Решение № 7 от 23.01.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. С., 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500522 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №786/03.09.2024г. по гр.д.

№1094/2023г. на С.ски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Б. Щ. И. против Н. К. К., както следва: иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12762,74лв., представляваща половината от заплатеното само от него за пълно погасяване на задълженията по Договор за банков кредит №151131079192205, сключен на 27.11.2015г. по време, в което двамата са били в граждански брак, с кредитор „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5345,31лв., представляваща половината от заплатеното само от него за пълно погасяване на задълженията по Договор за банков кредит №1802262315012205, сключен на 28.02.2018г. по време, в което двамата са били в граждански брак с кредитор „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. С Решението са присъдени разноски на ответницата, като е отхвърлена претенцията за разноски на ищеца.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Б.

Щ. И. чрез пълномощника адв. Г. Д., като с нея се обжалва посоченото 1 първоинстанционно решение изцяло.

В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано – с неясни, неразбираеми мотиви. Посочва, че съдът не е обсъдил част от доказателствата, а други е тълкувал превратно. Фактическата обстановка не кореспондирала с доказателствения материал. Като не извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, не възприел установените с тях факти и не приложил относимите материални норми, съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Посочва, че практиката на ВКС по прилагане на чл. 32, ал.2 от СК е константна, като се приема, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Когато солидарен длъжник – бивш съпруг удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Посочва, че съгласно чл.127, ал.2 от ЗЗД солидарният длъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга, такъв, какъвто е бил в момента на погасяването му, без значение дали дългът е погасен чрез плащане или поемане на ново задължение. Сочи практика в тази насока. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи исковите му претенции. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна Н. К. К. чрез адв. Е. П., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата оспорва жалбата като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че съдът е направил подробен анализ на събрания доказателствен материал и въз основа на него е извел и правните си изводи. Правилно съдът приел, че с част от сумите по двата кредита ищецът е рефинансирал и погасил свои задължения по договори за кредит, сключени преди гражданския брак. С последното рефинансиране ищецът е погасил свои задължения, а не такива, ползвани от семейството. Дори и формално ответницата да е станала гарант по тези кредити, то не били налице основанията на чл. 127, ал.2 от ЗЗД за заплащане на половината от погасените кредити. Освен това посочва, че със споразумение от 13.03.2020г. имуществените отношения между страните били 2 окончателно уредени. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В с.з., въззивникът Б. Щ. И., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата Н. К. К., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Е. П., която оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Поддържа съображенията за нейната неоснователност, изложени в отговора. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба са частично основателни.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

С.ският районен съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване два осъдителни иска за заплащане съответно на сумата от 12762,74лв. и сумата от 5345,31лв. /с оглед допуснато от съда изменение на размера на исковите претенции/, с които ответницата – бивша съпруга, се е обогатила, поради погасяване от страна на ищеца на цялата дължима сума по два договора за банков кредит, сключени по време на гражданския брак на страните, ведно със законната лихва върху всяка главница от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът квалифицира исковете, като такива по чл.59, вр. с чл.127, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.32, ал.2 от СК, каквато квалификация е дал и първоинстанционния съд и по нея правилно е разпредЕ. доказателствената тежест с доклада по чл.146 от ГПК.

3

Въз основа на правилно установена, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, фактическа обстановка, районният съд е извел частично неправилни правни изводи.

Съгласно чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Без значение за възникване на солидарната им отговорност е дали задължението е поето от единия или от двамата съпрузи, необходимо условие е, то да е насочено за покриване на семейни нужди.

Според трайната съдебна практика под "нужди на семейството" се разбират както разходите за задоволяване на ежедневните потребности на членовете на семейството, така и всички други разходи, задоволяването на които произтича от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Спрямо кредитора всеки от съпрузите отговаря за целия дълг, но помежду се те отговарят разделно и ако не следва нещо друго от вътрешните им отношения, това което е платено следва да се понесе от тях по равно / чл.127, ал.1 от ЗЗД/.

