Решение № 3758 от 20.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3758 гр. В., 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110101622 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Д. Х. Я., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „С.” **** срещу Община В. с адм. адрес гр. В., бул. „О. П. П.” № 43 иск за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 6750лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания от счупване на ръката, вследствие от спъване в неравност, причинена от липсващи тротоарни плочки и последвало падане на земята, станало на 05.02.2021г. в гр. В., при движение по тротоар на ул. «Г. К.», като разлика от присъдените с влязло в сила решение по гр.дело № 16217/2021г. по описа на ВРС 1250лева до справедливо определеното обезщетение на вредите в размер на 8000лева, ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 05.02.2021г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7930/22.12.2022г. по ч.гр.д. № 16730/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: На 05.02.2020г. около 14.00ч. ищцата, отивайки на зъболекар и придружавана от брат си – П.

П., преминали по тротоара на ул. «Г. К.», където се спънала и паднала. Вследствие на инцидента претърпяла неимуществени вреди, за което завела иск и било образувано гр.дело № 16217/2021г. по описа на ВРС, 21 с-в. Същото приключило с решение № 1183/27.04.2022г., влязло в законна сила на 21.10.22г., с което искът бил уважен в заявения частичен размер от 1250лева. Твърди че и към настоящия момент изпитва болки при движение в гривнена става и пръсти, засилващи се при натоварване. Движенията на ръката били ограничени. При промяна на времето усещала болки в мястото на счупването, 1 изпитвала диоскомфорт и общо неразположение. Твърди, че вследствие на инцидента е изпаднала в депресия и се чувствал подтисната, че не може да се обслужва сама. Не можела да спи и постоянно мислила за случилото се. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Твърди, че не са представени доказателства относно здравословното състояние на ищцата, по отношение на периода й на възстановяване, както и за наличието на процесната неравност. Сочи се съпричиняване, тъй като не е била положена дължимата грижа от ищеца при движението му като пешеходец.

Търсеното обезщетение се оспорва и по размер като завишено и несъответно на вредите.

Претендираното обезщетение за забава се оспорва относно началната дата на неговата дължимост. Счита, че то се дължи от момента на подаване на исковата молба. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски, а в евентуалност за редуциране размера на обезщетението.

В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. В предоставения му срок, ответникът е ангажирал писмени бележки, в които доразвива доводите си по същество на спора.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч. гр.д. № 16730/2022г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, връчена на длъжника и срещу която същият е възразил в законоустановения едномесечен срок.

За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на правото: деяние, противоправността му, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на извършителя. Доказването им е в тежест на ищеца, с изкл. на вината, доколкото отговорността на лицето, под чийто надзор се намира вещта е обективна и безвиновна.

Пренесено на плоскостта на конкретния казус, ищецът следва да установи, че на посочената дата и място - при движение по тротоар се е спънал в неравност, причинена от липсващи тротоарни плочки и е паднал на земята, което е предизвикало настъпване на твърдяния вредоносен резултат; причинна връзка между увреждането и бездействието на служители на ответника, в качеството му на лице, задължено да поддържа в изправно състояние тротоарните настилки; вид, интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди обосноваващи парична обезвреда в търсения размер. В тежест на ответника е доказване правозащитните му възражения, обосноваващи освобождаване на гражданската му отговорност.

Предмет на претенцията са неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически и физически болки и страдания.

2

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК и с оглед постановеното и влязло в сила решение № 1183/27.04.2022г. по гр.д. № 16217/2021г. по описа на ВРС, потвърдено с решение № 1270/21.10.2022г. по в.гр.д. №1482/2022г. по описа на ВОС между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че: на 05.02.2021г. в гр. В. на ул. „Г. К.“ №27 ищцата се е движела пеша по тротоара на улицата, по който липсвала част от настилката изпълнена с плочки, при което се е спънала и паднала на земята, ударила се в находящите се на тротоара вертикално изградени бордюри за отвеждане водите от избите на прилежащите сгради; че е понесла увреждания, които се изразяват в счупване на дясна лакътна кост, обусловило затруднено движение на крайника за период от около 3-4 месеца; че й е проведено оперативно лечение посредством поставяне на метална плака; че е била в продължителен болничен с предписано домашно лечение, който период възлиза на 118 дни; че след това е претърпяла втора оперативна интервенция с оглед премахване на поставената метална плака по време на първата операция, като за лечение е престояла 4дни в лечебното заведение, а след това й е бил определен домашен режим на лечение в продължение на 30 дни; че е посещавала курсове по рехабилитация по време на които се е възстановила до известна степен хватателната способност на увредения крайник, които са продължили около 6-7 месеца, през който период е изпитвала силни болки в увредената област; че този период е бил свързан със затруднена възможност на същата да се обслужва сама; че изпитваните от нея болки в резултат нанесената уврежда на крайника, са продължили за период от около 6 месеца; че у нея е била налице психоемоционална промяна; че не е налице съпричинаване на вредоносния резултат;

