Решение № 26 от 19.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Русе, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Йорданов при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Мирослав Йорданов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500601011 по описа за 2025 година съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия Л. Х. К. срещу присъда № 95 / 17.09.2025 г. по НОХД № 12 / 2025г., по описа на Районен съд Русе. С нея се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Иска се присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане, алтернативно – подсъдимият да бъде признат за невинен или престъплението да бъде преквалифицирано в друго.

В допълнителните съображения към жалбата се сочи, че не е установена техническата изправност на превозното средство към момента на деянието.

Твърди се, че липсата на опит на подсъдимия като водач на специализиран автомобил е повлияла за настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Сочи се, че невключването на ръчната спирачка се дължи на непознаване на спецификата на МПС и на внезапната блокировка на спирачната система. За подсъдимия не е имало обективна възможност да предотврати произшествието. Оценката на вещото лице относно стойността на причинените имуществени вреди е неправилна и необективна, тъй като почивала на базата на представените по делото фактури и документи от ощетеното юридическо лице.

Наказанието не било правилно

1 индивидуализирано. Не е установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди и настъпилото пътно произшествие.

В съдебното заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита жалбата за неоснователна и пледира да бъде оставена без уважение.

Гражданският ищец „******“ООД чрез управляващия го и повереника му също считат жалбата за неоснователна и пледират тя да бъде оставена без уважение.

В речта си пред въззивния състав, защитникът твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.56 от НК, тъй като първата инстанция е приела като отегчаващи отговорността обстоятелства елементи от състава на престъплението, а именно причинените материални щети и нарушаване на правилата за движение по пътищата. Според него неправилно било прието, че подсъдимият не е дръпнал ръчната спирачка и е извършил неразрешена маневра. Освен това сочи, че той не бил преминал курс за оператор на бетонпомпа. Намира, че липсва причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия резултат. По отношение на гражданския иск сочи, че превозното средство е старо и по време на извършване на деянието не е било изправно. При така изложеното иска от съда присъдата да бъде отменена и делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане, алтернативно – подсъдимият да бъде признат за невинен или престъплението да бъде преквалифицирано съобразно разпоредбата на чл.206, ал.1 от Кодекса на труда.

Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника си позиция.

Окръжен съд - Русе, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

С атакуваната присъда подс.К. е признат за виновен в това, че на 05.05.2023 г. в с. Н., общ. И., обл. Р., при управление на моторно превозно средство - специален автомобил „Рено Керакс“ с рег. № *******, нарушил правата за движение на чл. 96 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си да вземе мерки управляваното МПС да не може да потегли само, вследствие на което по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди по специален автомобил „Рено Керакс“ с рег.№ *******, собственост на „******“ООД, ЕИК: ********, на стойност 35 000 лева, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„а“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, чл. 343г и чл.54 от НК му наложил наказанията:

ПРОБАЦИЯ при пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца при периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;

ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от три месеца.

Със същата присъда осъдил подсъдимият К., да заплати на „******“ ООД, ЕИК: ********, представлявано от управителя му Е. С. Ю. сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева представляваща обезщетение за причинени 2 имуществени вреди ведно със законната лихва считано от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и 2 500 (две хиляди и петстотин) лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Съдът осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР - Русе сумата от 1 108,35 лева разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд Русе – 1 527,20 лв, разноски от съдебното заседание и сумата от 1 400 лв. държавна такса съразмерно на уважения граждански иск.

Жалбата е допустима, разгледана по същество е основателна.

Въззивна инстанция намира, че в конкретния случай са налице предпоставките визирани в чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК обжалваната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от Районен съд – Русе, поради допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви.

Първоинстанционният съд е провел съдебното производство въз основа на обвинителен акт, лишен от изискуемото по чл.246, ал.2 от НПК съдържание. Това нарушение не може да бъде санирано от въззивния състав, но е отстранимо чрез връщане на делото за ново разглеждане и нова преценка на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, които следва да се разгледат в разпоредително заседание от първата инстанция.

В случая подсъдимият Л. К. е предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди.

