Решение № 106 от 20.02.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. К., 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510102861 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Б. К. К., ЕГН ********** чрез адв. Б. Г. Й., САК против „************” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: С. община, район „*******", гр. С., ж.к. „***************, представлявано от: 1 С.Н.Н., Я.К.Ч. и

Н.М.Л. с

Правно основание: Установителен иск по чл.124, ал. I от ГПК във вр. с чл. 26. ал. I. предл. 11 от ЗЗД. вр. с чл. II, ал. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал 1 от ЗПК. във вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит ************ № ********** от ******** г.

Цена на исковете: Общо в размер на 3 671.47 лева (кредит в размер на 2 000 лева + лихва в размер на 471.47 лева) и за допълнителни услуга Фаст, в размер на: 1 200 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че в качеството му на физическо лице, което по силата на сключения договор за потребителски кредит ************ № ********** от ******** г., сключен с кредиторът „************" ЕООД, с ЕИК ********, имал качеството на потребител по смисъла на &т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът се явявал търговец по смисъла на & 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Сключеният договор за потребителски кредит бил уреден в закона за потребителския кредит (ЗПК), както и в закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Сочи, че ищецът Б. К. К. сключил Договор за потребителски кредит ************ № ********** на ******** г. с „************" ЕАД при следните условия и параметри: Кредит в размер на 2 000 лева; Срок на кредита: 12 месеца; Размер на вноската по кредита: 205.95 лева; ГПР в размер 1 на: 46.73 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Дължима сума по кредита: 2 471.47 лева; Допълнителна услуга: Fast – ФАСТ - предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст” в размер на: 1 200 лева; Размерът на вноската по закупената допълнителна услуга бил 100,00 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита; Общо задължение по кредита в размер на 774.09 лева; Общо задължение по кредита по закупената допълнителна услуга - в размер на: 3 671.47 лева, с общ размер на вноската: 305.95 лева;

Погасителен план - първи падеж: на 20.03.2024 г.и последен падеж: на 20.02.2025 г.

Ищецът признава, че е сключил Договор за потребителски кредит ************, № ********** на ******** г. с кредитора „************“ ЕООД. ЕИК ********.

Предявява срещу „************" ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание: чл. 124. ал. 1 от ГПК. вр. чл. 26. ал. 1. предл. 1 евентуално предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл.Ю. ал.1 от ЗПК. във вр. с чл. 11, ал. 1. т. 10. във вр. с чл. 19. ал. 2 от ЗПК. във вр. с чл. 22 от ЗПК за признаване за недействителен Договор за потребителски кредит ************ № ********** от ******** г„ сключен между Б. К. К.. ЕГН ********** и „************" ЕООД, поради противоречие на закона.

Преценката относно действителността на процесния Договор за потребителски кредит следвало да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложими на ЗПК. Съгласно Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. дело № 1106/2003 г„ г. к. добрите нрави се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях.

Сочи, че било разписано в чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1; чл. 11. ал. 1. т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал.

I, т. 7 - т. 9. договорът е нищожен.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК.

Не било спазено изискването на чл. II. ал. 1. т. 10 от ЗПК. В договора кредиторът единствено е посочил абсолютната стойност на лихвения процент на заема (41 %) и ГПР (46.73%), но липсвала ясно разписана методика за формира на годишния процент на разходите по кредита.

Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл. II. ал.1. т. 10 от ЗПК.

Според чл. 19, ал. I от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.

Според & I, т. I от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя", са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредници и 2 всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да плати.

Съгласно чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по Определения в приложение № 1 начин - чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Неспазването на това изискване било основание за обявяване на целия договор за бърз кредит - Договор за потребителски кредит № ********** от ******** г. за нищожен.

Размерът на ГПР от 46.73 % не съответствал на действителния размер на ГПР. Посоченото в раздел - параметри по кредита, било, че дължимата сума по кредита е 2 471.47 лева, но като се прибави и възнаграждението по допълнителната услуга „Фаст“ от 1200 лева, потребителят следвало да заплати сумата в размер на: 3 671.47 лева.

Сочи, че нормата на чл.10 а. ал. 1 от ЗПК предоставяла възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива, свързани с усвояването или управлението на кредита. В този смисъл това не било допълнителна услуга, както формално било посочено в договора за кредит, а представлявала действия, присъщи при отпускането на кредит. Уговореното възнаграждение било прекомерно, представлявало 60 % от кредита.

Моли съда да признае недействителността на сключения на ******** г.

Договор за потребителски кредит ************ № **********, сключен между Б. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*********,и „************'4 ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:

С. община, район „*******", ж.к. „******************, представлявано от: 1.

С.Н.Н.; 2. Я.К.Ч. и 3. Н.М.Л., на правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 евентуално предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК. във вр.чл.

22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД Сочи, че безспорно между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № ********** на ******** г., по силата на който ответното дружество представило на ищеца Б. К. К. заем в размер на 2000,00 лева, а ищеца се задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителни услуги съгласно условията на договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, 3 чл. 11. ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Всички възражения и доводи, изложени в исковата молба относно недействителността на договора за кредит били напълно неоснователни, тъй като при проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит се установявало следното:

Процесният договор за потребителски кредит отговарял от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесният договор е посочена общата дължима сума по кредита в размер от 2471.47 лева, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Било посочено общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги - сума в размер от 3671.47 лева, в която сума била включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупената допълнителна услуга.

В процесния договор годишният процент на разходите бил фиксиран като абсолютна процентна стойност - 46.73%. Фиксиран бил и уговореният лихвен процент - 41.00 %. В такъв случай не било необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР бил неизменен, формиран от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променяло при никакви условия. В разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, Дори и да се приемело, че не било ясно защо ГПР е 49.34 %, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждавало потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора нямало никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Неоснователно било и твърдението в исковата молба, че неправилното изчисляване на ГПР (в случай че се приеме, че е следвало да бъдат включени закупените от ищеца услуги в неговото изчисляване) водило до нищожност на целия договор за кредит.

Сочи, че било необходимо да се изследва въпросът дали закупените допълнителни услуги да бъде включена в ГПР. Счита, че отговорът на този въпрос е отрицателен.

Правилото на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК въвеждал легална дефиниция на понятието за „общ разход по кредита за потребителя“ В настоящия случай, таксата за предоставените услуги, не представлявала такъв разход и не следвало да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не бил задължителен разход, а се заплащал само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея.

Сочи, че важно значение с оглед отговора на въпроса дали 4 допълнителните услуги следвало да бъдат включени в ГПР имало и правилото на чл. 19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО.

Закупуването на предоставената от кредитора допълнителна услуга, не следвало да се включва в обхвата на общия размер на разходите за потребителя и в годишния процент на разходите, тъй като не отговарял на условията по чл.

19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО.

Счита, че не може да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР. Разпоредбата на чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО не можела да се тълкува в смисъл, че имало неточно посочване на ГПР, в случаите, в които той бил ясно отразен като конкретен процент в договора за потребителски кредит.

Дори да се приемело, че има нарушение - неточно посочване на годишния процент на разходите, то не било толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор.

В българската нормативна уредба била предвидена възможност в случаите, в които една клауза в договора е нищожна, независимо от естеството й, да може да бъде обявена само тя за недействителна, като се запази останалата част от договора, който да е действителен сам по себе си, без тази клауза - чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Това напълно кореспондирало с практиката на Съда напр. дело В - 126/17, решение С-126/17, пар. 37.