Решение № 3926 от 01.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8266/2022
- Вид
- Решение № 3926
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 01.07.2024
- Състав
- Татяна Димитрова, Гюлсевер Сали, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3926 гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100508266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №20022895 от 20.03.2022 г., постановено по гр.д. № 32294/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Д. К. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*******, действащ чрез назначения му особен представител адв. Д.Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, район Красно село, ул.
******* ******* срещу Военномедицинска академия, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“******* иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и негативни психически преживявания във връзка с неправомерно (принудително) задържане на ищеца в Клиника по психиатрия към ВМА в периода от 23.02.2015 год. до 24.03.2015 год., частична претенция от вземане в общ размер на 25 000 лева; ОТХВЪРЛИЛ е предявения от Д. К. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*******, действащ чрез назначения му особен представител адв. Д.Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, район Красно село, ул.
******* ******* срещу Военномедицинска академия, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“*******, Т. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. София, ж.к. *******“, *******, М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. София, ул. „*******, *******, З. С. С. – Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване : гр. София, бул.
******* ******* и Д. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ******* иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за осъждане на ответниците да 1 заплатят на ищеца при условията на солидарност сума в размер на 5 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и негативни психически преживявания във връзка с поставената грешна диагноза на ищеца при изписването му от Клиника по психиатрия към ВМА, където същият е лекуван в периода 23.02.2015 год. - 24.03.2015 год., частична претенция от вземане в общ размер на 25 000 лева. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответниците разноски по делото.
Недоволен от съдебното решение е останал ищеца, който в законоустановения срок чрез назначения му особен представител подава въззивна жалба, с която оспорва решението, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Твърди, че съдът неправилно е прочел, анализирал и преценил събраните по делото писмени доказателства, поради което и крайният му извод не съответства на действително осъществилата се фактическа обстановка. Твърди, че информираното съгласие не обхващало конкретното медикаментозно лечение, на което ще е подложен ищеца, както и конкретните методи, терапии и средства на лечение, на които ще бъде подложен, поради което и не може да се определи същото като всеобхватно, както изисква закона за да се обоснове, че и този случай ищецът би се съгласил на настаняването и лечението. Препраща към свидетелските показания за да аргументира тезата, че условията в клиниката и отношението към ищеца неизменно пораждат за него правото да претендира неимуществени вреди. Оспорва констатациите на съда, че погрешно поставената диагноза не води до неимуществени вреди за ищеца, както и че същата се дължи на неточност, тъй като е постановена от две лица и потвърдена от трето, като дори да се приеме техническа грешка, то закрепването й в официален документ, издаден от компетентни лица и професионалисти, изключва възможността някой да приеме документа за достоверен. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което изцяло да уважи претенциите му.
Претендира и направените в двете инстанции разноски.
Постъпила е допълнителна въззивна жалба, определена от съда като допълнение към първоначалната, с която ищецът въвежда допълнителни аргументи във връзка с твърденията си. На първо място, отрича да е постъпил в клиниката за медицинско наблюдение и оценка по повод на подозирана болест Персистиращо налудно разстройство, като се позовава на отхвърлянето му от Габровски районен съд. Твърди, че настаняването е за установяване или отхвърляне на заболяването „параноя“ , като препраща към приложенията по делото. На второ място, твърди да е не налице информирано съгласие, тъй като е подписал предоставените му документи „на коляно“, като не е осъществил никакъв контакт с лицето, което му ги е занесло, като на това основание оспорва и значението на подписа си под документите. Твърди, че заболяването параноя е отхвърлено още при първите дни на престоя му в клиниката, на което основание твърди да има смисъл подписването на информирано съгласие за престой относно същото заболяване. На трето място, оспорва твърденията за свободно осъществяван достъп в сградата и контакт с външни лица, тъй като вратата винаги е била заключена, като за отключването й е било необходимо съдействието на служител на болницата. На четвърто място, оспорва подписите в документите по 2 историята на заболяването, в които е записано и отразено, че е напускал клиниката и се е връщал доброволно в посочените периоди. Оспорва и домашното лечение,оспорва да е лекуван под каквато и да е форма. Прави искане за разпит на свидетел, лице, което също е настанено в клиниката през процесния период.
В законоустановения срок, отговор на въззивната жалба подават ответниците по делото.
Ответникът Т. С. Д. възразява, че с въззивната жалба се въвеждат твърдения, с които се прави опит да се подменят фактите по спора, респ. предмета на делото, както и че изложеното от ищеца – въззивник е ирелевантно за настоящия спор. Възразява, че предметът на въззивното производство не може да бъде различен от очертания с исковата молба и развил се пред първата инстанция. Твърди противоречие между исковата молба и описаното във въззивната жалба, което според въззиваемия се дължи на внушения от страна на особения представител на въззивника, които не следва да влияят върху предмета на спора.
