Решение № 1296 от 21.02.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 21.02.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №3046 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД и обратен частичен иск с правно основание чл.74 вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът М.С.М. твърди, че на 12.12.2014 г. на автомагистрала „Тракия“, км.26, наследодателят му Д.Й.М.е пострадала от ПТП, вина за което има водачът на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № *******. Поддържа, че от деликта наследодателят му получила множество телесни увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота и и които са довели до смъртта и.

Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.И.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Твърди, че е съпруг на пострадалата Д.Й.М.и е приел смъртта и иЗ.лючително болезнено, а загубата на най-блиЗ.ия му човек е довела със себе си нестихващи душевни болки и страдания. Сочи, че приживе между двамата е съществувала хармонична връЗ.а, основана на взаимна обич и уважение, загубил е спътника в живота си, а в резултат на трагичния инцидент психическото му състояние е тежко – налице е постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност, загубил е съня си, често изпада в депресивни състояния, а мъката и скръбта ще го съпътстват завинаги. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 150 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата увреждането – 12.12.2014 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът З. „Б.И.“ АД в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорват механизма на процесното ПТП и вината на водача С.М., както и размера на претендираното обезщетение. Релевира и възражения за съпричиняване от страна пострадалото лице, както и за независимо съизвършителство от страна на водачите на т.а.

„Мерцедес“ с рег. № *******А.Д. и на л.а. „Ауди“ с рег. № *******Т.Р.. Твърди, че по силата на договори за застраховка „Гражданска отговорност” З. „Л.И.” АД, който е конституиран на основание чл.219 ал.1 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника, отговаря за вредите, причинени при управлението на тези МПС. Ответникът предявява и частичен обратен иск срещу З. „Л.И.“ АД за заплащане на сумата от 30 000,00 лв., като част от общо претендираната сума от 150 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на обезщетението по първоначалния иск до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното ПТП, осъществено на 12.12.2014 г., настъпило и по вина на водачите на т.а.

„Мерцедес“ с рег. № *******А.Д. и на л.а. „Ауди“ с рег. № *******Т.Р..

Претендира разноски.

Ответникът по предявения обратен иск ЗК

„Л.И.“ АД в срока за отговор по чл.131 ГПК не взема становище по предявения иск. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована от ответника, е претърпял вреди, изразяващи се в смърт на лице, с което е в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е техният действителен вид и размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 12.12.2014 г. на автомагистрала „Тракия“, в района на км.25+900, С.М.М. при управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* е нарушил правилата за движение и е причинил по непредпазливост смъртта на Д.Й.М..

Това обстоятелство се установява и от представената по делото присъда №34 от 11.10.2017 г. по НОХД №327/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязла в сила на 27.10.2017 г., която съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от описаната по-горе присъда, С.М.М. е осъществил виновно, при форма на вина непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, чл.373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, като на 12.12.2014 г. на АМ „Тракия“, в района на км.25+900, при управление на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******* е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на наследодателя на ищеца.

От приетото по делото заключение на

САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило при движение на л.а. „Фолксваген Голф“, който се е ударил в преобърнатия на платното за движение т.а. „Мерцедес“ с рег. № *******, след което в л.а. „Фолксваген Голф“ се е ударил л.а. „Ауди“ с рег. № *******, като скоростта на автомобила „Фолксваген Голф“ към момента на удара е била около 110 км/ч, а опасната му зона за спиране преди ПТП – 132,5 м. Вещото лице сочи още, че на дълги светлини на фаровете водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, а при управление на къси светлини – не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, като скоростта, при която водачът е имал техническа възможност да спре в зоната на видимост на къси светлини е около 55 км/ч и по-малка от нея. От заключението се установява още, че водачът на автомобила „Фолксваген Голф“ не е имал техническа възможност да предотврати удара с л.а.

„Ауди“, а скоростта, при който л.а. „Ауди“е имал техническа възможност да предотврати удара с л.а. „Фолксваген Голф“ е около 55 км/ч и по-ниска, като при дълги светлини на фаровете водачът на автомобила „Ауди“ е имал техническа възможност да предотврати удара с автомобила „Фолксваген Голф“ при скорост от около 118 км/ч.

От приетото по делото допълнително заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че скоростта на л.а. „Ауди“ към момента на удара в л.а. „Фолксваген Голф“ е била около 44 км/ч, а автомобилът „Фолксваген Голф“ е бил в покой, а преди удара водачът на л.а. „Ауди“ е предприел спиране, като скоростта му преди ПТП е била около 120 км/ч, като двата автомобила не са се движили непосредствено един зад друг.

От показанията на свид. С.М. се установява, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала „Тракия“ при изпреварване на ТИР от страна на л.а. „Фолксваген Голф“, водачът на който е бил заслепен от друг ТИР, не е видял преобърнат на платното ТИР и се е ударил в него, след което е настъпил още един удар – л.а. „Фолксваген Голф“ е бил ударен от л.а. „Ауди“.

С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******* С.М.М. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 12.12.2014 г. между ответника и собственика на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно основание.

Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.

Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.

От представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №072/16.12.2014 г., издадено от Община Добрич, с. Полк. Минково, се установява, че ищецът е съпруг, т.е. законен наследник на починалата при ПТП – Д.Й.М., и в това си качество е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.

От показанията на свид. С.М. се установява, че ищецът е приел тежко смъртта на пострадалата Д.Й.М., затворил се е вкъщи, не е могъл да ходи на работа, всеки ден е ходил на гробищата, променило се е ежедневието му, изолирал се е. Свидетелят сочи още, че приживе ищецът и съпругата му са се обичали, не са могли един без друг, навсякъде са ходели заедно, а към настоящи момент все още всеки ден споменава съпругата си, не е преодолял загубата и и все още страда.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът търпял неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от загубата на неговата наследодателка. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

В резултат на процесното ПТП е починала съпругата на ищеца.

Установи се, че към датата на пътния инцидент починалата е била на 45 г., а съпругът и - на 54 г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на това ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка причинно – следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача, управлявал л.а. „Фолксваген Голф“. Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, то за това житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до слагане на край на живота. Тъй като по делото безспорно се установи, че между ищеца и починалата е поддържана емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа като между съпруг и съпруга, и отчитайки внезапната и неочаквана смърт, а като такава и съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване, съдът намира, че справедливостта изисква на ищецът на бъде определено обезщетение в размер на 120 000,00 лв. Трагичният инцидент се е отразил негативно върху емоционалната сфера на ищеца, който е останал завинаги лишен от близостта на своя дългогодишен партньор в живота, с когото са създали дом, семейство и са отгледали децата си.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в

ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява едИ.твено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.

Разпечатката съдържа 41 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d922a11-2c25-470f-b93b-1ecd503b5936