Решение № 371 от 23.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Пловдив, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000372 по описа за 2024 година

С решение № 179/15.4.24 г., постановено по т.д. № 177/23 г. на Пловдивски окръжен съд ЗАД „ДБ:**“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати

75 000 лв. - на И. М. Г. ЕГН ********** като обезщетение за причинените му в резултат на ПТП, настъпило на 20.09.2021 г. поради виновното поведение на водача на л.а. Т. К. с рег.№ ** **** **, който към датата на ПТП е имал сключена застраховка „Гражданка отговорност на автомобилистите“ при ответника , неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022 г. до окончателното изплащане;

130 000 лв. - на И. М. Г. като обезщетение за неимуществените вреди в резултат на смъртта на съпругата му Ю. А. Г., настъпила в резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022 г. до окончателното изплащане;

90 000 лв. – на М. И. Г. ЕГН ********** като обезщетение за неимуществени вреди резултат на смъртта на майка му Ю. А. Г., настъпила в 1 резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022 г. до окончателното изплащане;

90 000 лв. – на М. И. Г. ЕГН ********** като обезщетение за неимуществени вреди резултат на смъртта на майка му Ю. А. Г., настъпила в резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022 г. до окончателното изплащане

2631 лв. – на М. И. Г. ЕГН ********** обезщетение за имуществените вреди, представляващи разходи за погребението на починалата Ю. Г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.01.2022 г. до окончателното им изплащане

Отхвърлени са исковете до пълните им предявени размери – до 150 000 лв. относно обезщетението за неимуществени вреди от телесните увреждания, получени от И. М. Г., и до 200 000 лв. – за всеки един от ищците за неимуществените вреди от смъртта на Ю. Г. като съпруга на И. М. Г. и майка на М. И. Г. и М. И. Г..

Отхвърлени са претенциите за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 20.09.21 г. до 04.01.2022 г. включително.

ЗАД „ДБ:**“ АД е осъдено да заплати, на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв., на адвокат Е. Б. С. от *АК сумата от 32 000лв.с ДДС възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищците пред първата инстанция, както и да заплати ДТ в размер на 15400 лева и разноски в размер на 1588 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд.

И. М. Г., М. И. Г. и М. И. Г. са осъдени да заплатят на ЗАД „ДБ:**“ АД 561 лв. направени деловодни разноски и сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗАД „ДБ:**“ АД, което го обжалва в следните му части:

- за разликата над 50 000 лв. до присъдените 130 000 лв . – по отношение на И. М. Г. – като съпруг на починалата Ю. А. Г.;

- за разликата над 40 000 лв. до присъдените 90 000 лв. по отношение на М. И. Г. и М. И. Г. /за всеки един от тях/ – като синове на починалата Ю. А. Г.;

2

- за разликата над 25 000 лв. до присъдените 75 000 лв . – по отношение на И. М. Г. за претърпените от него вреди от телесни увреждания от ПТП.

Излагат се подробни доводи за неправилно прилагане на принципа на справедлИ.ст при определяне на размера на дължимите обезщетения, както и се оспорва като необоснован и незаконосъобразен извода за липса на съпричиняване от страна на починалото лице Ю. Г.. Иска се в обжалваните части решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което исковите претенции в тези им части бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски за двете инстанции.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от М. И. Г. и М. И. Г. против същото решение, в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Ю. А. Г. за разликата над присъдените 90 000 лв. до 140 000 лв. за всеки един от тях. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част и искат в същата да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което се присъди общо обезщетение от 140 000 лв. за всеки от тях /освен изплатените от застрахователя по 60 000 лв. за всеки от тях в хода на делото/. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния им представител адв. Б..

Всяка от страните оспорва като неоснователна жалбата на противната страна.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с искове по чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени против ЗАД „ДБ:**“ АД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, произтекли от ПТП, настъпило на 20.09.2021 г. поради виновното поведение на водача на л.а. Т. К. с рег.№ ** **** **, който към датата на ПТП е имал сключена застраховка „Гражданка отговорност на автомобилистите“ при ответника.

Безспорно е установен механизмът на ПТП, на база заключение на КСМАТЕ, подробно описан в решението: Водачът Д. Б. е управлявал л.а.Т.

К., в който като пътници са пътували ищецът И. Г. и съпругата му Ю. Г., по 3 платното за движение на път **-** /гр.В.-гр.Б./ в посока от югоизток на северозапад. През това време водачът С. С. е управлявал т.а.С. в. с полуремарке по западната /дясната/ лента на платното за движение на същия път посока от север на юг, срещу л.а.Т.. Настилката на платното е била мокра в състояние след дъжд. В един момент при преминаване през десен завой на пътя, водачът на л.а.Т. поради движение с технически несъобразена скорост спрямо радиуса на десния завой на пътя е загубил контрол и така е навлязъл в лявата лента, където е настъпил неизбежен удар в предната част на л.а.Т. и в предната част на т.а. С.. Причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а.Т. се е движел с несъобразена скорост спрямо радиуса на десния завой на пътя, поради което е навлязъл в лявата лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там се е движел насрещно т.а.С.. Скоростта на л.а.Т. е била около 85 км/ч. Водачът на товарния автомобил е нямал техническа възможност да избегне произшествието, тъй като дори да е бил спрял преди мястото на удара, то такъв пак би настъпил.

