Решение № 667 от 12.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110108406 по описа за 2023 година

Предявени са три кумулативно обективно съединени установителни искове oт „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу Т.

Х. Р., както следва:

- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че ответникът Т. Х. Р. дължи на ищцовото дружество сумата от 245,79 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и услуги за периода от 15.05.2020 г. до 14.09.2020 г., ползвани за мобилен номер: за които вземания са издадени фактури № 7305834358/15.06.2020 г., № 7307126108/15.07.2020г., № 7308429339/15.08.2020 г. и № 7309733773/15.09.2020 г.;

- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Т. Х. Р. дължи на ищцовото дружество сумата от общо 449,80 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за устройствo: ACCESSORIES APPLE AirPods 2nd Gen Wireless Charge, договорени в Договор за лизинг от 09.06.2020г.;

- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Т. Х. Р. дължи на ищцовото дружество сумата от 144,88 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните договор за мобилни услуги по вина на ответника, която сума е включена в издадена фактура с № 7311038206/15.10.2020 г.;

1

Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т. Х. Р. за сумите от: 245,79 лева (двеста четиридесет и пет лева и 79 стотинки), представляваща главница за неизпълнени задължения за използвани мобилни услуги за периода от 15.05.2020 г. до 14.09.2020 г., 449,80 лева (четиристотин четиридесет и девет лева и 80 стотинки), представляващи неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.06.2020 г. и 148,88 лв.(сто четиридесет и осем лева и 88 стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 03.06.2020 г. за мобилен номер ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че между Т. Х. Р. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1. Договор за мобилни услуги от 03.06.2020 г. с абонаментна програма Тотал+ 55,99. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер 359897910881.

2. Договор за лизинг от 09.06.2020г. Съгласно договора за лизинг на клиента е предоставено мобилно устройство ACCESSORIES APPLE AirPods 2nd Gen Wireless Charge. Съгласно договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е 22,49 лв. с вкл.

ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 22,49 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено правото на абоната да придобие собствеността върху мобилното устройство срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 22,49 лв.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода 15.05.2020 г. до 14.10.2020 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента:

Фактура № 7305834358/15.06.2020 г. се сочи, че е издадена за отчетния период 15/05/2020 г. - 14/06/2020г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер - месечна абонаментна такса 57,76 лв. без вкл. ДДС; 22,49 лв. - за месечна вноска за устройство и 0,10 лв. без ДДС - за гласова поща. Общата сума, начислена във фактурата, била в размер на 91,12 лв., със срок на плащане до 04.11.2020 г.

Фактура № 7307126108/15.07.2020 г. се сочи да е издадена за отчетния период 15/06/2020 г. - 14/07/2020 г. и че включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер - месечна абонаментна такса 43,32 лв. без вкл. ДДС, 22,49 лв. - за месечна вноска за устройство и 0,90 лв. без ДДС - за получаване на трафик при незаплатено в срок задължение. Общата сума, 2 начислена във фактурата, била в размер на 75,37 лв., със срок на плащане до 30.07.2020 г.

Фактура № 7308429339/15.08.2020 г. се сочи да е издадена за отчетния период 15/07/2020 г. - 14/08/2020 г. и че включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 43,32 лв. без вкл. ДДС, 22,49 лв. - за месечна вноска за устройство. Общата сума, начислена във фактурата, била в размер на 74,47 лв., със срок на плащане до 30.07.2020 г.

Посочва се, че за следващия отчетен период на абоната е издадено кредитно известие № 7309733773/15.09.2020 г., с която му е върната пропорционално начислената при сключване на договора сума в размер на 15,38 лв. без ДДС, начислена е месечна вноска за предоставеното устройство, както и е отразена неплатената сума за предходните периоди в размер на 241,76 лв., при което дължимото възлиза на сума в размер на 245,79 лв.

Твърди се, че договорът за процесния номер е предсрочно прекратени по вина на потребителя поради изпадането му в забава, поради което операторът е издал фактура №7311038206/15.10.2020 г. на основание т.11 от договора и във връзка с чл.75, вр. с чл.19, б. в) от ОУ на мобилния оператор за мобилни услуги неустойка за предсрочното прекратяване в размер на 148,88 лв. Посочва се, че сумата от 148,88 лева е сбор от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС.

Твърди се, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор, дължимите лизингови вноски за предоставени мобилни устройства са обявени за предсрочно изискуеми, поради което за предоставеното мобилно устройство ACCESSORIES APPLE AirPods 2 nd Gen Wireless Charge се дължи цената в размер на 449,80 лв., представляваща 19 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец 10/2020 г. до месец 5/2022 г. и една допълнителна вноска за закупуване на устройството в размер на 22,49 лв. Последната процесна фактура е с № 7311038206/15.10.2020 г.

