Акт от 07.01.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

16

Година

12.02.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.16

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Надежда Атанасова

Мария Дановска

Кирил Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова дело номер

20065100500379 по описа за

2006 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 49/21.09.2006 г., постановено по гр. д. № 479/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, Ф. Н. Ю. и Б. Х. Ю., двамата с адрес гр. Кърджали, кв. „Възрожденци", бл. 20 вх. А, ап. 54 са осъдени да предадат владението на недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. Кърджали, ж. к. "Възрожденци" кв. 20 бл. 20 /бл.7- стара номерация/, вх. А, ет. 2, със застроена площ 61.67 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, антрета и балкони, ведно с припадащите му се избено помещение № 4 и 1.049 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж за втора зона, при граници на жилището: североизток- сметопровод, асансьор и ап. 5; горе- ап. № 7; долу- ап. № 1 на Н. Е. Д. и И. В. Д., и е отмененнотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 77 том II дело № 377/1999 г. на нотариуса Калин Димитров с район на действие Районен съд- Кърджали. Присъдени са държавна такса и разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Ф. Н. Ю. и Б. Х. Ю., които го обжалват като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно приел за установено, че непосредствено след закупуване на жилището разбрали, че закупили имота от несобственик. За това обстоятелство разбрали много по- късно, а и до сега не били убедени, че това е така. Освен това, поради унищожаването на двете нотариални преписки, не можело да се установи начина на изповядване на сделките и какви точно документи са били приложени в същите. Поддържа се, че воденото наказателно производство срещу В. Д. от гр. Кърджали било прекратено от въззивният съд поради смъртта на подсъдимия и била неприложима разпоредбата на чл. 222 от ГПК, поради липса на влязла в сила присъда на наказателният съд, която да е задължителна за гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието. С жалбата правят изрично възражение за изтекла придобивна давност по отношение на процесният имот. Молят да се отмени обжалваното решение и се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли исковата претенция. Претендират разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа и в писмена защита излагат подробни съображения.

Ответниците по жалбата чрез процесуалните си представители в съдебно заседание и в писмено становище, я оспорват и молят да се остави в сила атакуваното решение. Разноски не се претендират.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС и иск за отмяна на нотариален акт с основание чл. 431 ал. 2 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че с договор за покупко- продажба на жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 893/05.10.1982 г. първата ищца, заедно с бившия си съпруг В. И. Д., придобили от Държавата недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. Кърджали ж. к. "Възрожденци" кв. 20 бл. 20 /бл. 7- стара номерация/ вх. А ет. 2 със застроена площ 61.67 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, антрета и балкони, ведно с избено помещение № 4 и 1.049 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж за втора зона в размер на 68.39 кв. м. С решение № 65/20.04.1994 г. по гр. дело №1694/1993 г. по описа на районен съд- Кърджали бракът им бил прекратен, при което жилището от семейна имуществена общност се трансформирало в обикновена съсобственост при ½ ид. част за всеки. През месец септември 1998 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103 том ІІ, дело № 630/1998 г. на нотариус Мария Даскалова при Районен съд- Кърджали, В. Д. дарил собствената си 1/2идеална част от горепосочения имот на втория ищец и имотът станал съсобствен при равни идеални части между ищците по делото. Независимо от това, В. Д. през месец септември 1999 г. с нотариален акт № 77 том ІІ дело № 377/1999 г. на нотариуса Калин Димитров с район на действие Районен съд- Кърджали, извършил продажба на процесния имот, без да има никакви вещни права върху същия, на ответника Ф. Н. Ю. от с. Миладиново, област Кърджали, който по време на продажбата имал сключен граждански брак с ответницата Б. Х. Ю. По повод извършената продажба, срещу В. Д. през 2002 г. било образувано н. о. х. дело № 22/2002 г. по описа на Районен съд- Кърджали, по което бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 210 ал. 1 т. З във вр. с чл. 209 ал. 1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години. С определение от 07.11.2002 г. по в. н. о. х.дело № 112/2002 г., Окръжен съд-Кърджали отменил присъдата и прекратил наказателното производство срещу В. Д. поради неговата смърт. Така, В. Д. продал неправомерно чужд, собствен на ищците имот, на ответника Ф. Н. Ю., който се намирал във владение на същияи на неговата съпруга Б. Х. Ю.

