Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 19.09.2025, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 120/2023
Вид
Решение № 176
Подписан
19.09.2025
В сила
21.05.2026
Състав
Кирил Давидов Павлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ №137

№ 176 гр. С., 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20231870100120 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Застрахователна компания ЗК „Л.И.“ АД е предявила установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК за установяване вземане оспорено в заповедното производство по ч. гр. дело № ... год. по описа на С.Р.С.-.

Като обстоятелства на които се основава установителния иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК се твърди в исковата молба, че на 02.07.2018г., около 10:20 часа, на второкласен път 62 км 74+600 в посока с К. за С. до разклона за с. Р. лек автомобил СЕАТ ЛЕОН ДКН СО ... ВС, управляван от В. Н. К., преминава през несигнализирана и необезопасена неравност - дупка на пътното платно, като реализира ПТП с материални щети по автомобила. Твърди се в исковата молба че за така настъпилото пътно - транспортно произшествие ПТП е съставен Протокол за ПТП №1529396 от 02.07.2018г. и във вр. с това настъпило застрахователно събитие, пред ищеца ЗК „Л.И." АД е образувана щета № 2231-1261-18-409041 по имуществена застраховка „Каско" на МПС, полица № 93001710099699 със срок на валидност от 21.11.2017г. до 20.11.2018г. Твърди се в ИМ че при извършения оглед на лек автомобил СЕАТ ЛЕОН ДКН СО ... ВС са констатирани щети, а именно увреждане до степен на смяна на предна дясна гума. Твърди се в ИМ че в съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза, и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 102,20лева, която се твърди, че е изплатена на собственика на увреденото МПС на 05.07.2018г.

Твърди се в исковата молба че ответникът АПИ е причинил процесното ПТП и щетите от това ПТП на застрахования при ищеца автомобил за което ищецът се позовава на това че ответникът е стопанин на пътя съгласно § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г. За това че ответникът е причинил ПТП и вредите от него, ищецът се позовава и на чл. 19, ал.2, т.З от Закона за пътищата, както и на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, а така също и на чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, Претендира се в исковата молба, че във връзка с изплатеното от ищеца обезщетение по имуществена застраховка „Каско" на МПС, на основание чл. 410, ал. 1 от 1

Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, ответникът А.П.И. дължи на ищеца застраховател сумата изплатена от него в размер на 102, 20 лева като застрахователно обезщетение по застраховка „каско“, за което А.П.И. е поканена с писмо изх. № L-2864/ 09.11.2018г., да възстанови на ЗК „Л.И." АД изплатеното застрахователно обезщетение. Твърди се в ИМ, че поканата за плащане с описаното писмо е получена на 12.11.2018г, за което ищецът се позовава обратна разписка.

Предявен е от ищцовото търговско дружество и иск с правно основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите за ЗК „Л.И." АД възниква правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 31,14 лева, за периода от 12.12.2018г до 01,09.2022г.

В петитума на исковата молба се съдържа искане, съдът да признае за установено по отношение на ответника А. „П.И.“ (АПИ), че дължи на ищеца ЗК „Л.И.“ АД сумите 102, 20 лева главница; 31, 14 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 12.12.2018г до 01,09.2022г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

Ответникът АПИ чрез пълномощника си юрисконсулт Н. с писмено становище оспорва иска като неоснователен с възраженията визирани в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства прие следното:

Предявеният иск е допустим и е налице правен интерес от него. Допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК и правния интерес от иска се основават на това че за вземанията предмет на иска е издадена по ч. гр. дело № ... год. по описа на С.Р.С.- заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, вземането по която заповед е оспорено в срок от длъжника което налага ЗК „Л.И.“ АД гр. С. да предяви иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване по исков ред на оспореното в заповедното производство вземане, визирано в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

По същество съдът прие следното:

На 02.07.2018г., около 10:20 часа, на второкласен път 62 км 74+600 в посока с К. за С. до разклона за с. Р. лек автомобил СЕАТ ЛЕОН ДКН СО ... ВС, управляван от В. Н. К., преминава през несигнализирана и необезопасена неравност на пътя - дупка на пътното платно като реализира ПТП с материални щети по автомобила, изразяващи се в увредена до степен на смяна предна дясна гума.

За настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП №1529396 от 02.07.2018г., препис от който е приложен по делото.

Към датата 02. 07. 2018 година е бил в действие сключен между ЗК „Л.И." АД договор за имуществена застраховка „Каско" на МПС, обективиран в полица № 93001710099699 със срок на валидност от 21.11.2017г. до 20.11.2018г., препис от която е приложен по делото.

Описаното пътно-транспортно произшествие осъществило се на 02. 07. 2018 година е прието от ищцовото застрахователно дружество ЗК „Л.И." АД за настъпило застрахователно събитие и във връзка с това настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „Л.И." АД е образувана щета № 2231-1261-18-409041 по имуществена застраховка „Каско" на МПС, полица № 93001710099699 със срок на валидност от 21.11.2017г. до 20.11.2018г.