Въведената с посочената законова разпоредба презумпция за равна задлъжнялост на съпрузите е оборима. В тежест на този, които твърди, че отговаря за по – малка част от задължението е да докаже, че е получил по – малка част или че някаква част е облагодетелствала в по – голяма степен другия. При оборване на презумпцията на чл.127, ал.1 от ЗЗД, съществено значение за провеждане на обратното доказване имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

При солидарно възникнало задължение, на основание действието на законовата презумпция по чл.32, ал.2 от СК, условие за възникване на регресното вземане на платилия съпруг е да е изключен общия принос на двамата съпрузи при погасяване на кредита. Съвместният принос се предполага, докато трае брака и отношенията между съпрузите съответстват на предвиденото в закона. Същият следва да се счита за оборен след прекратяване на брака или преди това, при т. нар. фактическа раздяла, която е такова обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях. В тази връзка погасените след фактическата раздяла вноски по кредити само от единия съпруг следва да се считат за платени с лични средства, а не с общи на двамата съпрузи, поради което неплатилият съпруг дължи на платилия съответната част от вноските.

Съгласно чл.127, ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Т.е. същият може да търси от останалите само горницата над неговия дял, в противен случай той ще се обогати за сметка на останалите. Правото на регрес лежи на плоскостта на принципа за 4 забрана на неоснователното обогатяване, поради което и във всеки конкретен случай на погасяване на дълга към кредитора от един от солидарните длъжници, същият има иск срещу останалите само за разликата над своята част – пределите са от една страна размера на неговият дял, а от друга страна – размера на дълга към кредитора.

Успешното провеждане на иска по чл. 127, ал.2, изр.1, от ЗЗД, вр. чл. 32, ал.2 от С К предполага ищецът да установи съществуването на елементите от фактическия състав на отговорността по този текст, а именно: сключването на договор от единия или двамата съпрузи, въз основа на който да е възникнало задължение за другия съпруг; имуществото, придобито в резултат от така сключения договор да е употребено за нуждите на семейството; кредиторът да е удовлетворен с лично имущество на единия съпруг, като престираното надхвърля частта на престиралия.

При установяването на тези предпоставки се следва ангажирането на отговорността на другия съпруг.

По делото безспорно е установено сключването на процесните договори за банков кредит /от 27.11.2015г. и от 28.02.2018г./ от двамата съпрузи – страните по делото, по време на сключения между тях граждански брак /сключен на 01.09.2012г./, като ищецът е посочен като кредитополучател, а ответницата – като съдлъжник.

Спорен е въпросът дали придобитото въз основа на двата договора имущество /паричните суми по кредита/ е употребено за нуждите на семейството.

Твърденията на ответницата в първоинстанционното производство е за използване сумите по първия кредит от 27.11.2015г. за погасяване на задължения на ищеца, възникнали преди сключването на брака, а сумата по втория – за закупуване на лек автомобил за самата нея, като прави възражение, че със споразумение от 13.03.2020г. между тях са уредени окончателно имуществените им отношения.

На първо място съдът ще се спре на споразумението от 13.03.2020г.

Запознавайки се с материалите по делото и съдържанието на въпросното споразумение, съдът не споделя извода на първоинстанционния съд, че с него страните уреждат окончателно имуществените отношения помежду си и същите не могат да имат други претенции един спрямо друг. Анализирайки съдържанието на въпросното споразумение, съдът не може да направи такъв извод. Със споразумението страните уреждат само частично отношенията си, като уреждат погасяване на паричен заем между тях двамата за 5000лв. и заплащане на сума от 10000лв., която ответницата е плащала по време на брака, като вноски по банков кредит, без да е посочен по кой кредит, а видно от материалите по делото към него момент страните са имали два банкови кредита. Това споразумение урежда само тези въпроси, които касаят много малка част от имуществените отношения между тях, които допълнително са уредени и от сключен договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот и от договор за доброволна делба на съсобствени МПС от 25.02.2020г. В процесното 5 споразумение от 13.03.2020г. след двете клаузи за плащане на парични суми, страните не са посочили никакви договорки относно банковите кредити и последващото им обслужване. Този въпрос въобще не е споменат като решен в споразумението. Освен това непосредствено след уговорките няма изявление за уреждане на всички техни имуществени отношения, още по-малко относно наличните банкови кредити.