Решение № 2165 от 05.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2165 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330105309 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. Г. С. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 2622 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищцата излага, че на *** г. е сключила с ответника Договор за паричен заем № ***** за сумата от 2400 лв..

В исковата молба се посочва, че по силата на този договор са уговорени срок от 36 седмици и 18 двуседмични вноски, всяка в размер на 153,66 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 % и годишен процент на разходите от 48,88 %.

В исковото изложение се твърди, че част от отпуснатия кредит в размер на 800,52 лв. е била усвоена чрез рефинансиране на предходно задължение по Договор за паричен заем № ****. Ищцата посочва, че в договора е включена клауза по чл. 4, изискваща предоставяне на обезпечение в срок до 3 дни, като възможните опции са били двама поръчители с конкретни високи изисквания за доход и трудов стаж, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант. Твърди се, че поради фактически неизпълнимите условия за физически лица-поръчители и високата цена на банковата гаранция, потребителят е бил насочен към сключване на Договор за гаранция № ***** 1 от *** г. с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – дружество, което е изцяло собственост на самия кредитор. По този договор ищцата е поела задължение за плащане на възнаграждение в размер на 2256,12 лв., разпределено на 18 вноски по 125,34 лв., платими едновременно с вноските по кредита, като общата заплатена от нея сума към ответника възлиза на 5022 лв..

Ищцата поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 от Закона за потребителския кредит, тъй като липсват ясни условия за прилагане на лихвения процент и е налице неправилно изчисляване на годишния процент на разходите. Според ищцата цената на гаранцията е изкуствено изключена от ГПР, въпреки че тя е била сигурен и неизбежен разход за усвояване на кредита, с което е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се също, че рефинансираният предходен договор също е страдал от пороци, водещи до недействителност, поради което сумата от 800,52 лв. не е била реално дължима. На основание чл. 23 от ЗПК ищцата счита, че дължи само чистата стойност на кредита от 2400 лв., а разликата до платените 5022 лв., възлизаща на 2622 лв., се явява платена без основание.

След преценка на събраните доказателства съдът намира предявените искове за основателни. От фактическа страна се установява, че в договора са поставени условия за обезпечение, които на практика лишават потребителя от избор, тъй като изискванията за поръчителите са кумулативни и изключително строги, което за заемател на сума от 2400 лв. е практически неосъществимо.

Това е довело до сключването на съпътстващ договор за гаранция със свързано с кредитора лице, при което възнаграждението от 2256,12 лв. почти достига размера на самата главница.

От правна страна съдът приема, че е налице недействителност на договора за кредит. Нарушено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за посочване на условията за прилагане на лихвения процент, тъй като липсва яснота върху каква база и по какъв начин се начислява лихвата спрямо остатъка от главницата. Още по-съществено е нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като възнаграждението за гаранция представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и е следвало да бъде включено в ГПР.

Неизпълнението на това задължение води до недействителност съгласно чл.

22 от ЗПК, тъй като потребителят не е получил точна информация за реалното оскъпяване на заема.

2

По отношение на рефинансираната сума, съдът споделя доводите, че недействителността засяга и предходното задължение в частта му над главницата, тъй като то е формирано при идентични условия. Съгласно чл. 23 от ЗПК при недействителност заемателят връща само чистата стойност на кредита. Тъй като ищцата е надплатила сумата от 2076,58 евро/ съобразно допуснатата и приета Ссче и направеното изменение на иска на осн . 214 ГПК/. Тази сума е получена от ответника без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2076,58 евро, представляваща надплатена сума по недействителен Договор за паричен заем № ***** от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2025г. до окончателното изплащане.

Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да заплати на Ц. Г. С. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 129,69 евро.

Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да заплати на ЕАД адв.К. Р. на осн.38ЗА в размер на 200 евро/с ДДС/ .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3