Решение № 820 от 17.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330203569 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 202 от 17.06.2025г., издадено от Директор на РДГ Пловдив, с което на Я. Т. Д. е наложена:

-глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ -глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата, което се поддържа и в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП

НП е издадено за нарушение, описано по следния начин: „При извършена проверка е установено, че Я. Т. Д. съхранява пред дома си в *** на 1

1,00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид върба и 1,00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид топола, немаркирани с марка и без документ, доказващ законния им произход - превозен билет.

Нарушението е извършено на 15.10.2024 г. пред имот на адрес: ***, ***“

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са:

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

С ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се прие, че за да отговарят на посочените изисквания на чл. 42 и 57 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат надлежно описание на всички съставомерни фактически признаци на административния състав.

Пренесени на плоскостта на конкретния казус гореизложените принципни положения водят до следните изводи:

Основателно се явява възражението на жалбоподателя, че АУАН и НП страдат от съществен порок, изразяващ се в липса на описание на основно съставомерно обстоятелство, а именно място на добиване на съхраняваната дървесина, без което не може да се направи преценка:

-попада ли процесната дървесина в приложното поле на Закона за горите;

-разполагат ли актосъставителят и наказващият орган с материална компетентност да санкционират процесното нарушение, ако такова е извършено;

-съставомерно ли е деянието като нарушение по чл. 213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ.

В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която:

-мястото на добиване на дървата има значение за определяне на приложимия закон: дали това е Закона за горите, Закона за защитените 2 територии или Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/, което е от значение и за преценката за наличието на материална компетентност на актосъставителя и наказващият орган. Приложното поле на Закона за горите е определено с разпоредбите на чл.1 ал.1 във вр. с чл.2 от закона. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗГ: „Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми“, като в чл.2 ал.2 са определени горските територии по смисъла на ЗГ. С нормата на чл.2 ал.3 от ЗГ изрично е предвидено, че „Разпоредбите на закона не се прилагат за 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал.1; 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.“ Обществените отношения, свързани със защита на горскодървесните видове, попадащи в изключенията по чл. 2, ал.3 от ЗГ се регулират от други закони. Така според чл.32, ал.1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ „е забранено отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата.“ Налице са и забраните на чл.17, ал.1, чл.21, чл.31 и др. от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, които касаят сеч или други дейности, свързани с добив и съхранение на горскодървесни видове от защитени територии. Същественото в случая е, че компетентни да издават АУАН и наказателни постановления по ЗГ, ЗОСИ и ЗЗТ са различни институции.

Невъзможността въз основа на изложените в АУАН и НП обстоятелства да се определи приложимият закон, а оттам и компетентните служби за контрол, които разполагат с материална компетентност да издават АУАН и НП, представлява самостоятелно основание за отмяна на НП;

-не на последно място, липсата на изложение на основен съставомерен белег, какъвто се явява мястото на добив на дървесината, не позволява да се извърши преценка за съставомерност на деянието по чл. 213 ЗГ, доколкото прави невъзможен за проверка правния извод на наказващият орган, че процесният дървен материал е следвало да бъде придружен с 3 контролна горска марка, респективно с производствена марка и превозен билет.

В този изричен смисъл е трайната практика на Административен съд Пловдив- Решение № 1087 от 21.06.2017 г. по н. д. № 1395 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1389 от 17.6.2013 г. по н. д. № 939 / 2013 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 884 от 12.05.2023 г. по к. адм. н. д. № 717 / 2023 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В този смисъл и практиката на административни съдилища от страната- Решение № 423 от 27.03.2024 г. по к. адм. н. д. № 85 / 2024 г. на I състав на Административен съд - Габрово, Решение № 633 от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 736 / 2019 г. на X състав на Административен съд - Пазарджик, Решение № 283 от 29.02.2016 г. по н. д. № 6 / 2016 г. на Административен съд – Благоевград.