От фактическа страна се установява следното: На 05.08.1977 г. ищцата Н. Е. Д. и В. И. Д. сключили граждански брак, видно от приложеното свидетелство за сключен граждански брак, издадено от регистратурата по гражданското състояние в гр. Тюмен, РСФСР.От приложения към сл. д. № 227/2000 г., по което е било образувано н. о. х. д. № 112/2002 година по описа на Кърджалийския районен съд, договор за покупко- продажба на жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 893/05.10.1982 г., се установява, че В. И. Д. и ищцата Н. Е. Д. като негова съпруга, придобили от държавата недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. Кърджали ж. к. "Възрожденци" кв. 20 бл. 7, вх. А ет. 2 със застроена площ 61.67 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, антрета и балкони, ведно с избено помещение № 4 със светла площ 5.20 кв. м. и 1.049 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж за втора зона в размер на 68.39 кв.м. С влязло в сила на 23.06.1994 година решение № 65/20.04.1994 г., постановено по гр. дело № 1694/1993 г. по описа на Районен съд-Кърджали, бракът между ищцата Н. Д. и В. И. Д. бил прекратен. След развода, описаното по- горе жилище от семейна имуществена общност се трансформирало в обикновена съсобственост с по ½ идеална част за ищцата Д. и за В. Д.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103 том ІІ дело № 630/1998 г. на нотариус Мария Даскалова при Районен съд- Кърджали на 08.09.1998 г. В. Д. дарил собствената си 1/2идеална част от горепосочения имот на сина си- втория ищец по делото И. В. Д., като имотът станал съсобствен при равни идеални части между ищците по делото.

От Нотариален акт № 77 том II дело № 377/1999 г. на нотариуса Калин Димитров с район на действие Районен съд- Кърджали, вписан в Нотариалната камара под № 020 се установява, че на 10.09.1999 г. В. И. Д. продал процесния имот на ответника по иска Ф. Н. Ю. от с. Миладиново, област Кърджали, за когото не се спори, че по време на покупко- продажбата е имал сключен граждански брак с Б. Х. Ю.

От приложеното по делото като доказателство н. о. х. дело № 22/2002 г. по описа на Районен съд- Кърджали се установява, че с присъда № 35/09.05.2002 г. В. И. Д. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК за това, че на 10.09.1999 г. в гр. Кърджали с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ф. Н. Ю. от с. Миладиново, община Кърджали, заблуждение, че е собственик на продаван от него недвижим имот- ап. 4 в кв. "Възрожденци" бл. 20 вх. А ет. 2 в гр. Кърджали и с това му причинил имотна вреда в размер на 13000 лв., като причинената вреда е в големи размери, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „общ" режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение присъда № 1 от 20.02.1997 г. по н. о. х. дело № 302/1995 г. по описа на Районен съд- Кърджали. С протоколно определение от 07.11.2002 г. по в. н. о. х. дело № 112/2002 г., Окръжен съд-Кърджали отменил присъдата и прекратил наказателното производство, водено срещу В. И. Д., поради смъртта му. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 25/27.03.2006 г., издадено от община Кирково, област Кърджали, В. И. Д. починал на 08.10.2002 г, за което бил съставен Акт за смърт № 7/20.10.2002 г. от община Кирково, Кърджалийска област.

По делото са били изискани нотариално дело № 630/1998 г. от Службата по вписванията- Кърджали и нотариално дело № 377/1999 г. от нотариус Калин Димитров с район на действие Районен съд- Кърджали, които не са приложени, поради унищожаването им.

Разпитаната по делото свидетелка Р. М. установява, че ищцата Н. Д. и бившия й съпруг В. Д. закупили процесното жилище през 1982 г., в което живели до развода им през 1994 г. След развода им В. Д. дарил своята част от имота на сина си И. Д. През 1999 г. видяла, че в апартамента се нанася ново семейство и разбрала, че В. Д. го продал на ответниците, които и понастоящем живеели в него.

