Решение № 248 от 15.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Варна, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20253001000333 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „ЗД Бул Инс“ АД, представляван от адвокат М. Г. срещу решение № 199/15.05.2025 година по търг. дело № 485/2024 година на ВОС, в осъдителното произнасяне за горницата над 24500 лева до 45000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, негативни психически изживявания и силен емоционален стрес.

Въззивникът определя обжалвания дял от решението като незаконосъобразен. Основните възражения на страната са свързани с неправилно приложение на принципа за справедливост при определянето на обезщетение за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД и установен по делото принос от пострадалия. Поради това смята сумата от 35000 лева за справедлива с оглед характера на травмата, бързия възстановителен процес и липсата на трайни последици от произтекли от произшествието, като така определеният размер следва да бъде намален с определен принос от 30% от страна на ищцата. По приложението на чл. 52 ЗЗД намира за необсъдени в детайли обстоятелствата около произшествието. Конкретно се позовава на бързия възстановителен процес, протекъл в рамките на 3-4 месеца, 1 като сочи че болките и страданията на ищцата са били интензивни в началото, след което са отшумели. Позовава се на липсата на обективна нужда от продължителна рехабилитация, както и на пълно функционално възстановяване. Аргументира тази своя позиция след анализ на изслушана по делото медицинска експертиза. Обосновава липса на трайни психически увреждания и въздействие върху емоционалното състояние на пострадалата. Позовава се на релевантна съдебна практика и на приетото от експерта психолог. По втория пункт от възраженията поддържа неправилно определен процент на принос за настъпилите вреди. Основен аргумент вижда в неправилното пресичане на пътното платно и повишаване на риска от настъпване на събитието, с оглед поведението на пострадалата.

Акцентира върху данните от приетата автотехническа експертиза и конкретно местоположението на удара върху превозното средство, в областта на десния калник на автомобила. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и претендира разноските, направени от страната.

Насрещната страна не се е възползвала от правото си на отговор на жалбата на въззивника.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция страните изразяват становища по жалбите. Застрахователят, в подадена от него молба, поддържа въззивната жалба и претендира разноски, а насрещната страна посредством процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне, като намира решението за правилно и справедливо.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявени кумулативни искове по отправена пряка претенция срещу застраховател за овъзмездяването на вреди от настъпило застрахователно събитие.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено.

Решението не е обжалвано по отношение размера на неимуществени вреди до присъдените 24500 лева и по отношение осъждането на ответника да заплати на ищцата 1395 лева, 2 представляващи понесени имуществени вреди, като до тези части е влязло в законна сила. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, по допустимостта - в обжалваната част, а по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Въззивната инстанция не дължи произнасяне по тези необжалвани дялове на решението и по следващата се върху всяка от тези суми законна лихва, дължима от датата на отправената застрахователна претенция на 17.08.2023 година до окончателното изплащане.

Предметният обхват на въззивния контрол се свежда до въпроса за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 24500 лева до присъдените 45000 лева, с оглед тежестта на увредите и приноса на пострадалия за настъпването на увреждането, съответно неговия процентен израз, което е дало отражение в намаляването на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди.

В производството пред въззивната инстанция е безспорно наличието на валидно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между собственика на автомобил „Ауди Кю7“ и ответното дружество към датата на процесното ПТП – 26.07.2023 година. Абсолютната процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ е изпълнена, като по това няма спор между страните. По делото е приобщено ДП № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна, като видно от постановление на прокурор при ВРП, вследствие изявление на ищцата по настоящото дело С. А. Д., в качеството й на пострадало лице ДП № 292/2023 г. е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т.

9 НПК вр. чл. 343, ал. 2 от НК. В тази хипотеза липсва на акт по чл.

300 ГПК и механизмът на пътното произшествие, съответно твърдяното противоправно поведение на водача, следва да бъде установено в процеса с всички допустими доказателства.

Във връзка с механизма на ПТП по делото е прието заключение на вещото лице, установяващо следната последователност от действия:

На 26.07.2023г., около 10.50 часа, в светлата част от денонощието, в гр.Варна, на ул. ,,Царевец“, при изхода от бул. ,,Васил Левски“ в посока к.к. ,,Златни пясъци“ е настъпило ПТП с участието на автомобил и пешеходец. Автомобилът ,,Ауди Кю7“, с рег. № ХХХХХХХХХ, управляван от И Х И, е осъществил удар с пешеходката С. А. Д.. Пешеходката се движела от ул. ,,Подвис“ към 3 базар ,,Левски“, по десния тротоар на булеварда, като достигайки ул.

