Решение № 5268 от 13.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5268 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100501817 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците П. А. Г. и М.н П. Г. срещу решение от 09.01.2023 г., поправено с решение от 18.12.2023 г., по гр.д. №7795/2021 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на Н. Б.

С. на основание чл.45 ал.1 ЗЗД сумата от 1000, 0 0 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в отчаяние, загуба на сън и апетит, причинени вследствие на поведението на ответниците, осъществяващи действия по преграждане на общински път, преминаващ през имота на П. А. Г., с което препятствали достъпа на ищеца до собствения му имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва от 08.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Сочат, че ищецът не е бил лишен от възможността да ползва имота си, както и че не е установено кой е извършвал заграждане на пътя, респ., че те са го извършили. Поддържат, че сочените от ищеца неимуществени вреди са недоказани. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението и да отмени изцяло предявения иск за неимуществени вреди. Не претендират разноски.

Въззиваемата страна Н. Б. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.

Образувано е и по въззивна жалба на ищеца Н. Б. С. срещу решение от 09.01.2023 г., поправено с решение от 18.12.2023 г., по гр.д. №7795/2021 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу П. А. Г. и М.н П. Г. осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 1000,00 лв. до пълния претендиран размер от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени 1 неимуществени вреди, изразяващи се в отчаяние, загуба на сън и апетит, причинени вследствие на поведението на ответниците, осъществяващи действия по преграждане на общински път, преминаващ през имота на П. А. Г., с което препятствали достъпа на ищеца до собствения му имот с идентификатор ***, като ищецът е осъден за заплати на ответниците разноски по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид продължителния период, през който са продължили неправомерните действия на ответниците, респ. определеният размер на обезщетението е несправедлив. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди.

Претендира разноски.

Въззиваемите П. А. Г. и М.н П. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендират разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество е жалбата на ответниците е основателна, а жалбата на ищеца - неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради следното:

СРС, 82 състав, е сезиран от Н. Б. С. с искова молба, с която срещу П. А. Г. и М.н П.

Г. са предявен осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – отчаяние, загуба на сън и апетит, настъпили в резултат на преграждане на общински път от страна на ответниците, преминаващ през имота на П. А. Г., с което препятствали достъпа на ищеца до собствения му имот, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорват предявения иск, като твърдят, че през имота на ответника П. А. Г. не преминава път, а ищецът има достъп до имота си през друг път.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, т.е. в тежест на ищеца е да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда, и да установи причинна връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, а трябва да бъде доказана.

По делото не се спори и е установено, че ищецът и ответникът П. А. Г. са 2 собственици на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Мрамор, Община Трън, ищецът - на поземлен имот с идентификатор *** и построени в него сгради, а ответникът - на поземлен имот с идентификатор *** и построени в него сгради.

По делото е представена заповед №РД-05-488 от 02.09.2016 г. на кмета на Община Трън, с която е наредено изземване на част от недвижим имот – публична общинска собственост, представляващ съществуващ път към „Зейна махала“ в с. Мрамор, преграден с оградна мрежа с площ от около 70 кв.м., като ответникът П. А. Г. се е задължил доброволно да освободи съществуващия път, като премахне оградната мрежа. В мотивите на заповедта е посочено, че при извършената проверка е установено, че участък от посочения път е преграден с оградна мрежа от ответника П. А. Г., който на място е представил документи, удостоверяващи правото му на собственост.

Представено е и писмо от кмета на Община Трън до ищеца, изх. №11022111/22.03.2018 г., в което се сочи, че във връзка с подадени от ищеца сигнали за преграден участък от общински път, водещ до „Зейна махала“ в с. Мрамор, са извършени проверки на място, издадени за заповеди за възстановяване на пътната настилка и премахване на загражденията, и същите са премахнати.

Представени са по делото постановление от 07.11.2018 г. на Окръжна прокуратура – Перник, и постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 16.03.2020 г. на Районна прокуратура – Перник, в които се съдържат данни, че от 2016 г. ответникът П.

А. Г. прегражда общински път, водещ до „Зейна махала“ в с. Мрамор, като същият е наясно, че Община Трън оспорва неговото право на собственост върху процесния участък, както и че към 16.03.2020 г. пътят вече е проходим.

От представеното по делото решение №43/31.12.2018 г., постановено по гр.д.