От приложеното като доказателство н. о. х. дело № 22/2002 г. по описа на Районен съд- Кърджали, ведно със сл. дело № 227/2000 г. по описа на ОСС-Кърджали, се установява, че с нотариално заверено заявление от 24.03.1999 г., адресирано до Районния прокурор на гр. Кърджали, ищцата Н. Д., която отсъствала от страната, упълномощила Магдалина Георгиева Кирева от гр. Кърджали да предприеме всякакви действия във връзка с опазване на нейното имущество и това на непълнолетния й син И. Д., както и да предприеме необходимите действия за опразване на жилището й, в което продължавал да живее неправомерно бившия й съпруг В. Д. С писмена жалба от 01.10.1999 г. Магдалина Кирева сигнализирала Началника на РПУ- Кърджали за неправомерни действия на В. Д., свързани с разпродажба на имущество на ищцата, както и на жилището й. По този повод било образувано сл. дело № 227/2000 г. по описа на ОСС- Кърджали срещу В. Д. за извършено от него престъпление от общ характер, свързано с продажбата на процесното жилище, което не било негова собственост.

При така приетото от фактическа страна, въззивният съд намира предявения иск по чл. 108 от ЗС за неоснователен, тъй като ответниците по иска са придобили имота на основание давностно владение и поради това иска следва да се отхвърли. Установява се по делото, че ищцата Н. Е. Д. и бившия й съпруг В. Д., с когото сключили граждански брак през 1977 година, по време на брака си през 1982 година закупили процесния апартамент с № 4, находящ се в гр. Кърджали, кв. „Възрожденци” бл. 20 / блок 7- стара номерация/. Бракът им бил прекратен през 1994 година. През 1998 година бившият съпруг на ищцата дарил сина си И. В. Д. със своята ½ идеална част от процесния апартамент, на който станали съсобственици двамата ищци. На 10.09.1999 година бившият съпруг на първата ищца В. Д. продал собствения на ищците имот- апартамент № 4 в кв. „Възрожденци” гр. Кърджали, на ответника Ф. Н. Ю., като не се спори по делото, че последният е съсобственик на апартамента с втората ответница- Б. Х. Ю. Безспорно е, че правото на собственост не се губи поради неупражняване на владение, но правото на собственост се загубва, когато премине върху друго лице- чрез сделка или по оригинерен начин. Владелецът на имот- този, който упражнява фактическа власт върху вещ, която държи лично или чрез другиго като своя, може да го придобие по давност, в каквато насока се прави възражение от ответниците по иска- жалбодатели пред тази инстанция. Според чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Според чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее веща на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. А ал. 2 на чл. 70 от ЗС сочи, че добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая се установява, че продажбата на процесния имот е извършена от продавач- несобственик на купувачи- ответниците по иска на 10.09.1999 година, но тази сделка не е нищожна. Настоящият иск за собственост е заведен в съда на 04.05.2006 година. Или, ответниците по иска са установили владение върху процесния имот на правно основание- прехвърлителна сделка, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е бил собственик при сключване на сделката. По делото не се доказва, приобретателите на имота да са били недобросъвестни. И след като купувачите не са знаели, че продавачът не е бил собственик на имота, респ. били са добросъвестни, като такива са могли да придобият недвижимия имот на основание петгодишно давностно владение, считано от датата на извършване на сделката. А по делото не се спори, че от закупуването на имота и до завеждане на иска, ответниците- купувачи, владеят имота. Или, следва да се приеме, че същите са придобили имота на основание петгодишно непрекъснато добросъвестно владение. Обстоятелството, че след сделката купувачите са научили истинското положение /виж и писменото становище пред тази инстанция на пълномощниците на ответниците по жалбата/, не ги прави недобросъвестни владелци.

Разпечатката съдържа 39 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d94ed59-46d0-4dcf-900a-3606f93e8439