Решение № 8227 от 03.12.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № ……

Гр. София, 03.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. Съдия : Кристиян Трендафилов при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 15 828 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 13.06.2018 г. на СРС, 24 с - в, по гр. д.

№ 69 213/2016 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 08.10.2018 г., ответникът И.Н.Х. е осъден да заплати на А.Г.И. сума в размер на 6 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждане, причинено на 15.01.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 30.11.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 987, 31 лв. - лихва за периода от 15.01.2014 г. до 29.11.2016 г., като иска по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над сумата от 6 800 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 1987, 31 лв. до пълния предявен размер от 2 922, 51 лв.

С оглед изхода на спора на страните са присъдени направените в производството съдебни разноски: 680 лв. на ищеца и 320 лв. на ответника, като последният на основание чл. 78, ал. 6 ГПК е осъден да заплати по сметката на СРС и разноски в размер на 611, 50 лв.

Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, в която иска е уважен над сумата от 500 лв. до присъдените 6 800 лв. от ответника по делото И.Н.Х., с доводи за неговата неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Според изложеното от въззивника, в обжалваното решение липсват мотиви, а изводите са изцяло бланкетни и неаргументирани. Първоинстанционният съд е оценил доказателствата по делото превратно и без да е взел предвид характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици от увреждането, както и времето за възстановяване - между 7 и 10 дни, през което ищецът е търпял болка не по - силна от обичайната при такива удари, което обстоятелство предполага нисък интензитет на страдание.

Съдът не е обсъдил данните, които сочат, че увреждането на ищеца е леко и е причинило само болка, чието понасяне не е представлявало значително затруднение, като е игнорирал напълно приетата и неоспорена от страните съдебно - медицинска експертиза. Не са обсъдени несъответствията между твърденията на ищеца и неговите свидетели, от една страна, и заключението на съдебно - медицинската експертиза, от друга, по повод претърпяната болка и нейната продължителност. Сочи се още, че въпреки липсата на подобни твърдения в исковата молба, при определяне размера на обезщетението съдът е приел, че ищецът е ползвал болнични и отпуск след инцидента.Тези обстоятелства са посочени бегло едва в показанията на свидетеля Д.. Ищецът не е доказал по несъмнен начин ползването на болнични или неплатен отпуск. Неясен е и срокът, за който са ползвани отпуски - нито ищецът, нито свидетелят Д. са посочили приблизително времетраенето им. Необосновано съдът е кредитирал показанията на свидетеля Б., според който ищецът е употребявал хапчета след инцидента. Липсват каквито и да е доказателства за това твърдение, а и подобни твърдения не са изложени от ищеца в исковата молба. Липсват мотиви относно възраженията на ответника, включително тези за прекомерност на претенцията. Съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Р., който като пряк участник в протестите и като част от Вътрешни войски категорично е заявил, че никой от неговите колеги от Вътрешни войски и МВР, които са били блъскани от протестиращи, не е изпадал в депресия или е имал сходни психически или емоционални страдания като описаните в исковата молба. Ответникът поддържа, че не е утежняващо обстоятелство фактът, че деликтът е извършен при изпълнение на служебните задължения на ищеца. Неправилен е изводът на СРС, че възстановителният период след подобен вид лека телесна повреда е между 3 и 6 месеца.

Не се установяват и твърденията за продължително въздействие на процесното деяние върху психиката на ищеца, който е продължил да работи на същата длъжност години след инцидента. Поддържа се, че професията на полицейски служител предполага участие и разрешаване на конфликтни ситуации, включително и от физическо естество, за които ищецът е трениран и психически подготвен. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното решение за разликата над 500 лв. до присъдените 6 800 лв. и вместо това да отхвърли претенцията в тази си част. Претендира разноски.

Ищецът - въззиваема страна А.Г.И., в отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита, че решението е постановено при правилна преценка на събрания доказателствен материал в съвкупност. От свидетелските показания се установява, че причинената болка в областта на гърдите, макар и с времето да е отслабнала, е довела до затруднения за ищеца при извършване на ежедневните му дейности. Правилно съдът е приел, че инцидентът е довел до субективни депресивни изживявания у пострадалия, унижение предвид че е осъществено на публично място и пред множество свидетели, което е довело и до временна промяна в личния му и професионален живот. Ищецът се е почувствал възмутен от поведението на ответника, понеже, в изпълнение на служебните си задължения, не е предизвикал по никакъв начин такова агресивно поведение. Твърди са още, че ищецът е претърпял огромно психическо и емоционално напрежение, както и временна промяна в начина си на общуване с околните, несигурност и страх при изпълнение на служебните си задължения. От показанията на свидетелите се установява, че това състояние продължило от 2 - 3 месеца до половин година. Поддържа се, че в процеса са установени както причинените вреди, така и причинната им връзка с поведението на ответника. Правилно, при определяне размера на обезщетението, СРС е отчел факта, че увреждането е причинено по време на изпълнение на служебните задължения, както и че деянието е извършено умишлено. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски съгласно списък.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо.

