Определение № 278 от 11.04.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. София, 11.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20221000600332 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

С определение № 471 от 10.03.2022 г. на СГС, НО – 31 състав, постановено по НЧД № 617/2022 г. по описа на същия съд, е отменено постановление на СГП от 03.02.2022 за прекратяване на наказателното производство по ДП № 513 ЗМК 131/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 54329/2015 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 123 ал.1 от НК. Със същото определение делото е върнато на СГП за продължаване на производството и за изпълнение на дадените указания.

Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от прокурор при СГП с оплаквания, че е неправилно. Твръди се, че в постановлението за прекратяване изрично е обсъдено, че коментираните в седморната ДКСМЕ Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ “Токуда Болница София“АД, два броя длъжностна характеристика и договор за обучение за придобиване на специалност №103/18.05.2011 г. нямат характер на нормативни актове и нарушаването им би могло да влече единствено административна и дисциплинарна отговорност, но не и наказателна такава, както и че видно от материалите по делото по отношение на д-р А. през 2014 г. е издаден Акт за установяване на административно нарушение и нейната адмнистративно-наказателна отговорност е била реализирана.

Сочи се, че е обсъдена и цитираната от вещите лица в същата седморна ДКСМЕ Наредба № 4 от 07.02.2003 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неонатология“, като се отбелязва, че тя е отменена през 2010 г. и че към датата на смъртта на В. Х. този нормативен акт не е бил част от действащото право. Относно цитирания Медицински стандарт по неонатология се изтъква, че същият е обнародван в ДВ бр.66/08.08.2014 г. и че към датата на смъртта на В. Х. също не е бил част от действащото право.

1

На следващо място се развиват съображения, че в отменения прокурорски акт е преценено и е изложено, че относимите по време и предмет действащи правила са уредени в Наредба № 3 от 07.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Педиатрия", обнародвана в ДВ бр. 15/21.02.2014 г. и отменена през 2016 г., в която, според прокурора, е уредена допустимостта на извършените от д-р А. действия, а именно - че същите са извършени от лекар без специалност, но които действия влизат в правомощията на неговата правоспособност спрямо заеманата длъжност. Заявява се становище, че в този подзаконов нормативен акт е уредено, че специализантите по педиатрия осъществяват диагностичнолечебна дейност в обхвата на специалността педиатрия в рамките на компетенциите си на лекар без специалност педиатрия под контрола на специалист – педиатър, но че този подзаконов акт обаче не вменява изискване за непрекъснат и личен контрол от страна на специалиста-педиатър спрямо лекаря-специализант. Поради това в протеста се излагат аргументи в насока, че следва да се приеме, че този контрол би могъл да се осъществи под различна форма - устен доклад от страна на специализанта, писмен такъв или доклад и консултация по телефона и че такъв, според прокурора, в настоящия случай е бил извършен.

Твръди се, че този извод кореспондира със събраните по делото гласни доказателства свидетелски показания на лекарите от болничното заведение и обясненията на обвиняемата А..

В протеста се изтъкват и доводи, че не може да бъде споделен извода на градския съд, че липсата на относими към предмета на разследване документи може да бъде преодоляна към настоящия момент чрез допълнителен разпит на Д.Х. и на съпруга й с оглед назначаване на допълнителни СМЕ. В тази връзка се твърди, че този въпрос е бил изяснен със способите и по реда, предвиден в НПК, и че ако пострадалите лица са разполагали с такива документи, то същите са щели да бъдат приобщени по предвидения в закона ред своевременно още през 2015 г.

По така изложените съображения подалият протеста прокурор счита, че атакуваното определение на СГС е неправилно и че поради това следва да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено. С оглед на това в протеста се предлага да се отмени атакуваното определение на СГС и да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди постановлението за прекратяване на наказателно производство № ДП 513 ЗМК 131/15 г. по описа на СДВР, пр. вх.№5439/15г. по описа на СГП, образувано и водено срещу В.М. А.–М. за престъпление по чл.123,ал.1 от НК.