При извършения от представители на застрахователя оглед на увредения при процесното ПТП лек автомобил СЕАТ ЛЕОН ДКН СО ... ВС са констатирани щети изразяващи се в увредена до степен на смяна предна дясна гума. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза, и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 102,20лева, която на 05.07.2018г.е изплатена на В. Н. К. в качеството му на собственик на увреденото МПС.

Както ответникът по делото А. "П.И.", така и водачът на МПС лек автомобил СЕАТ ЛЕОН ДК№ СО ... ВС В. Н. К. при условията на независимо съпричиняване са причинили процесното ПТП осъществило се на 02. 07. 2017 година и щетите по този 2 автомобил вследствие попадането му в несигнализирана дупка на пътното платно.

Основателно и доказано е направеното при условия на евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на процесното ПТП от водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Видно от показанията самия В. Н. К. управлявал застрахования при ищеца лек автомобил СЕАТ ЛЕОН ДК№ СО ... ВС скоростта с която се е движел към момента на ПТП е 70 километра в част което е с 20 километра в част превишена скорост, при съобразяване, че на това място максимално разрешената скорост е не 60 км/ч, а 50 километра в час.

Както В. К. като водач на посоченото МПС, така и ответникът АПИ са причинили процесното ПТП и щетите от него и съдът приема че всеки от тях поравно е съпричинил това ПТП и щетите от него, изразяващи се в увредена до степен на смяна предна дясна гума на стойност 102 лева, възстановена от ищеца застраховател на собственика на увреденото МПС на основание образувана щета № 2231-1261-18-409041 по имуществена застраховка „Каско" на МПС, полица № 93001710099699 със срок на валидност от 21.11.2017г. до 20.11.2018г.

Основания за извода че и ответникът АПИ е съпричинил процесното ПТП са следните законови положения и обстоятелства:

Ответникът е съпричинил процесното ПТП и щетите от него, тъй като се касае за реализирано пътнотранспортно произшествие на път, стопанисван от А. "П.И." и съгласно § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на пътя" е собственикът или администрацията, която управлява пътя. По аргумент от чл. 19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, управител на пътя е АПИ, чрез нейното специализирано подразделение, следователно той е и стопанин на пътя.

Съгласно чл. 19, ал.2, т. 3 от Закона за пътищата управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година". Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения.

Във връзка с изплатеното от ищеца обезщетение по имуществена застраховка „Каско" на МПС, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, ищецът ЗК "Л.И." АД изплатил обезщетението в размер на 102, 20 лева, за половината от тази сума встъпва в правата на кредитора собственик на увредения автомобил срещу ответника А.П.И. като съпричинител на ПТП от процесната дупка и щетите от това пътно транспортно произшествие.

А.П.И. е поканена с писмо изх. № L-2864/ 09.11.2018г., да възстанови на ЗК „Л.И." АД изплатеното застрахователно обезщетение. Същото е получено от ответника АПИ на 12.11.2018г, съгласно обратна разписка, но до настоящия момент нищо от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение не е възстановено.

Съдът намира че при съобразяване че щетите от ПТП освен от ответника АПИ са съпричинени от В. Н. К. водач и собственик на увреденото МПС МПС лек автомобил СЕАТ ЛЕОН ДК№ СО ... ВС, намира че ответникът на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД дължи за процесното съпричинено от него ПТП и щетите от него половината от тези щети, в размер на 61, 10 лева. По силата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД ако увреденият /както в случая/ е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съдът намира че при съпричиняване поравно от ответника и от В. Н. К. водач и собственик на увреденото МПС лек автомобил СЕАТ ЛЕОН ДК№ СО ... ВС, ответникът дължи като обезщетение половината на сумата 102, 20 лева, а именно 61, 10 лева като съдът прилага разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и намалява наполовина дължимото обезщетение. Тези изводи са с оглед обстоятелството, че В. К., видно от неговите показания е управлявал с превишена скорост – 70 километра в час, при максимално разрешена скорост на това място 50 километра в час и с това е съпричинил процесното ПТП наравно с ответника.

3

От страна на собственика и водач на МПС В. Н. К. не е налице умисъл за това, с което той е съпричинил процесното ПТП и щетите от него на застрахования при ищеца автомобил СЕАТ ЛЕОН ДКН СО ... ВС. В тази насока са неоснователни възраженията на ответника че поради умишлени действия въобще не се е дължало за това ПТП и щетите от него обезщетение по договора за застраховка „Каско“. В случая действително е налице превишена скорост с която автомобила се е движил преди попадане в дупката, но самото ПТП и щетите от него са при форма на вина непредпазливост а не умисъл. Дори да се приеме че В. Н. К. като водач на МПС, увредено при процесното ПТП умишлено е карал с посочената скорост от 70 километра в част, от значение е субективното му отношение не само към скоростта, а и към ПТП и щетите от него. Той не е искал това ПТП, не е знаел че при избраната от него скорост от 70 км/ч ще попадне в дупка. Същата е била необезопасена и несигнализирана, не представлява предвидимо препятствие на пътя и съдът приема за установено, че съпричиняването на ПТП е при форма на вина непредпазливост. Прилага се разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД за намаляване на обезщетението, а не клаузата от застрахователния договор, която го изключва при умисъл, тъй като в случая умисъл няма.