Решение № 4871 от 12.05.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4871

Хасково, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20257260700904 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. З. Д., [държава], против Решение № 2801/31.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. На първо място се твърди, че направеният в него анализ на обстановка в [държава] бил формален, като не била обсъдена приложимостта на хипотезите на чл. 8, ал. 4 и ал. 6 ЗУБ спрямо оспорващия. Сочи се, че размириците в [държава] продължавали и единственото сигурно било, че най-потърпевши и безпомощни били представителите на цивилното население. Евентуалното завръщане на жалбоподателя там щяло да застраши правото му на живот и свобода, като щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Поддържа се още, че актуалната информация относно [държава] опровергавала приложението на чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ, а от друга страна отговаряла на тълкуването за съществуването на въоръжен конфликт, дадено в Решение на Съда на ЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/12. На следващо място се твърди, че били нарушени разпоредбите на чл. 13 АПК и на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с и чл. 7, ал. 2 АПК. Счита се, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 2801/31.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт С. С., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 02.10.2024 г. и от 09.10.2024 г. до ДАБ при МС Х. З. Д. е поискал закрила от Република България.

На 10.10.2024 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП-35130/10.10.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - [държава], етническа принадлежност - а., роден на [дата]. в [държава], обл. Х., [населено място], с постоянен адрес: същия, образование – с., професия – без, религия - м., сунит, семейно положение - [семейно положение].

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.

От Протокол с рег. № УП35130/28.02.2025 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с Х. З. Д., с цел да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. Споделил е, че няма роднини в държава-членка на ЕС, както и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Напуснал [държава] нелегално през м.09 2024 г. и преминал нелегално в [държава], където останал десет дни, след което преминал в България, като влязъл в страната нелегално на 27.09.2024 г., със стълба през оградата, в група от общо 25 души. После се качили в автомобил на трафикант и били превозени до [населено място], където се предали на полицията. Не бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия, нито във въоръжена групировка. Семейството му – съпруга и едно дете, както и родителите му, един брат и четири сестри, се намирали в [държава]. Напуснал [държава] заради войната, глада и мизерията. Освен това се страхувал от и., които заплашвали хората. Разказва и че взел заем от хора, които после го заплашвали с убийство. Подал молба за международна закрила в България, защото била мирна, спокойна и хубава държава, без дискриминация, поради това искал да се установи тук и да се събере със семейството си.

Протоколът от проведеното интервю с Х. З. Д. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по тях.

В писмо рег. № М-354/08.01.2025 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като Х. З. Д., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт е приобщена като доказателство и Справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно [държава] с вх. № МД-02-159/14.03.2025 г.

Със становище рег. № УП-35130/25.03.2025 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на Х. З. Д. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 2801/31.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. З. Д..

На 07.04.2025 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат със съдържанието му на език, който разбира, а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 07.04.2025 г.

По делото са приети като писмени доказателства още Справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно [държава] с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г. и № МД-02-77/03.02.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 2801/31.03.2025 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на Х. З. Д. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 2801/31.03.2025 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато процесуално нарушение в тази връзка не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.