Срещу горното определение на СГС е постъпила и жалба от обвиняемата В. М. АЛ., подадена чрез защитника й адв. С.П. С. от САК, с оплаквания, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Твърди се, че с обжалваното определение Софийски градски съд е приел една неправилна фактическа обстановка в противоречие на събраните доказателства по делото. В тази връзка в жалбата се описват конкретни факти, каквито, според виждането на обвиняемата и нейната защита, се установяват по делото. Като правилни се определят констатациите на 2

СГС, че по отношение на инфекцията, довела до настъпването на смъртен изход, детето е било своевременно преглеждано от лекар, вкл. и от специалист по детски болести, при което е назначавано симптоматично лечение; както че и при втория преглед, извършен в Болница Токуда на 29.06.2014 г. /един ден след извършения от доктор В.М. преглед/ от лекарспециалист д-р К., не са установени клинични данни за възпалителен процес на белите дробове. Сочи се, че диагнозата „двустранен бронхиолит" за първи път се установява от аутопсионния протокол и че до този момент находки за поставяне на такава диагноза не е имало, поради което се изразява мнение, че назначеното лечение е съобразно с изразената симптоматика. Застъпва се становище, че от това обстоятелство следва да се направи обоснован извод, че се касае за заболяване, протичащо атипично, без ясно изразени симптоми и че с оглед на това, както е посочено от първоинстанционния съд, лечението на детето, назначено от всички участвали лекари, е било правилно.

Прави се оплакване, че от така изяснената в пълнота фактическа обстановка необоснован и неподкрепен от доказателствата по делото се явява изводът на СГС, че са налице пропуски в диагностиката на В. Х., изразяващи се в несвоевремено извършване на изследвания на кръвните показатели и несвоевременно извършване на рентгенография на белите дробове, както и непредприемане на хоспитализация. В тази насока, на първо място, се излагат доводи, че по делото няма никакви данни детето да е било насочено за хоспитализация, доколкото липсва направление от личния лекар и искане за такава. Акцентира се, че такъв медицински документ липсва обективно, тъй като не е бил издаден от личния лекар, поради което няма как този пропуск да бъде преодолян при извършването на допълнителни действия по разследването в досъдебното производство. По този повод се твърди, че на 28.06.2014 г. детето е прегледано от доктор В.М. единствено по изричното настояване на родителите; че то е доведено без направление и искане за хоспитализация, както и без каквито и да било други медицински документи. На второ място, се развиват и съображения, че както е посочено и в обжалваното определение, в действителност проявените симптоми не са давали основание да се мисли за двустранен възпалителен процес на белите дробове. Претендира се обаче, че изводът на първоинстанционния съд, че доктор М. е допуснала грешка като не е назначила лабораторни изследвания и рентген не се подкрепя от доказателствата по делото. Застъпва се теза, че с оглед липсата на анамнестични и клинични данни за друго заболяване, освен констатираното при прегледа възпаление на горни дихателни пътища, подобна диагноза не изисква задължително провеждане на кръвни и/или образни изследвания, както и че настъпилата рязка промяна в състоянието на детето на 29.06.2014 г. е нямало как да бъде предсказана и избегната, още повече, че родителите не са съобщили на д-р М. за наличието на симптоми и оплаквания, насочващи към заболяването „двустранен бронхиолит".

Твърди се също, че в определенито си СГС приема наличието на административни пропуски на длъжностните лица, за които пропуски се изразява мнение, че не касаят наказателното производство и не са в причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход на детето В.

Х.. Освен това се сочи, че длъжностните лица са наказани по административен ред и 3 административните наказания са изпълнени.

Отосно констатацията на първоинстанционния съд, че липсва документ, отразяващ състоянието на детето при извършения на 28.06.2014 г. преглед от д-р М., се изтъква съществуването на обективна причина за това, която е изяснена по делото – че родителите на починалото дете не са се регистрирали в системата на болницата, което е направило невъзможно издаването на амбулаторен лист от прегледа.

