Решение № 385 от 22.02.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№

… гр. София, 22.02.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВЕНЕТА

ЦВЕТКОВА при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 8016/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 213 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД.

Предявен е иск от

Застрахователна компания „ У.” АД срещу „З.Д.Е.” АД /производството по делото срещу евентуалния ответник - „И.Б.ЗЕАД” ЕАД е прекратено с влязъл в сила съдебен акт/ за сумата от 49 728,79 лева.

Ищецът твърди, че е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респективно неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Сочи, че всички описани в исковата молба вреди са причинени виновно от водача на лек автомобил „БМВ” 318, с per. № *******А. Н.Н., който към момента на ПТП-то имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в „И.Б.ЗЕАД” ЕАД, обективирана в полица № 20-05-08-0051084 със срок на действие от 02.07.2008 г. до 01.07.2009 г. Причинените от цитираното ПТП вреди били подробно описани в съставения Опис на щети на МПС от 22.07.2008 г., Опис от допълнителен оглед от 30.07.2008 година и Опис от 07.08.2008 г. В тази връзка е образувана щета с № 07110153409. Твърди, че за обезщетяване на щетите са представени фактури от страна на застрахования, от които било видно, че стойността на частите и ремонта за възстановяване на увреденото МПС възлиза на 49 728,79 лева, която сума е изплатена на собственика на превозното средство на 09.12.2008 г.

Твърди, че с Решение № 728 - 03 от 02.10.2013 г. на КФН, било разрешено прехвърляне на целия застрахователен портфейл на „И.Б.ЗЕАД” ЕАД на „З.Д.Е.” АД.

Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Ответникът „З.Д.Е.” АД намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва наличието на застрахователно събитие, механизма на процесното ПТП, виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, вредите, твърдени от страна на ищеца и причинната връзка между вредите и процесното ПТП. Твърди, че платеното от страна на ищеца застрахователно обезщетение било недължимо платено в нарушение на общите условия по застраховка „Каско” на МПС. Поддържа, че длъжностното лице е съставило протокола за ПТП № 1023874 от 22.07.2008 година без да е посетило мястото на произшествието.

На страната на ищеца като трето лице – помагач е конституирано застрахованото при ищеца лице, на което е изплатено застрахователното обезщетение, а именно ЕТ „В.- 86 - В.Г.” с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** 49.

Релевантните факти към иска с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ са: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице по отношение на увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на застрахования при ответника – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат; валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, покриващ отговорността му за причинените щети с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди, заплатена от ответника сума по процесната щета.

Посочените факти подлежат на доказване от страна на ищеца.

Страните не спорят по следните обстоятелства, които, съответно, съдът приема за доказани в процеса: че за датата на ПТП е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/, съъ застраховател по нея „И.Б.ЗЕАД”

ЕАД за л.а. „БМВ“ 318, рег. № ******ВА, а ищецът е застраховател по действащ за датата на ПТП /22.07.2008 година/ договор за имуществено застраховане за л.а. Ландровер Рейндж Ровер, с рег. № ******, в изпълнение на който ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 49728,79 лв. на собственика на автомобила /трето лице помагач в процеса/ на 09.12.2008 година.

Ответникът носи тежест да обори презумпцията за виновност, както и да докаже, че описаните от ищеца щети са съществували към датата на ПТП и евентуално плащане на регресната претенция.

Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изр. 1, във вр. с 257, ал. 1 от КЗ/отм./). Обезщетението при съдебно предявена претенция е в размер на пазарната стойност на ремонта, съответно определено при условията на тотална щета. Застрахователят по ГО дължи обезщетение, равно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната стойност на увреденото МПС и не може да е по - малко от изчисленото по методиката към Наредба 24.

Деликвентът по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени, за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди деликта. Тоест, средствата, необходими за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние /такова отпреди настъпване на застрахователното събитие/ – годно за движение и в изправност/съответно при тотална загуба – необходими за закупуване на същия по вид, състояние, година на производство, технически параметри и качество лек автомобил от същия модел. Ето защо вредите следва да се определят по средни пазарни цени, без коригиращ коефициент. Последният винаги е отчетен при определяне застрахователната сума по договора. Не може да се вмени на увредения да търси същите по степен на овехтялост части, още повече такива не се продават в сервизната и магазинна мрежа.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът е процесуално и материалноправно легитимиран по иска.

От представените по делото доказателства се установява, че с договор от 29.08.2013г. З. „Е.” АД е придобил застрахователния портфейл на „И.Б.ЗАЕД” АД, за което на 02.10.2013г. е издадено разрешение по чл.108, ал.1 КЗ на заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, и договорът е проявил действие. От този момент прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори, които преминават към поемащия застраховател, на основание чл.111, ал.1 КЗ /отм./, без да е необходимо съгласие за това на застрахованите лица. Прехвърлянето поражда действие спрямо всички лица, които имат права и задължения по застрахователния договор /чл.111, ал.2 КЗ/отм.//, включително спрямо третите увредени лица.