№59/2018 г. по описа на Районен съд – Трън, се установява, че е отхвърлен предявен от ответника П. А. Г. срещу кмета на Община Трън искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие разрушаване на ограда и изсипване на натрошени камъни. От мотивите на решението се установява, че Община Трън е предприела действия по премахване на ограда и възстановяване на общински път, водещ до „Зейна махала“ в с. Мрамор, преграден от ответника П. А. Г..

От приетото по делото заключение на СТЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че за землището на с. Мрамор е налична единствено неодобрена картна основа от 1983 г., а кадастралната карта е одобрена през 2019 г., като процесният път не е заснет в предходни планове, а в кадастралната карта е заснет като самостоятелен обект с идентификатор *** – улица, публична общинска собственост, урбанизирана територия, за второстепенна улица, с площ от 819 кв.м. От заключението се установява още, че процесният път разделя имот на ответника на две части, като вещото лице е изготвило комбинирани скици на процесните имоти в ЕТК от 1983 г. и КККР от 2019 г., както и комбинирана скица за проектен път за достъп до имотите на ищеца и ответника. В о.с.з. вещото лице сочи още, че до имота на ищеца е имало достъп чрез път от запад, който път е включен в имот общинска собственост, който път към момента не съществува.

От показанията на свид. С.С. се установява, че в последните години има проблем с преминаването до имота на ищеца, като пътят е преграден с мрежа.

От показанията на свид. А.З. се установява, че имотът на ищеца представлява заградено дворно място с къща, като за да се стигне до този имот има три варианта – преди се е минавало през цялото село и се е влизало откъм гората, имало е път през ТКЗС, а новият път преди не го е имало, имало е пътека. Свидетелят сочи още, че от общината са идвали да слагат мрежи, колове и да заграждат пътя.

От показанията на свид. В. С.а се установява, че достъпът до имота на ответника е по 3 общински селски път, но е имало случаи, когато пътят е бил преграждан с най-различни средства – мрежа, тел, натрупани храсти, разкопаван е, като няма друг път. Свидетелят сочи още, че преграждането на пътя се е отразило на ищеца – разстроил се е, започнал е да вдига кръвно, престанал е да яде и спи, ходил е на лекар – невролог, психиатър, психолог, пие хапчета.

Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени с този закон и със ЗДвП – чл.9 ал.1 ЗП. Съгласно чл.31 ал.1 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

Действащата в Република България нормативна уредба не допуска да се ограничава ползването на всички пътища в страната, които са отворени за обществено ползване, вкл. и общински такива, които обаче следва да са прокарани според установените в законодателството правила. Когато държавата, общината или частноправен субект са прокарали път през имот, чужда собственост, без надлежно проведено отчуждаване, собственикът на терена разполага с правото да защити собствеността си, вкл. по реда н а чл.109 ЗС, тъй като съгласно КРБ, правото на собственост се гарантира и защитава от закона. Частната собственост е неприкосновена /чл.17 ал.3 КРБ/ и принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение /чл.17 ал.5 КРБ/. Всеки гражданин, съгласно чл.56 КРБ, има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, а съгласно чл.58 ал.1, гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите. Българското законодателство не допуска възможност при упражняване на правата си който и да е правен субект да нарушава правата на другите /така решение №63 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр.д. №3850/2021 г., I ГО/.

В случая ищецът може да ползва път, само ако същият е прокаран от държавата или общината по предвидения в закона ред, каквато хипотеза обаче в настоящия случай не е налице – по делото е установено, че соченият от ищеца път, който навлиза в имота на ответника П. А. Г., не е определен с картата на възстановената собственост, не е заснеман в предходни планове, а е заснет само като обект на кадастъра. Следователно, на може да се приеме, че същият е прокаран според установените за законодателството правила, а ищецът, за да си осигури достъп до имота, ползва за преминаване част от имота на ответника П. А. Г. неоснователно, без в негова полза да е учредено надлежно право на преминаване, респ. тази част да е била отчуждена за прокарване на общински път, ограничавайки по този начин възможността имотът да се ползва пълноценно според неговото предназначение в границите на правото на собственост, респ. собственикът - ответникът П. А. Г., недопускайки ищецът да преминава през собствения му недвижим имот не е извършил неправомерно действие, поради което само на това основание предявеният иск подлежи на отхвърляне.