Решение № 1812 от 30.04.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1812 гр. Варна,

30.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14145 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от А.Х.А., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв.Н.Г. ***, БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната община не е собственик на недвижим имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № ***г. на изп. директор на АК, с площ от 100 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м) и адрес на имота гр.Варна, ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ ***, ***, *** и ***.

Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът придобил собствеността върху процесния имот чрез осъществено явно, непрекъснато, необезпокоявано и спокойно владение в периода от 1972г. до предявяване на иска.

Ищецът владеел имота след сключване на предварителен договор от 10.07.1972г. с предходен собственик на имота – А.А. О., без сделката да е била сключена по надлежния ред. Твърди се още, че А.А. О. придобил собствеността върху имота по давност, чрез осъществено в периода от 1960г. до 1972г. владение. В имота А.А. О. изградил жилищна сграда на един етаж, на основание позволителен билет № ***г. издаден от ВГНС. През 1992г. ищецът надстроил втори етаж на жилищната сграда.

След справка в СГКК

- Варна ищецът установил, че за процесния имот бил съставен акт за частна общинска собственост № ***г.

Поддържа, че АЧОС №***г. е съставен неправомерно, тъй като имота винаги е бил собственост на физически лица от преди 1960г. до предявяване на иска. Ответната община никога не била собственик на имота, защото не било налице основанието на чл.2, ал.1 ЗОС, така както било изписано в акта. Имотът не бил безстопанствен, нито пък бил с неизвестен собственик.

Гореописаното обосновавало правен интерес у ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответната община.

Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорват се твърденията в исковата молба като некореспондиращи с реалната фактическа обстановка. Акт за частна общинска собственост можел да бъде съставен само за имот, изрично обявен от закона за такава собственост.

Собствеността върху имота била придобита от Община Варна ех lege, като без значение бил момента на съставяне на АЧОС. За процесния имот бил съставен Акт за държавна собственост № ***г., поради което и било налице правно основание за актуване на имота като частна общинска собственост. По силата на § 42 ПЗР ЗОС, настъпвала трансформация на частна държавна собственост в общинска собственост върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове. Актът за общинска собственост бил съставен съгласно т.6 от Закона за собствеността. В него било записано, че на държавните дворни места има застроени сгради по незаконен път от лица, упоменати в писмо до с.п.

„Жилфонд", поради което били налице материалноправните предпоставки за издаване на АЧОС. В същото писмо били описани незаконно построените сгради и лицата, като процесния имот бил записан на Я.А.О..

Имотът бил общинска собственост и по отношение на него бил приложим въведения с §1 от ЗД на ЗС мораториум, съгласно който до 31.12.2022г. давността спира да тече. По тази причина праводателя на ищеца не можел да придобие собствеността въз основа на осъществени давностно владение в периода от 1960г. до 1972г., както и по отношение на ищеца не бил изтекъл изискуемия в закона 10-годишен давностен срок.

Ответната община моли за отхвърляне на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ищецът навежда твърдения, че процесния имот с идентификатор *** съставлява реална част от ПИ 11 от КП от 1965г. с площ от 200 кв.м., който е закупил през 1972 г. Към настоящия момент част с площ около 100 кв.м. от ПИ 11 от КП от 1965г. липсвала, тъй като е включен в разширението и реконструкцията на бул. „Левски".

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

За изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установи, следното:

По Кадастрален план на ***-ти подрайон на гр.Варна, изготвен 1965г. процесния имот представлява част от имот пл.№***, записан в разписния лист към плана - двор на П.Н.П. Имота попада в обхвата на АДС № ***г., съгласно скица - неразделна част към същия, обхващаща терен с площ от 35.50 дка, представляващ „държавни имоти" - „държавни дворни местна застроени незаконно" в кв. „***", предвидени за озеленяване.

Съгласно Кадастрален и регулационен план на ***-ти подрайон на гр.Варна, одобрен със заповед №***г. на МССУ /неприложен/, върху кадастрална основа 1965г. процесния имот, представляващ част от имот с пл.№*** попада в трасето на пътна варианта при осова точка ***. Съгласно Регулационен план на „***" - Варна, одобрен със заповед № ***г. на МССУ процесния имот, представляващ част от имот пл.№*** не попада в границите на предвиденото озеленяване. Имот пл.№*** в разписния лист към плана е „***".

Съгласно последната действаща регулация ИЗРП на ***-ти подрайон на гр.Варна, одобрен със Заповед № ***г. имота попада в трасе на улица, предвидена по регулация.