Неустойката била уредена в сключените между страните договори и допълнителни споразумения, като тя не надвишавала сумата от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС. Заплащането на разлика в цената на процесните устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг също било изрично уговорено между страните при прекратяване на договорите по вина на потребителя.

Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е подписвал договора за мобилни услуги и договор за лизинг. Оспорва автентичността на представените от ищеца като доказателство документи: договор за мобилни услуги, заявка № 623234280 в сила от 03.06.2020 г., Приложение № 1 към договора, декларация-съгласие от 05.06.2020 г., договор за лизинг, декларация-съгласие от 09.06.2020 г. и Декларация от 10.06.2020 г., с която се удостоверява, че служител е проверил самоличността на ответника. Счита, че претенцията за неплатени абонаментни такси за мобилни услуги и за лизингови вноски са неоснователни, тъй като се основават единствено на представени 5 броя фактури, издадени от ищцовото дружество. Оспорва договорът да е прекратен по реда на чл.87 ЗЗД, тъй като няма доказателство, че има изявление на ищцовото дружество за прекратяване на договора, достигнало до ответника. Излага, че не става ясно за какво неизпълнение на ответника е начислена неустойката и получил ли е ответникът покана за доброволно плащане, за да бъде начислена неустойка. Оспорва като неравноправни клаузите, с които са 3 уговорени неустойките, на основание чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП вр. с чл.143, т.5, т.9 и т.14 ЗЗП, вр. с чл.3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като неустойка с размер на оставащите абонаментни вноски до края на договора създава значителна неравнопоставеност между страните по договора, дори и при ограничаване на размера на неустойката до 3 вноски. Посочва, че клаузата за неустойка в общите условия и договора за мобилни услуги не е индивидуално договорена, уговорена е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и задълженията на търговеца и потребителя и задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, не отговаря на претърпените от кредитора вреди и задължава потребителя да изпълни своите задължения за заплащане на абонаментни вноски, дори когато операторът не изпълнява своите задължения. Намира също, че неустойката е неясно формулирана и потребителят следва да тълкува волята на икономически посилната страна, за да определи размера на неустойката. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са представени като доказателство договор за мобилни услуги между „Теленор България” ЕАД и Т. Х. Р. от 03.06.2020г. (листи 11-13 по делото), Приложение № 1 към допълнително споразумение към договор за мобилни услуги”, декларация-съгласие от 09.06.2020 г. и декларация при доставка на пакет документи при сделка от разстояние (листи 20-21 по делото), съгласно който договор последният влиза в сила на 03.06.2020г. и действието на договора изтича на 03.06.2022 г.

Представен като доказателство е и заверен препис от договор за лизинг от 09.06.2020 г.

(лист 18-20 по делото), по силата на който на лизингополучателя Т. Х. Р. е предоставено за ползване устройство APPLE AirPods 2nd Gen Wireless Charge, срещу задължение на последния да заплати на лизингодателя обща лизингова цена в размер на 539,76 лв., платима на 23 равни лизингови вноски по 22,49 лв. всяка.

Поради направено от ответника оспорване автентичността на представените договор за мобилни услуги, заявка № 623234280, влизащ в сила от 03.06.20 г., приложение № 1 към договора, декларация-съгласие от 05.06.20 г., договор за лизинг, декларация-съгласие от 09.06.2020 г. по отношение на положения от него подпис, след предоставена възможност, ищецът е заявил, че желае да се ползва от оспорените документи и с уточнителна молба с вх. № 275134/04.10.2023 г. е представил оригинала от тях (л. 69-82 по делото). По отношение на оспорените документи е открито производство по оспорване на истинността им по реда на чл.193 ГПК.

По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, по която вещото лице, след сравняване на подписите в представените договори и сравнителен материал – свободни образци от личен подпис на Т. Р., положен в заявление за издаване на български лични документи и след оглед и изследване на подписите в представените документи, дава заключение, че подписите, положени срещу „за потребителя“ в договор за мобилни услуги между „Теленор България“ ЕАД и 4

„Потребител“ Т. Х. Р. (л. 69-72 по делото), срещу „Подпис“ в Приложение №1 към договора (л. 73 по делото), срещу „Подпис на потребителя“ в декларация-съгласие с потребител Т. Х. Р. от 05.06.2020 г. (л. 74 по делото), срещу „подпис на потребителя“ в декларация-съгласие с потребител Т. Х. Р. от 05.06.2020 г. (л. 74 по делото) и подписите срещу „Лизингополучателя“ и над „Място за полагане на подпис на потребителя“ в договор за лизинг между Т. Р. и между „Теленор България“ ЕАД (л. 7879 по делото) и срещу „подпис на потребителя“ в декларация-съгласие с потребител Т.