Твърди, че диагнозата, поставена от ВМА е по – благоприятна за ищеца – въззивник, поради което и няма как да доведе за негативни последици. Възразява за допустимост на възраженията на въззивника относно събраните писмени доказателства и представените документи, като счита, че сроковете, предвидени за това са установени в закона и възможността за оспорването в случая е преклудирана. Твърди, че първоначалната диагноза дори да е послужила за настаняване на лицето, ответникът ВМА по делото не може да има никакво отношение, тъй като същото е постановено от РС Габрово, впоследствие потвърдено от ОС Габрово. ВМА е отговорна единствено за крайната диагноза, като според въззиваемия същата е дори благоприятна за въззивника. Споделя изводите на съда, че ищецът и особения му представител не са ангажирали никакви доказателства за реализиране на фактическия състав за ангажиране отговорност на ответниците. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
Ответникът З. С. С. – Г. споделя изводите на първата инстанция, че няма значение за предмета на спора по какъв начин се кодира заболяването и по коя система, а от значение е единствено естеството, характера и вида на заболяването. Твърди, че първоначалната и крайната диагноза на ищеца – въззивник, определени съответни при постъпването му във ВМА и изписването му от лечебното заведение, съвпадат. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като недоказана и неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът Военномедицинска академия оспорва твърденията на въззивника, че не е налице негово информирано съгласие, както и че е настанен против волята и желанието му в болницата. Оспорва прочита на свидетелските показания от страна на въззивника, че държането му е било принудително и насилствено, както и че е ограничавано придвижването му и възможността да напусне, като цитира конкретни изказвания, от които е видно, че посещенията му са се осъществявали свободно и безпрепятствено. Позовава се на медицинската документация за да кредитира заключението на съда в насока, че правомерното настаняване и престой на ищеца в лечебното заведение. Твърди, че още в удостоверението, издадено му от ДПБ Ловеч лицето е с поставена диагноза „Акцентрирана личност“, с което се потвърждава и диагнозата, дадена от ВМА. Твърди, че няма съмнение 3 относно диагнозата за вида на заболяването, а грешното кодиране е фактическа неточност.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.
Отговор на въззивната жалба подават и третите лица – помагачи „Застрахователно и акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ******* и ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, с които оспорват въззивната жалба като необоснована и недоказана, а първоинстанционното решение подкрепят като правилно и законосъобразно, постановено при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Молят съда да потвърди първоинстанционното решение.
Отговори на допълнителната въззивна жалба постъпват от ответника Военномедицинска академия и ответника Т. С. Д..
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за виновни и противоправни действия или бездействия на техни служители при или по повод изпълнение на възложена работа, като тази отговорност възниква за ответника в качеството му на работодател. За да е налице деликт, следва да има три обособени кумулативни белега, а именно, на първо място противоправно поведение, на второ място причинена вреда и на трето място причинно следствена връзка между противоправното поведение и нанесената щета.
Медицински дейности се извършват след информирано съгласие на пациента /такъв е лицето, потърсило или на което се оказва медицинска помощ – чл. 84, ал. 1 ЗЗ/, което /съгласие/ относно малолетен пациент се изразява от негов родител или настойник. За получаването на информирано съгласие лекуващият лекар уведомява пациента /неговия родител/ относно диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението и за други обстоятелства, включително за риска за здравето при отказ от лечение / чл. 88, ал.
4
1 ЗЗ/. Тази медицинска информация следва да се предостави своевременно и в подходящи обем и форма с оглед възможността за свобода на избора на лечение /чл. 88, ал. 2 ЗЗ/. Тъй като медицинска помощ против волята на пациента може да се оказва само по изключение в предвидени със закон случаи, той /негов родител/ може да откаже предложената такава или продължаването на започната медицинска дейност. Отказът се удостоверява задължително писмено /чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи в редакцията по ДВ бр. 53/2011 г. и аргументи от чл. 90, ал. 2 и ал. 3 ЗЗ/ в мeдицинската документация - с подпис на пациента /негов родител/. Ако пациентът /негов родител/ не е в състояние или откаже да се подпише, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел /чл. 90, ал. 3 ЗЗ/. Този ред не предвижда, че писмената форма е изискване за доказване на тези обстоятелства.
Разпечатката съдържа 33 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d965b84-1b0e-4b58-a927-3710f3db8151