От Протокол за ПТП от 22.07.2008г. /л. 7 от делото/ се установява, че на 22.07.2008 г. на пътя след с. Гривица в посока гр. Плевен М.И., при управление на МПС, е извършил маневра рязко пристрояване в съседна лента, в която се е намирало управляваното от свидетеля Г. МПС, вече предприело маневра изпреварване, вследствие на което е настъпил сблъсък с МПС с рег. № ******Установява се, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, около 02.00 часа след полунощ. Видно от протокола, на застрахования при ищеца автомобил вследствие ПТП са причинени следните видими увреди: деформирана дясна предна врата, счупена предна броня, 2 броя фарове, 2 броя допълнителна светлина, еърбег, 4 броя гуми. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т.е., извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства /мястото е посетено лично от дл.лице, видно от отразеното в протокола/. В тази връзка протоколът за ПТП няма официална удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителят не е присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същият е отразил и възпроизвел механизма въз основа на данни и описание на водача на л.а., такава има обаче относно възприетия от длъжностното лице факт – представена застраховка „ГО” при ответника и вида на причинените вреди, обстоятелството, че ПТП е настъпило през нощно време. Описаният, обаче, в исковата молба механизъм се установява от показанията на св. Г. и св. И., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви, съответстващи на останалите доказателства, които отразяват по еднакъв начин обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. А именно – че св. И. е навлязъл рязко в лявата лента, без да съобрази обстоятелството, че св. Г. вече е бил предприел маневра изпреварване и е бил ситуиран в същата лента. Вследствие на това е настъпил сблъсък, от който МПС с рег. № ****** е преминал през разделителния банкет, през отстрещното платно, като е спрял в канавката отстрани на пътя, а предната част на автомобила е преминала през каменен къс, намиращ се извън платното за движение. Свидетелите сочат и че е имало следи от масло. Сблъсъкът за джипа е настъпил в дясната му част, в областта на предната и задната врата.

В този смисъл е и заключението по единичната и разширената СТЕ, които съдът кредитира относно механизма и наличието на причинна връзка между ПТП, настъпило при посочените в исковата молба и протокала за ПТП обстоятелства и описаните в последния вреди. Заключенията са мотивирани и обективни, изготвени в кръга на компетентност на вещите лица.

Изводите и по двете експертизи са, че с описания в исковата молба и от свидетелите механизъм на ПТП могат да настъпят по-голямата част от обезщетените вреди и описаните като видими вреди в ППТП. При установена противоправност на действията на водача на товарния автомобил (нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП), вината му за настъпване на вредите от процесното ПТП се предполага – чл.

45, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът не доказа механизъм, различен от възприетия по-горе от съда, нито съпричиняване на ПТП, не се установиха и обстоятелства, изключващи вината на водача на л.а. БМВ, тоест, не обори и презумпцията за виновност.

Ответникът не доказа и наличието на хипотезата по чл. 211, т. 1 КЗ/отм./, обосноваваща възможността на застрахователя да откаже пълно плащане. От представената по делото влязла в сила присъда е видно, че свидетелят Г. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК.

Спорен е въпросът кои обезщетени вреди са в пряка причинна връзка с ПТП и на каква стойност възлизат същите.

Предвид заключенията на вещите лица и установения по-горе механизъм на ПТП, съдът приема за доказано по делото, че в резултат от процесното събитие са всички описани в Протокола за ПТП щети, както и тези по описа на застрахователя и обезщетени от последния, вкл. и двата фара. По отношение на фаровете, възражението на ответника е неоснователно. В действителност се констатира пълна идентичност в уврежданията, чието обезщетение се претендира по процесната и последващата щета /посредством заключението по разширената СТЕ/, което обективно е абсолютно невъзможно, според експертите, но процесната щета и ПТП са предхождащи по-късно заведената – през м. 12.2008 година щета, по която отново се е търсело обезщетение за същата вреда. И макар, очевидно, към м. 12.2008 година посочените фарове да не са били подменени с нови /след увреждането им от ПТП от 22.07.2008 година и въпреки представените фактури/, е дължимо обезщетението, измеримо със средната пазарна стойност за подмяната на фаровете с нови /доколкото вещите лица сочат, че отремонтиране е невъзможно/. Ответникът не доказа /вкл. и предвид доказателства на л. 119 и сл./ ищецът да е бил обезщетен по цитираната от него по-късно заведена щета за същите детайли или друго обстоятелство, обуславящо неоснователност на претенцията в тази й част.