Ищецът не е подал въззивна жалба, поради което решението е влязло в сила в частта, в която искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 6 800 лв. до присъдените 10 000 лв. - главница и за разликата над 1 987, 31 лв. до претендираните 2 922, 51 лв. – лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 15.01.2014 г. до 29.11.2016 г.

Въззивна жалба не е депозирана и от ответника до размера от 500 лв. по иска по чл. 45 ЗЗД, както и в частта, в която е уважена акцесорната претенция за лихви - за сумата от 1 987, 31 лв. за периода от 15.01.2014 г. до 29.11.2016 г., поради което първоинстанционното решение е влязло в сила в тези части.

Предмет на въззивната проверка е решението на СРС само в частта, в която искът с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от деликт на 15.01.2014 г., причинил на ищеца леки телесни повреди, е уважен за разликата над 500 лв. до присъдените 6 800 лв.

Вредата, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. Деликта представлява поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния интерес, правнозначима ценност, независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на наказателноправна норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно обезщетяване.

За да възникне право за обезщетяване на ищеца за неимуществени вреди причинени от деликт следва да е доказано противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на лицето изпълнител на действието - в случая ответника, причинени от конкретното действие вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят. Поведението на дееца се приема за противоправно винаги, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Вината в този случай, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца.

Предвид липсата на оспорване от страна на ответника на решението в частта, в която е уважена претенцията на ищеца за неимуществени вреди за разликата над 500 лв. до присъдените 6 800 лв., следва да се приеме, че между страните е безспорно и от събраните и обсъдени от СРС доказателства (включително влязла в сила присъда от 04.07.2014 г., постановена по НОХД № 1276/2014 г. по описа на СРС, 95 състав) се установява, че ответникът И.Н.Х. е признат за виновен за това, че на 15.01.2014 г., около 11, 40 ч. в гр. София на бул. „Цар Освободител”, в близост до кръстовището с бул. „В. Левски”, чрез нанасяне на два удара с юмрука на дясната ръка в областта на гърдите, е причинил на ищеца А.Г.И., полицай в група - „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” при 09 РУП СДВР, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в зачервяване по предната повърхност на гръдния кош, „неизбледняващо при натиск”.

При съвкупна преценка на обсъдените писмени и гласни доказателства събрани пред СРС, настоящият състав споделя изводите, до които е достигнал и СРС, че са доказани предпоставките, посочени по - горе, обосноваващи основателност на иска за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от деянието на ответника. От посочения по - горе фактически състав на чл. 45 ЗЗД са установени елементите на противоправно действие на ответника, с което е засегната физическата цялост и здравето на ищеца, както и причинна връзка между увреждането и претърпените болки и страдания - неимуществените вреди, чието обезщетяване се иска от ищеца. От деянието на ответника са настъпили преки и непосредствени неимуществени вреди за ищеца, за обезщетяване на които следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Въззивният съд намира, че са доказани претърпените от него болки, страдания и стрес от претърпяното временно разстройство на здравето, неопасно за живота в резултата на виновното поведение на ответника.

Противоречие между страните съществува единствено по въпроса за справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от деянието на ответника. По този въпрос настоящият състав намира следното :

По размера на неимуществените вреди.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда. Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Това са обстоятелства свързани с отрицателните изживявания за ищeца от инцидента - претърпени вследствие на инцидента болки, стрес и безпокойство за здравето му, последиците от процесното деяние върху психиката му, като се съобрази професията на ищеца и че деликтът е извършен при изпълнение на служебните му задължения.

За установяване на вида и обема на причинените на ищеца неимуществени вреди и интензивността на претърпените от него болки и страдания, пред СРС са събрани гласни доказателства - чрез разпит на свидетелите на ищеца А.И.Д. и С.Й.Б. и на ответника - М.И.Б.и И.М.Р., които са обсъдени от СРС и въззивният съд не намира за необходимо да и преповтаря, както и заключение на СМЕ, което не е оспорено от страните и въззивният съд кредитира.