В обвинителния акт е посочено, че тези вреди са в размер на 35 000 лева, но не става ясно в какво се изразяват те, тъй като е налице само частично описание на причинените от пътнотранспортното произшествие повреди на инкриминираното превозно средство, вместо да бъдат изчерпателно посочени всички такива. Тази непълнота е съществена, тъй като следва да е ясно защо се приема, че е налице признака „значителни имуществени вреди“. Касае се за елемент от състава на престъплението и затова следва подробно да се посочи в какво точно се изразяват вредите получени от конкретното деяние и каква е тяхната равностойност по средно пазарни цени за страната. Тези фактически данни следва да намерят отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт по силата на чл.246, ал.2 от НПК, който поставя рамките на обвинението и дава възможност на подсъдимия да упражни правото си на защита. Липсата им съставлява нарушение на процесуалните правила, което при всяко положение води до ограничаване правата на подсъдимия да упражни пълноценно правото си на защита и се оценява за съществено такова. В този смисъл са и дадените задължителни разяснения по Тълкувателно решение № 2 / 2002 г. по т. н. д. № 2 / 2002 г. на ОСНК на ВКС.

Констатираният пропуск не може да бъде саниран от първоинстанционния съд или въззивния, тъй като от една страна е недопустимо едва при изготвяне на мотивите към присъдата подсъдимият да научи, кои са вредите довели до наличието на признака „значителни имуществени вреди“, а от друга, е невъзможно по така внесения негоден 3 обвинителен акт да бъде постановен законосъобразен съдебен акт. Наред с това и не на последно място, ако съдът се опита да изправи този недостатък, би влязъл в ролята на обвинител и би иззел изключителните правомощия на прокуратурата по чл.127, т.3 от Конституцията на Република България.

С оглед изложеното и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК делото следва да върне за ново разглеждане на първата инстанция от стадия на разпоредително заседание, защото именно тя не е изпълнила задължението си по чл.249, ал.1 вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Допуснатото съществено процесуално нарушение е отстранимо при ново разглеждане на делото, но не може да бъде отстранено в рамките на въззивната проверка.

Пропускът на районният съд да констатира описаните недостатъци в обвинителния акт, съвсем естествено и логично е довел и до това, че тези неясноти са намерили отражение и в мотивите към постановената присъда. От тях не стаява ясно, защо според съда вредите са на стойност 35 000 лева, след като изброените от него във фактическата обстановка повреди на превозното средство съгласно автотехническата експертиза от досъдебното производство са в размер на 14 444,10 лева. Въобще не е анализиран въпроса, какви точно повреди по превозното средство са причинени от ПТП-то и каква е средната им пазарна оценка, тъй като тяхната стойност в различните автосервизи е възможно да бъде различна. Този пропуск е от съществено значение, тъй като се касае за фактически обстоятелства отнасящи се до елемент от състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Не е обсъден същественият въпрос, била ли е изправна паркинг спирачната система на специалния автомобил преди и по време на настъпване на пътнотранспортното произшествие, с оглед проверка твърденията на подсъдимия, че я е задействал преди да излезе навън. Във връзка с предявения граждански иск не става ясно и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства се е стигнало да извода, че не е заплатено застрахователно обезщетение на ощетеното юридическо лице, респективно доколко може да им се даде вяра без да бъдат проверени чрез други независими източници. Тези непълноти се приравняват на пълна липса на мотиви, тъй като се касае за основни въпроси изискващи изчерпателни отговори при решаване на делото. Това също налага на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК съдебното производство да бъде върнато на контролирания съд, тъй като нарушението не може да бъде отстранено от въззивния съд.

При този изход на делото, не е необходимо да се излагат съображения относно другите възражения на защитата, приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, анализа на доказателствата, приложимия материален закон и определените наказания.

При новото разглеждане на делото пред първа инстанция, решаващият съд следва да има и предвид, че „значителни имуществени вреди“ са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието, така както е посочено в Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н.д. № 273/2008 г., III н.

4 о., докладчик зам. председателят на ВКС Р. Я., а не се определят съобразно Постановление № 1/83г. на Пленума и ТР № 1/98 на ОСНК, както е приел контролираният съд.

Новият съдебен състав следва и да прецени доколко автотехническата експертиза от досъдебното производство е обоснована и може да изпълни една от задачите си - да изясни какви за причинените от произшествието вреди и каква е тяхната равностойност, предвид това че очевидно се е позовала на оценката на щети по превозното средство изготвена от инж.В. Д., в качеството му на автоексперт-оценител (л.80-81 от ДП), която не може да послужи като доказателствено средство, както и на неприобщени по надлежния ред фотоизображения и проформа – фактура.

Така мотивиран и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК, Русенския окръжен съд, втори наказателен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда № 95 / 17.09.2025 г. по НОХД № 12 / 2025г., по описа на Районен съд - Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Русе, от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно.

Да се съобщи на страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Разпечатката съдържа 44 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d975541-d762-4a8f-a12c-4b907f8ce03d