата. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от ищеца Община Сливница, чрез представителя й, срещу определение № 20216/12.12.2024 г., по същото дело, постановено по реда на чл.

248 ГПК. В нея сочи, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че до приключване на устните състезания от нейна страна е представен списък с направените разноски, който не е оспорен от насрещната страна. Моли да бъде присъдена сумата от 9 060 лв., реално заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор, ЗАД „Асет Иншурънс“ АД не е взела становище по частната жалба. В съдебно заседание представителят й оспорва частната жалба и моли да се остави без уважение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа страна :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите по въззивната жалба. Съдът следи и без довод от страните само за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СГС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове за вземания с правно чл. 405, ал 1 КЗ - за обезщетение по имуществена застраховка „каско“ и лихви за забава върху него - по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 409 КЗ.

В случая, с доклада по делото с определението по чл. 146 ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът Община Сливница е собственик на челен товарач (багер) „JCV-ЗСХ“, peг. № ***, което се установява и от свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника (л. 15 от делото).

3

На следващо място е прието за безспорно, че с ответника е сключен договор по застрахователна полица № 1012110000517/29.01.2021 г., за имуществена застраховка „Каско“, с предмет челен товарач (багер) „JCV-ЗСХ“, peг. № ***, със срок на действие от 29.01.2021 г. до 29.01.2022 г., по който застрахователната сума е определена на 80 000 лв., а определената застрахователна премия в размер на 856, 80 лв. е внесена изцяло - еднократно.

Също така не е било спорно, че за времето от 17. 00 ч. на 03.06.2022 г. до 08. 00 ч. на 04.06.2021 г., в гр. Сливница, от базата на общинското предприятие „Сливница“, описаният челен товарач (багер) бил противозаконно отнет от владението на ищеца, за което е образувано досъдебно производство № 136/2021 г. по описа на РУ - Сливница против неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал.

1 НК. С Постановление от 21.07.2022 г. по пр. пр. № 608/2021г. на РП - Костинброд, ТО - Сливница досъдебното производство е спряно поради неразкриване на извършителя.

Не се е спорило и по въпроса, че за настъпване на застрахователното събитие ответникът е бил надлежно уведомен, като при него е образувана преписка по щета № 100211002995, по която е постановил отказ за изплащане на обезщетение - съгласно писмо до ищеца, получено на 01.09.2022 г. В основанието за отказ е описано, че застрахователят не носи отговорност за риска, тъй като МПС не е представено за оглед и заснемане при сключване на застраховката.

От заключението на приетата без възражения допълнителна съдебно автотехническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на застрахованото МПС към датата на събитието - 04.06.2021 г., по метода на пазарните аналози на българския пазар за употребявани автомобили, възлиза на сумата от 90 120 лв. Ответникът не е направил възражения по приемане на експертизата, нито е оспорил заключението. Направените едва в настоящото производство възражения относно приемането й са преклудирани.

Във връзка с доводите в жалбата относно недоказано наличие на алармена система, следва да се посочи, че според основната САТЕ алармите не дават 100 % гаранция срещу кражби, но могат да намалят възможността от неправомерно отнемане. Вещото лице не може да отговори на въпроса дали процесния багер товарач е разполагал с имобилайзер.

Като съобрази установените по делото факти, както и доводите на страните във въззивното производство, в допълнение към изложеното от СГС настоящият състав намира следното по съществото на спора :

По имуществената застраховка „каско“ застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования. Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие (покрит риск) в срока на договора, застрахователят е длъжен да плати на застрахования обезщетение за претърпените вреди в уговорения срок.