,,Царевец“ предприела пресичане на пътното платно. Лекия автомобил навлязъл от бул. ,,Васил Левски“ към ул. ,,Царевец“ с посока на движение към ул. ,,Мир“, като е осъществил контакт с тялото на пешеходката - ищца.

В резултат на ПТП-то, пешеходката получила травма на долен ляв крайник в областта на глезена. Левият крак на пешеходката е бил прегазен от предно дясно колело на автомобила, след което е последвал удар на тялото в преден десен калник и странично дясно огледало на автомобила.

Установява се от заключението, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно, на място без хоризонтална и вертикална сигнализация за пешеходна пътека. На мястото няма светофар и няма маркировка или пътен знак за пешеходна пътека. В тази зона е осъществен и сблъсъка при произшествието, макар да не се установява внезапната поява на пешеходката, като според експерта, същата се e движила със средна скорост от 6,6 km/h., която съответства на за забързан пешеходен ход. Видимостта е била добра, затова по време на изслушването на вещото лице в съдебно заседание, то пояснява, че минималното разстояние, от което е било възможно пешеходката да бъде забелязана преди да започне хода си по пътното платно при наличие на пряка видимост е 50 метра. Вещото лице е категорично, че при избрана скорост за движение на лекия автомобил от 50 km/h или по-малка, лицето управлявало автомобила е имал техническа възможност да изпълни аварийно спиране или да премине зад пешеходката, вдясно от нея. Автомобилът се е отклонил вляво, което съвкупно с липсата на спирачни следи говори или за късна реакция, или за доста несъобразена скорост на движение.

Отразено е от експерта, че по ул. „Царевец“ в посоката на движение на автомобила, в близост до мястото на произшествие, има пешеходна пътека обозначена с хоризонтална и вертикална маркировка. Според това за съда е ясно, че за пешеходката е съществувала възможността да не пресича пътното платно на избраното от нея място, както и да се съобрази с автомобила, с неговата приблизителна скорост на движение, както и с останалия трафик.

За установяване на механизма на произшествието пред първата инстанция е разпитан като свидетел и деликвента И Х, показанията на който се кредитират от настоящата инстанция съобразно чл. 172 ГПК и евентуалната заинтересованост от изхода на спора. Въззивната 4 инстанция не споделя наведените твърдения за намиращ се пред шофьора И Х друг автомобил, което евентуално да възпрепятства видимостта му и повлияло на реакцията му, защото такъв факт не се потвърди от други доказателства и остана изолирано твърдение.

Място на извършването на процесния деликт е в градска среда, в населено място, където водачите на леки автомобили не следва да превишават скоростта от 50 km/h, предвидена в чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Наличие на друг автомобил пред процесния предполага избрана пониска скорост за движение от водача, доколкото пред него съществува препятствие (друг автомобил) и спазване на задължението за избор на такова разстояние от предностоящия автомобил, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, така чл. 23, ал. 1 ЗДвП съгласно приложимата редакция от ДВ, бр. 20 от 1999 година. Този извод е в съответствие с данните от експертизата, според която при избрана скорост от деликвента от 50 km/h или пониска, той е имал възможност да спре, с оглед и конкретните условия на видимост, ясното време към момента на инцидента, сухата настилка и състоянието на пътя. Поради изложеното шофьорът на лекия автомобил е действал и в разрез с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като е следвало да избере такава скорост на движение, която да позволява извършване на действия по аварийно спиране или да намали скоростта пред възникнало препятствие на пътя. Дори да се приема съществуването на автомобил, който се е движил пред процесния, то последният е бил длъжен да предвиди, че на пътното платно може да възникне опасност, на която при избраните от него дистанция и скорост на движение да успее да реагира своевременно.

При съвкупната преценка на събраните доказателства, води до извод за установен описания в исковата молба механизъм на полученото увреждане и полученото от ищцата увреждане на левия крак, в резултат на сблъсъка между нея и автомобила, управляван от И Х. Деликвентът се е движил със скорост, несъобразена с условията за процесния пътен участък и с възможностите за реакцията му като водач, като с това е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и не е осъществил действия по задействане на спирачната система на управлявания автомобил. Горното тълкуване е в унисон с общото правило на чл. 5, ал. 1 ЗДвП, според което всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

От горекоментираните доказателства съдът приема че 5 презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД не е опровергана. Налице е деликт при установено авторство, противоправност и вина.

По размера на дължимото обезщетение:

Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия.

Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, възможността на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към периода на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се явяват и нормативно определените нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически условия. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за справедливост.