Мотивиран е извод, че причина за настъпилото ПТП е протИ.правното и виновно поведение на водача на л.а.Т., който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно- правилото на чл.20, ал.1 от ЗДП , което го задължава да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, и на чл.20, ал.2 от ЗДП, съгласно което при избиране скоростта на движението е длъжен да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство.

Прието е за безспорно установено и обстоятелството, че за управлявания от Д. Г. Б., л.а.Т. К. с рег.№ ** **** **, към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество.

Мотивирани са изводи и за наличие на пряка причинноследствена връзка между настъпилото по вина на водача на л.а.Т. произшествие и смъртта на Ю. А. Г.- съпруга на ищеца И. Г. и майка на ищците М. и М. Г.и, както и с получените от И. Г. телесни увреждания, установени със заключение на КСМЕ.

Горните изводи на първоинстанционния съд не се оспорват от страните в настоящето въззивно производство. От страна на застрахователното дружество са извършени плащания в хода на първоинстанционното дело както следва: по 60 000 лв. на ищците М. и М. Г.и – за смъртта на тяхната майка Ю. Г.;

50 000 лв. на ищеца И. Г. – за смъртта на неговата съпруга;

25 000 лв. на ищеца И. Г. – за получените лично от него телесни увреждания вследствие на ПТП.

Тези плащания са съобразени от първоинстанционния съд при 4 постановяване на обжалваното решение.

Спорни са въпросите относно справедливия размер на дължимите обезщетения, както и относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалите лица.

От заключението на КСМЕ, кореспондиращо с приобщената медицинска документация, и дадено след осъществен личен преглед на ищеца, е установено, че вследствие на ПТП И. Г. е получил тежка механична политравма, засягаща глава, гърди и крайници, довели до травматичен шок, представляващ разстройство на здравето временно опасно за жИ.та: гръдна травма с шоков бял дроб - разстройство на здравето опасно за жИ.та, фрактури от 2-ро до 7-мо ребро вдясно по предна аксиларна линия от 5-то до 7-мо ребро вдясно по задна аксиларна линия, фрактури от 3-то до 7-мо ребро вляво по предна аксиларна линия, счупване в долната трета на гръдната кост, счупване на дясно бедро в средно- долна трета и счупване на дясна лопатка, които са причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния долен и горен крайник за повече от 30 дни наличие на хемо-пневмо торакс - кръв и въздух в плевралната кухина/, подкожен емфизем вдясно, увреждане на плексус брахиалис вдясно.

Травматичният шок е критично спешно състояние, наложило спешно оперативно лечение във високоспециализирано ЛЗ при интензивни грижи и няколко операции. Първоначалното му критично състояние е наложило интубация, интензивни грижи, трахеостомия, торакоцентеза, остеосинтеза на бедрото. Болничният престой е бил 47 дни и е завършил при изписването с трайно затруднение на походката вследствие на счупването на десния долен крайник и затруднено движение и ограничена функция на дясната ръка. Тези травми и последствията от тях са довели до силни болки от момента на травмата, операциите, с тенденция за постепенно намаляване с времето и възстановяването, но с персистриране на хронична, умерено интензивна болка поради трайните увреди, вероятно налагаща продължително обезболяващо симптоматично лечение. Увредата на дясната лопатка и неврологичните увреди на дясната ръка са лекувани консервативно.

Последвала е продължителна рехабилитационна програма. Окончателното възстановяване на Г. е продължило месеци, като към настоящия момент - 2 години по-късно, последиците от понесените травми са ограничените 5 движения на горния крайник и сетивните нарушения на дясната ръка, болки при движения на дясна тазобедрена става и хипотрофия на дясната бедрена мускулатура. По отношение на установения при прегледа на ищеца дефицит на дясната ръка вещите лица посочват, че при проведено МРТ се открива процес на нИ. С2, описан като Епидимом, който няма връзка с процесното ПТП, който при нарастване може да доведе до затруднение на крайниците.

Обобщено е, че в медико-биологичен аспект травмите на И. Г. могат да се характеризират като политравма, ангажираща глава, гърди и крайници, с фрактури на общо 15 ребра двустранно, с гръден капак, фрактура на стернума и дясна скапула, фрактура на бедрената кост, всички довели до травматичен шок с временна опасност за жИ.та. Фрактурите на ребрата, дясна бедрена кост и дясна лопатка представляват трайно затруднение на снагата, дясно бедро и дясна ръка за повече от 30 дни.

По делото е прието и заключение на съдебно-психологична експертиза, според което преживеният инцидент повлиява значимо емоционалния, личния, социалния и професионален жИ.т на ищеца И. Г..

Смъртта на съпругата му като внезапно и неочаквано събитие се преживява принудено и нежелателно, предизвиква шоково емоционално състояние и повлияване, идентифицира се с остра стресова реакция и се нарушава нормалният жизнен цикъл. Състоянието му е съотносимо с преживяването на шок и ужас. Налице са страдание, обърканост, безпомощност, безнадеждност, плач, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, гняв и яд, фиксиран върху загубата на близкия човек, съпроводени с интензивни вегетативни изяви; усещане за виновностови изживявания, липса на примиреност за преживяното и последиците от него, чувство за безизвестност и крайна несправедлИ.ст, запазвайки ясната зрителна представа за нея.