За установяване твърденията на ищеца за степен на увреждане, търпяни болки и страдания по повод инцидента, по делото бяха изслушани заключение по изготвена съдебно - медицинска и съдебно- психологическа експертизи, които като компетентни, обосновани, изчерпателни и неоспорени от страните, изготвени на база ангажираните по делото писмени доказателства, личен преглед на ищеца и други относими към поставената задача, биват кредитирани в цялост от съда. Липсват основания за поставяне правилността и обосноваността им под съмнение.

От заключението на в.лице д-р Д., вкл. с разясненията дадени при изслушването му се установи, че вследствие на инцидента от 05.02.2021г. ищцата е получила счупване на дясна лакътна кост в областта на лакътя с разкъсно – контузна рана. По повод травмата е проведено оперативно лечение. Към настоящия момент лечебния процес е напълно завършен, като двигателната и хватателна функция на ръката са възстановени. Наблюдава се умерена атрофия на мускулатурата на ръката, с невъзможност за пълно разгъване в областта на лакътната става.

От заключението на в.л. Ц. се установява, че след инцидента от 05.02.2021г. начинът на живот на ищцата е бил негативно променен. Същата има съхранен спомен за травматично събитие, но не се установява наличие на посттравматично стресово разстройство. Налице е добро социално функциониране, но и повишена сензитивност, което е установено и 3 нагледно от в.л. при наблюдение движението на ищцата по тротоара. Сочи, че друго негативно преживяване е свързано с обстоятелството, че след инцидента ищцата се е налагало да ползва помощта на незрящ човек – нейната дъщеря.

За доказване на правнорелевантните по делото факти, разпитана бе водения от ищцата свидетел - П. Я., дъщеря на пострадалата. Съдът кредитира показанията на свидетелката, ценени при условията на чл. 172 ГПК, относно релевантните за спора, тъй като преценява, че те са обективни, последователни и кореспондиращи със съвкупния доказателствен материал, отразяващи преки нейни впечатления от състоянието на ищцата след настъпване на инцидента. Свидетелката разказва, че непосредствено след инцидента тя е следвало да се грижи за домакинството. Майка й се чувствала зле, стояла предимно в стаята си, ограничена от движенията си поради болката и също така се притеснявала да не се удари. Поставен й бил имплант в ръката и се наложило да употребява обезболяващи.

Състоянието й на по – късен етап оказало влияние и върху изпълняване на трудовата й дейност, свързана с повдигане на хора в изправено положение, което наложило да поиска от работодателя си да не прави това. Твърди, че се е завърнала на работа в Англия около година след инцидента, когато приключили рехабилитациите и оздравителния процес.

Съгласно задължителните разрешения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г., постановено по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, при уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В този смисъл, предвид и постановеното влязло в сила решение по предходно воденото между страните гр. д. гр.д. № 16217/2021г. по описа на ВРС, следва да се приеме, че в случая са установени със сила на пресъдено нещо всички материални предпоставки за ангажиране на обезпечително гаранционната отговорност на Общината, съответно за основателност на така предявения иск. Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства и установените по делото факти във всеки конкретен случай. В тази връзка е и основният спорен момент в производството, а именно какъв следва да е размерът на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на инцидента от 05.02.2021г.

В резултат и в причинна връзка на него ищцата е търпяла увреждания на телесното здраве - счупване на дясна лакътна кост в областта на лакътя с разкъсно – контузна рана.

Счупването е наложило обездвижване на крайника за продължителен период от време - 3-4 месеца, което несъмнено е създало за нея дискомфорт и е наложило редица ограничения в 4 ежедневието й. Счупването само по себе си е свързано с физическа болка и неприятни усещания. Възстановяване е наложило задължителна оперативна намеса с поставяне на метална плака, изискваща повторна оперативна намеса по отстраняването й. Ищцата е била поставена в невъзможност да се обслужва нормално и самостоятелно в ежедневието си, така както го е правила преди инцидента. Това е наложило необходимост да разчита на близките си в извършване дори на елементарни за ежедневието дейности, като в случая това е било незрящата й дъщеря. След отстраняване на металната плака се е наложило провеждане на рехабилитация. Възстановителният процес е протекъл в рамките на период от 118 дни, а след втората интервенция – още 30 дни. Понастоящем той е приключил окончателно.