Решение № 130 от 23.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Русе, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г. като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20244520104473 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Сити Кеш” ООД срещу С. Г. Н., в която се твърди, че между страните е налице сключен договор за паричен заем № 871783 от 31.05.2023 г., въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем, чрез кредитен посредник "Кеш Пойнт" ООД, ЕИК 2063714698, регистриран в регистъра на кредитните посредници при БНБ. Договорът за заем бил сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя бил предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. По този начин заемателят бил обективирал волята си, че желаел да сключи договор за паричен заем със "Сити Кеш" ООД. Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит били описани и в предоставените на заемателя от заемодателя, договор и стандартен европейски формуляр към договора за паричен заем, с които заемателят се бил съгласил.

Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на заемателя във връзка с паричните задължения към "Сити Кеш" ООД като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, бил в погасителен план към договор за заем № 871783.

Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договора и не бил заплатил дължимите суми. Длъжникът не бил погасил задълженията си по заема.

1

Между страните имало валиден договор, съгласно който заемодателят "Сити Кеш" ООД бил изплатил на заемателя С. Г. Н., сумата съгласно договора, а от своя страна длъжникът се бил задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното.

Сумата била получена от длъжника в брой в деня на сключване на договора, като договорът служил за разписка за получената/предадената сума – чл. 4, ал. 1 от договора.

За събиране на вземането от ответницата било образувано ч.гр.д. № 3704 от 2024г. по описа на Районен съд - Русе, като с оглед дадените от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение след постъпило възражение от страна на ответницата, се моли в настоящото производство да се признае за установено, че ответницата С. Г. Н. дължи на „Сити Кеш“ ООД сумата от 400.00лв., представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 871783 от 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за допустимост и основателност на предявеният иск, не възразява относно дължимостта на претендираната от ищеца сума.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства, че на 31.05.2023г. между „Сити Кеш“ в качеството на кредитор и ответника С. Г. Н. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен заем, по който на ответницата е предоставена сумата от 400лв., която е следвало да върне на 17 погасителни вноски заедно с уговорената договорна лихва.

По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№3704/2024г. по описа на РС – Русе и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите 400лв. дължима главница по договора за паричен заем от 31.05.2023г., 25.40лв. договорна лихва, 58,18лв. обезщетение за забава и 285.00лв. разноски по делото. Срещу издадената заповед ответницата е депозирала в срока по чл. 414 ГПК възражение, с оглед на което съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта.

Предмет на предявения в настоящото производство установителен иск е само за сумата от 400лв., представляваща неизплатена главница по процесния договор за паричен заем.

2

Страните нямат спор, че претендираната с настоящия установителен иск сума е дължима като неизплатена главница по договора за паричен заем.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, предявен е в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Няма спор между страните относно съществуване на вземането за сумата от 400 лв. главница, поради което установителния иск следва да бъде изцяло уважен, без да бъдат обсъждани останалите параметри на заемното правоотношение, включително наличието на неравноправни клаузи, недействителност на договора и пр.

Ответникът не установява изпълнение на договорното си задължение в срок, поради което предявения иск следва да се уважи в размера, в който е предявен.

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 225.00 лева. Дължимата държавна такса за настоящото производство е в размер на 25лв., а с оглед размера на претенцията, претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200.00лв. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 285.00 лева – разноски по ч.гр.д. №3704/2024г. по описа на Русенски районен съд.

За непредявената част от вземането по издадената заповед за изпълнение същата подлежи на обезсилване, но това следва да бъде сторено от съда по заповедното производство.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. Н., ЕГН:**********, гр. Р., ул. „П.“ №., вх.., ет.. дължи на „Сити Кеш” ООД с ЕИК:202531869, със съдебен адрес гр.

София, ул. Славянска“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н. П. П., сумата от 400.00лв. – представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем от 31.05.2023г., ведно със законната лихва върху нея считано от 01.07.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №1923/02.07.2024г. за изпълнение на 3 парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3704/2024г. по описа на Районен съд Русе.

ОСЪЖДА С. Г. Н., ЕГН:**********, гр. Р., ул. „П.“ №., вх.., ет.. да заплати на „Сити Кеш” ООД с ЕИК202531869, със съдебен адрес гр. София, ул. Славянска“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н. П. П. сумата от 225.00лв. разноски за настоящото производство и сумата от 285,00лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№3704/2024г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4