Решение № 1273 от 01.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1273 гр. Пловдив, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300501726 по описа за 2024 година

С решение № 1706 от 16.04.2024г., постановено по гр.д.№8634/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.състав, е обявен за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключеният на 10.08.2021г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054 и З. А. М., ЕГН ********** договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***, на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С решението се ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 да заплати на З. А. М., ЕГН ********** сумата от 120 лв., недължимо платена при липса на основание такса ангажимент и сумата от 325.44 лв., недължимо платена при липса на основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 10.08.2021г., ведно със З.нната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2023г. до изплащане на сумите, съответно е разпределена и отговорността за разноските.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, депозирана от Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, представлявано от А. В. Я. – изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист, действащи чрез пълномощника юрк. М. М., като се излага становище за неправилност на постановения съдебен акт. Жалбоподателят сочи, че районният съд неправилно формирал извод за липса на ясно разписана методика за изчисляване на ГПР в процесния договор за потребителски кредит. От една страна, в част III „Разходи по кредита“ и графа „Свързани с договора разходи“ били посочени данни за лихвата и такса ангажимент (чл. 2 от договора). Посочен бил и размерът на ГПР – 24,15 %, както и че той зависел от избрания лихвен процент, размера на кредита, гратисния период и матуритета. В част III, т.

3 от договора изрично било посочено, че сключването на застраховка не е задължително условие за отпускане на кредита. В случая общото условие на чл. 2 от договора (касаещо кредитиране за размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“) не било произвело действие, понеже видно от раздел „Параметри и условия“, 1 ред 2 от договора, на ищеца не бил отпуснат кредит за застрахователната премия – посочена била стойност „0,00“, следователно друг кредит, освен за потребителски цели, не бил отпускан. На ищеца въззиваем била предоставена пълна и точна информация относно двата разхода по кредита – възнаградителна лихва и такса ангажимент. По делото не били събрани данни, които да водят до извод, че при изчисляване на ГПР кредитодателят е прилагал формула, различна от нормативно разписаната в Приложение № 1 към ЗПК. Погрешен бил изводът на районния съд, че при сключване на договора за кредит е установено задължение за сключване на застраховка „Защита на плащанията“, като дължимостта на премията е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на вноските и общата стойност на плащанията. По делото били представени писмени доказателства – договори от същия тип, сключени от кредитодателя с други физически лица, от които било видно, че някои от тях избрали да не сключват застрахователна полица, а други – първоначално да сключат такава, но впоследствие – да я прекратят, докато все още е действащо кредитното правоотношение. От тях било явно, че сключването на застраховка „Защита на плащанията“ не било задължително условие за отпускане на потребителския кредит, а избор на потребителя. Така също и конкретният ищцец М. и имал правото да се откаже от застрахователно покритие – възражение, наведено с отговора на исковата молба, което не било взето предвид от първоинстанционния съд. Заплащането на застрахователната премия разсрочено, едновременно с вноските по кредита, било уговорено за улеснение на потребителя. Той бил изначално, още при сключването на кредита, запознат с тежестта и реда за заплащане на разходите, както по кредитното, така и по застрахователното правоотношение, и имал възможността да реши дали да се задължи и по двете, или да получи единствено кредит. Изцяло неправилен бил и изводът на районния съд за нарушение на ЗПК поради липса на информация в процесния договор за левовата равностойност на възнаградителната лихва. В З.на не се съдържало такова изискване. Доводът на първата инстанция за нарушение на ЗПК поради липса на погасителен план, в който вноските да са разбити „по пера“ – главница, лихва, т.н., бил в противоречие с решение на СЕС от 09.11.2016 г. по дело С-42/15 Home credit Slovakia a.s. срещу K. B., в което било прието, че:

„Член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 (транспонирана в българското З.нодателство чрез приемане на ЗПК – пар. 2 от ДР на ЗПК) трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.“ Такава била и константната практика на ВКС, изразена в решения по гр. дела № 3253/2021 г., III г. о., и № 3855/2021 г., IV г. о. Неправилно районният съд се позовал в обжалвания съдебен акт на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което било оспорено от банката. Въпреки изрично отправено от нея искане, не й се предоставила възможност в първоинстанционното производство да вземе становище по поставените на вещото лице въпроси и да формулира задачи с оглед защитата си. Не било уважено искането й за допускане на допълнителна счетоводна експертиза, а заключението по първоначалната, включващо очевидни грешки в изчисленията, било взето предвид при постановяване на обжалваното решение. Изложеното съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на ответника и възможностите му за провеждане на насрещно доказване, което довело до неправилност на постановения акт.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло ищцовата претенция. Претендира разноски за две съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за въззивното дело.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе 2 предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявена от З. А. М. против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ искова молба за признаване за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ***г. е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК, а в условията на евентуалност, че е недействителна клауза „такса ангажимент“ в размер на 120 лева, предвидена в договора за кредит от 10.08.2021г., както и за осъждане, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 445.44 лева, получена без основание по недействителна клауза „такса ангажимент“ в размер на 120 лв., както и възнаградителна лихва в размер на 325,44 лв., платена по недействителен Договор за потребителски кредит от 10.08.2021г., с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, получена при изначална липса на основание, ведно със З.нната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока е постъпил отговор на исковата молба от „Юробанк България“ АД. Сочи, че на 31.05.2023г. било прехвърлено търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ по реда на чл. 15 ТЗ на „Юробанк България“ АД, като сделката била обявена в ТР. Излага становище за неоснователност на предявените искове по подробно изложени съображения. В договора били посочени лихвения процент, фиксиран размер, условията за прилагането му, били посочени още ГПР и общата дължима сума от потребителя. Ищецът бил уведомен за всички разходи по кредита, включително и за „такса ангажимент“. ГПР не нарушавал разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК.

За да постанови обжалваното решение и след преценка на събраните пред него доказателства, Районният съд е приел, че договорът за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***г. бил сключен между страните по делото, като уговорената сума била в размер на 6 000 лв., която следвало да бъде погасена на 58 равни вноски, всяка от които в размер на 181,70 лв. Действителният размер на отпуснатия кредит бил 5 880 лв., усвоен на 11.08.2021г., като от сумата по отпуснатия заем била прихваната сумата от 120 лв. – такса ангажимент.

Процесният договор представлявал договор за потребителски кредит, поради което приложение намирали правилата на ЗПК. Като абсолютна стойност бил посочен лихвеният процент по заема – 20.86 % и ГПР – 24.15 %. В тази връзка съдът приема, че липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, не било посочено как се формира ГПР и кои компоненти включва в себе си. Не било ясно как фиксирания лихвен процент по заема се съотнася към ГПР по договора. На следващо място при сключването на договора било установено задължение за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“, като дължимостта на застрахователната премия била определена към момента на сключването на договора, а също премията била включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита, поради което същата следвало да бъде съобразена при определяне на ГПР. Не бил ясен и размерът на възнаградителната лихва в лева, а от погасителния план не ставало ясно с погасителните вноски какви задължения се погасявали. По горните съображения съдът приел кредитното правоотношение за недействително на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, а на връщане по реда на чл. 23 ЗПК подлежала чистата стойност по кредита, без начислена такса ангажимент и застрахователна премия. Общият размер на надвнесените суми над главницата бил 585.03 лв., като с оглед заявеното с исковата молба, претенцията следвало да бъде уважена за 120 лв.- платена такса ангажимент и 325, 44 лв., представляваща платена сума по клауза за възнаградителна лихва.

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054 и З. А. М., 3

ЕГН **********, видно от който като размер на кредита е посочена сумата от 6 000 лв., при годишен процент на разходите от 24.15 % и лихвен процент от 20.86 %. Срещу размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ е посочено 0.00 лв. Като застрахователна премия е посочена сума в размер на 1162.80 лв. Общият размер на кредита е определен на 6 000 лв., при брой погасителни вноски – 60 бр., с месечна погасителна вноска от 181.70 лв., такса ангажимент – 120 лв., а като обща стойност на плащанията е посочена сума в размер на 10 902 лв. Към договора е приложен и погасителен план.