При оглед на място вещото лице посоча, че имота е ограден откъм североизточната и югоизточната си граници. Северозападната и югозападната граници на имота представляват околовръстни стени на изградената в имота двуетажна масивна жилищна сграда. Сградата попадал непосредствено на ръба на откоса на новия бул. „Левски"/л.121-123/.

На ***г. е съставен

Акт за държавна собственост №*** за държавни дворни места в кв. „***" = „***" с обща квадратура от 35.50 дка. Според записванията в акта, в същите държавни места има застроени сгради по незаконен път от лица упоменати в писмото до сп.

„Жилфонд". Въпросните държавни дворни места нямало да се узаконяват съгласно резолюция от 04.08.1965г. На гърба на АДС са посочени административните адреси на дворните места, сред които и процесното - ул. „*** /л.ЗЗ/.

В цитираното в АДС писмо с изх.№ ***г. от Варненски градски народен съвет до сп. „Жилфонд" е наредено сп. „Жилфонд" да поеме стопанисването на държавните дворни места находящи се в кв. „***", местност „***" с обща квадратура 35.50 дка.

Дворните места следвало да се запишат като основано средство считано от 01.01.1962г., а с лицата изградили сгради по незаконен път да се сключат двустранни договори за наем. В писмото като лице изградило незаконно постройка в държавно дворно място с адрес ул. „*** е посочен Я.А.О. В списък на лицата живущи в кв. „***", на ул. „*** е записан Я.А.О. /л.34-48/.

Ответникът е представил искане за сключване на договор за наем от А.Х.А., закупил къща построена в имот, съседен на процесния и с адрес ул. ***/л.49-50/.

Според писмо от ***г. от Община Варна, район „Одесос" и от писмо от Община Варна от ***г. в архива на район „Одесос" не се съхраняват разрешения за строеж и удостоверения за търпимост на сгради в ПИ № *** и в Архив на Община Варна по „Регистър за разрешено строителство в гр.Варна" не е установен предаден за съхранение Позволителен билет№***г. за жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „*** /л.64 и 131/.

По делото е прието като доказателство писмо до с.п. „Жилфонд", с което се посочва, че за част от посочените в писмо с изх.№ ***г. държавни дворни места не следва да се събира наем, тъй като лицата са заплатили държавните дворни места и притежават удостоверение за признато право на строеж върху държавна земя". Сред посочените имоти не е включени процесния вписан с № *** /л. 100-105/.

В полза на ищеца са допуснати гласни показания посредством разпит на свидетелите С.К.С. и Р.Р.Д.

Свидетеля С. твърди, че познава ищеца от детските си години. Ищецът живеел на ул***, а свидетеля на ул. „***. През 1960г. А. закупил имота от българско семейство, мъжът в който се казвал П.. Към него момент къщата имала една стаичка и антренце. А. построил допълнително две стаи, удължил антрето и отзад построил кухня и склад за дърва. Заедно с А. в имота живял и брат му Я. През 1972г. ищецът А. закупил имота от А. и след това направил подобрения - изградил първия етаж от тухли, след като сградата се напукала от земетресението във Вранча, а през 1992г. построил и втори етаж. В къщата живеели ищецът А., с жена си и децата си. Свидетелят не е чувал А. да е казвал, че е под наем в имота и да е плащал наем на някого. Р.Х. (за имота, на когото е представена молба за сключване на договор за наем) живял на гърба на ул. *** Свидетелят заявява, че не знае някой на ул. „***" да е заплащал наем за дворните места, а те били собствени.

В показанията на св.Д. се твърди, че след като се оженила през 1969г. заварила А. в процесния имот. А. имал изградени три стаи и коридор, а двора бил голям, около 250 кв.м. Свидетелката, заедно със свекърва си живеели в съседен на процесния имот. Преди А. в имота имало българско семейство, на което свидетелката не помни имената. Ищецът закупил имота от А., но свидетелката не може да си спомни точната година. Твърди, че когато раждала децата си 1971г., 1973г. и 1975г. А. вече живел в имота. Къщата била построена около 1974г.

Ищецът съборил всичко и построил къщата наново. Свидетелката не знае някой по ул. „***" да е плащал наем или някой да е идвал да сключва договор за наем.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Според тълкуването дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него. Именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с §1 от ЗИД на ЗС(обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г.) мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти, продължен до 31.12.2022г. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност.

В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК се явява допустим, като предявен при наличие на правен интерес у ищеца според изложените в исковата молба твърдения. Ответникът е съставил Акт за частна общинска собственост за имота, с който оспорва собствеността на ищеца върху имота и препятства снабдяването му с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота, което съдът намира за достатъчно да обоснове правния интерес на ищеца от водене на предявения отрицателен установителен иск.