В съпроводителното писмо въззиваемата страна аргументира, с позоваване на чл. 207 ЗГ и чл. 211, ал.4 ЗГ, че мястото, откъдето е добит дървения материал, не представлява съставомерно обстоятелство, доколкото във всички случаи се дължало поставянето на марка и съпровождането на дървесината с превозен билет, независимо дали е добира от горска територия или извън горска територия.

За обосноваване на пълната неоснователност на посочените аргументи е достатъчно да се проследи релевантната нормативна уредба:

Съгласно чл. 204 ЗГ: „Определените за сеч дървета, когато това се изисква по наредбата по чл. 101, ал. 3, както и дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка“.

Съгласно чл. 206, ал.1, т.2 от ЗГ: „ Собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина.“

Според чл. 207 от ЗГ: „ Дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината.“ 4

От гореизложеното е видно, че са налице три самостоятелни видове марки, които имат различно приложно поле:

-контролна горска марка, с която се маркират дърветата от горските територии по смисъла на чл. 2, ал.2 от ЗГ, които подлежат на сеч;

-производствена марка, с която се маркира дървесината, преди експедирането й от дървопреработвателен обект;

-общинска марка, с която се маркира дървесината, добита извън горските територии по смисъла на чл. 2, ал.2 от ЗГ.

В този изричен смисъл е нормата на чл. 50 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според която „Съгласно ЗГ марките са:

1. контролна горска марка;

2. производствена марка;

3 . общинска марка - за маркиране на дървесина, добита извън горските територии.“

В чл. 51-53 от Наредбата са определени образците за трите отделни видове марки.

Същевременно наказуемо по чл. 213, ал.1, т.1 ЗГ е само съхранението на дървесина без контролна горска марка или производствена марка.

От посоченото следва, че по аргумент от чл. 207 ЗГ, ако дървесината е добита извън горските територии, тя подлежи на маркиране със самостоятелен вид марка- общинска марка, липсата на която, обаче не е въздигната в нарушение на чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, тоест деянието не би осъществявало нарушение по ЗГ, а евентуално по друг закон.

Посоченото е достатъчно да се обоснове, че мястото на добив на съхраняваната дървесина е основно съставомерно обстоятелство, което следва да бъде отразено, както в АУАН, така и в НП.

Неоснователен е доводът на въззиваемата страна от съпроводителното писмо, че тъй като горската марка и превозният билет били документите, установяващи произхода, то без тях нямало как да се установи мястото на добив на дървесината.

Съгласно чл. 14, ал.2 от НПК, намиращ субсидиарно приложение според чл. 84 ЗАНН, нито едно доказателство в наказателния процес не може да 5 има предварително предопределена сила. В този смисъл, на основание чл.

52, ал.4 от ЗАНН контролните органи са били длъжни да проведат разследване и въз основа на всички събрани в хода на проверката доказателства да установят произхода на държаната дървесина и да отразят това съставомерно обстоятелство в текста на АУАН и НП.

Процесуалното нарушение по чл. 52, ал.4 ЗАНН е още по-съществено, доколкото в приложената по делото прокурорска преписка всъщност са налице данни за произхода на дървения материал, но в нарушение на правилата на чл. 14 от НПК тези доказателства са изцяло игнорирани от наказващият орган.

Посоченият порок в съдържанието на АУАН и НП, състоящ се в липса на описание на основни съставомерни факти е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, който за първи път да ги установи и предяви на жалбоподателя.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в случая досежно мястото на добив на процесната дървесина/ единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая, обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, поради което и чл. 53, ал.2 6

ЗАНН е неприложим.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Вече се обоснова, че е недопустимо пороците в съдържанието на АУАН и НП да се санират чрез информация, извлечена от доказателствата по делото, която не е предявена на дееца по надлежния процесуален ред.

Процесният случай обаче е такъв, че дори и да имаше подобна процесуална възможност, отново би се достигнало до незаконосъобразност на НП.

Не е спорно по делото, а и се установява от показанията на актосъставителя, че жалбоподателят е държал на вмененото място в посоченото време процесният дървен материал.