Прави се и оплакване, че неправилно СГС е възприел, че държавното обвинение не кредитира тройната съдебно-медицинска експертиза. Заявява се, че дори напротив - както тройната съдебно-медицинска експертиза, така и допълнението към нея са изцяло кредитирани от СГП и че именно в допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза е посочено, че леталният изход е следствие на фудроянтно протичаща инфекция, довела до рязко влошаване в състоянието на детето, настъпило в рамките на часове преди хоспитализацията на 29.06.2014 г. Твърди се, че еволюцията на заболяването при такива тежко протичащи инфекции, на тази възраст, с подлежащ предразполагащ терен е трудно да бъде прогнозирана; както и че настъпването на непредотвратими промени и неблагоприятен изход, дори в болнично заведение, при оказана своевременна и в пълен обем медицинска помощ не може да бъде изключено. В този ред на мисли като категорично се квалифицира заключението на вещите лица, че смъртта е причинена от заболяване, а не от извършени/неизвършени медицински действия.

Предвид всичко гореизложеното подалият жалбата защитник моли да бъде отменено обжалваното определение като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Апелативен съд - София, след като се запозна с изложените в протеста на прокурора при СГП и в жалбата на обвиняемата /подадена чрез нейния защитник/ доводи и с материалите по делото и след като сам извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и на прекратителното постановление, приема за установено следното:

Досъдебното /наказателното/ производство е било образувано на основание чл. 212 ал.1 от НПК с постановление на прокурор при СГП от 24.04.2015 г. срещу неизвестен извършител за това, че на 01.07.2014 г. в гр. София, МБАЛ „Токуда болница София“ АД е причинил смърт по непредпазливост на В. И. Х. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал. 1 НК /именно тази фактическа и правна рамка на разследването е очертана в постановлението за образуване на досъдебното производство/.

В хода на провежданото ДП с постановление на разследващ полицай при СДВР от 08.06.2021 г. В.М. А. е привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 123 ал.1 пр.2 от НК – за това, че около 17.00 часа на 28.06.2014 г. в гр. София, бул.

„Никола Й. Вапцаров“ № 51Б, в МБАЛ „Токуда болница София“ АД като лекар-ординатор в „Неонатологично отделение“ в МБАЛ „Токуда болница София“ АД, притежаваща диплома № 028638 за висше образование по медицина, издадена от Медицински университет – София, назначена с трудов договор № 725/29.08.2011 г., причинила смъртта на В. И. Х., ЕГН 4

********** /настъпила на 29.06.2014 г. в 17.15 часа в МБАЛ „Токуда болница София“ АД вследствие на остро развил се възпалителен процес – бронхиолит, бронхит и двустранна пневмония, довел до полиорганна недостатъчност/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /упражняване на медицинска професия/, представляваща източник на повишена опасност – като лекар-ординатор по неонатология не е следвало самостоятелно да осъществява преглед, както и да дава заключение за медицинското състояние на В. И. Х. с ЕГН **********, която е дете излязло от неонаталната възраст, а е следвало да насочи детето за преглед от педиатър, в нарушение на чл. 81 от Закона за здравето; Стандарт по педиатрия Наредба № 3 от 07.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“; Изисквания към лицата, осъществяващи дейност по специалността „Педиатрия“ – 1. Изисквания към специалиста педиатър и 2. Изисквания към дейността на специализанта по педиатрия; чл. 34 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Токуда Болница София“ АД; чл. 4 от Договор за обучение за придобиване на специалност № 103/18.05.2011 г.; чл. 25 ал.1 и ал.2 от Наредба № 34/29.01.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването; чл. 12 ал.7, чл. 24 ал.4, чл. 25 ал.1 и чл. 25 ал.2 от Наредба № 34 от 29.12.2016 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и Длъжностна характеристика на лекар-ординатор в отделение по Неонатология на МБАЛ „Токуда Болница София“ АД.