Разпореждане № 95129 от 05.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 95129 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110119981 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. №

167485/26.05.2026 г., от Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Пл*, с която са предявени пасивно субективно кумулативно предявени искове, както следва:

1. срещу

„К*“ ЕАД с ЕИК *, с адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, *** (сграда А), ет. 4, Бизнес Център „България“, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 3182528 от 19.05.2025 г. , сключен между К*“ ЕАД с ЕИК * и Н. И. Ч., ЕГН **********, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.1, т.6-20, чл.19 ЗПК.

2. срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В*“ 146А, ет. 4, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД, с който се иска да се обяви за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 19.05.2025 г. сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК * и Н. И. Ч., ЕГН **********, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от застраховка, гаранцията, обезпечението се нарушава размера на ГПР по чл. 19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-12 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговореното обезпечение не е включено в ГПР.

Твърди, че не е предоставил обезпечение.

1

По отношение на договора за поръчителство счита, че е нищожен, тъй е нарушен закона за добросъвестност, справедливост и еквивалентността на престациите, защото ответникът няма престация, двамата ответниците са свързани лица.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: -Адвокатско пълномощно -Договор за правна защита и съдействие -Актуално състояние „К*“ ЕАД; -Актуално състояние на „А*“ ЕООД. -Договор за потребителски кредит № 3182528 от 19.05.2025 г. сключен с „К*“ -Приложение № 1 към договор за потребителски кредит. -Общи условия на К*. -Договор за предоставяне на поръчителство от 19.05.2025г; -Два броя от исковата молба, по един за всеки ответник, окоплектовани с всички доказателства.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява адв. Б. Г. Й., вписан в САК с личен № **********, със служебен адрес: гр. София, бул. „С*, тел: *, електрона поща: [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (л. 13от делото).

Ответниците се представляват от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е 2 приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за иска за недействителност срещу първия ответник е 171.03 евро.

Дължимата държавна такса за иска за недействителност срещу втория ответник е 108.79 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 246006/04.08.2026 г. в общ размер на 279.82 евро (л. …. от делото).

По редовността на исковата молба и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.

131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед 3 разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията 4 към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за 5 спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.