Определение № 43364 от 24.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43364 гр. С., 24.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20241110124114 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. М., ЕГН **********, от град С., ж.к. “************ понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора град С. против Апелативен съд – С., представляван от Председателя Даниела Дончева, с адрес – град С., бул.“Витоша“ № 2.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковата претенция.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че ответникът му е нанесъл нанесени вреди и вредни последици, както и неимуществени щети чрез нарушение право на ЕС и ООН по дело номер 843/2022 година по описа на САС, 10 състав.

Сочи се, че периодът на увреждането е от 15.4.2024 година до 24.4.2024 година.

Описва се, че противоправното поведение на ответника се изразява в не свалянето на белезници на ищеца в проведено съдебно заседание на 15.4.2024 година по дело № 843/2022 1 година по описа на САС.

Твърди се, че в това съдебно заседание ищецът е бил изтезаван като е бил държан с белезници на краката, което му е причинило болки и страдания, бил унизен в собствените си очи и пред обществото.

Твърди се, че ответникът е нарушил достойнството и е нарушил за ищеца, негови оправдани правни очаквания от право на ЕС и ООН.

Твърди се, че ответникът е положил ищеца на жесток психически и физически тормоз чрез изтезание с белезници в открито съдебно заседание. Твърди се, че ищецът е изтърпял болки и страдания, изпитвал е безизходица, безнадеждност, отчаяние, страх, безпокойство, безпомощност.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Апелативен съд – С., представляван от Председателя Даниела Дончева, с адрес – град С., бул.“Витоша“ № 2 да заплати на Е. Д. М., ЕГН **********, от град С., ж.к. “************ понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора град С. сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимущесвени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума.

С отговора на исковата молба исковите претенции са оспорени по основание и размер.

Ответникът оспорва, като сочи, че не са представени доказателства, от които да е видно дали ищецът е стоял по време на заседанието с поставени белезници, отправил ли е искане към съда същите да бъдат свалени и как се произнесъл съда в тази насока.

Твърди се от ответника, че изцяло от компетентността на съдебния състав е била преценката дали подсъдимият по ВНОХД № 843/2022 г. на САС да бъде оставен с поставените му крачни белезници при провеждането на конкретното открито съдебно заседание. Твърди се, че съдът разполага с правомощия, произтичащи от чл. 266, ал. 2 и 3 от НПК и чл. 135, ал. 2 и 3 от ЗСВ. Твърди се, че с оглед на това разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност определя, че при отвеждането на конвоирани лица пред орган на съдебна власт /какъвто е настоящият случай/, свалянето на белезниците се извършва след изричното разпореждане на съдията, прокурора или следователя.

Твърди се, че на председателя на съдебния състав законът е възложил правото да преценява по какъв начин и с какви средства следва да се осигури реда в съдебната зала, опазването на живота, здравето и безопасността на присъстващите там лица, превенция от бягство и извършване на други престъпления, предвид характера на съдебното производство, повдигнатото обвинение, за което лицето е подсъдимо и другите обстоятелства, съдържащи се в кориците на делото, като в този смисъл се сочи и съдена практика - Решение № 930 от 21.01.2020 г. по адм. д. № 4620/2019 г., III отд. на ВАС.

Ответникът твърди, че конвоирането и участието в конкретни съдебни заседания на задържани лица и лишени от свобода би могло да бъде свързано с определени ограничения, 2 неудобства и негативни преживявания, но това е изрично уредено в НПК, ЗИНЗС, ППЗИНЗС, поради което липсват доказателства жалбоподателят да е бил подлаган на изтезания, нечовешко, или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 6, т. 1 от Правилата, при особено опасни за бягство лица /ООБ/, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ за срок над 10 години, обвиняеми и подсъдими за тежки умишлени престъпления, участници в организирани престъпни групи /ОПГ/, които подлежат на наказание „лишаване от свобода“ за срок над 10 години, осъдени на доживотен затвор, доживотен затвор без замяна, лица планирали, правили опит за/или осъществили бягства от конвои, затвори, следствени арести и др. задължително се поставят - специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката, или специален комплект белезници за ръце и крака.

Твърди се, че поради качеството на ищеца на подсъдим към процесната дата 15.04.2024 г. по ВНОХД № 843/2022 г. по описа на САС би било напълно достатъчно да обоснове поставянето на белезници на краката съгласно чл. 18, ал. 6, т. 1 от Правилата. Сочи се, че това обстоятелство представлява „специфично съображение“ по смисъла на чл.5 пар. 2 от Директива 343/2016 г., според която разпоредба държавите членки не са възпрепятствани да прилагат мерки за физическо възпиране, които са необходими по специфични за делото съображения във връзка със сигурността или за да се попречи на заподозрения или обвиняемия да се укрие или да установи контакт с други лица.

Ответникът твърди, че поставянето на белезници на краката на подсъдими лица при тяхното конвоиране или при провеждане на открито съдебно заседание само по себе си не представлява изтезание, както и не изразява нечовешко или унизително отношение. Твърди се, че поставянето на белезници на краката при конвоирането на ищеца за конкретния случай по конкретното сочено от него в исковата молба дело се налага, след като по същото време той е бил подсъдим по повече от едно наказателно дело, а повдигнатите му обвинения са едновременно за тежки умишлени престъпления, както и за ръководене и участие в организирана престъпна група, поради което е в съответствие с нормативните правила.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за претърпени вреди по време на исковия период.

С отговора на исковата молба ищецът сочи, че не е пасивни легитимиран по иска и иска от съда да прекрати производството по делото, и прави искане, в случай, че се приеме, че е ответник съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Правди се искане за присъждане на разноски в полза на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.2в, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.

3

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта да докаже: проведеното съдебно заседание, в което не са били свалени белезниците, вида и характера на описаните в исковата молба неимуществени вреди; причинно – следствена връзка между вредите и соченото противоправно поведение.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи законосъобразността на описаното не сваляне на белезници.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и допускане и назначаване на съдено – медицинска експертиза, съдът приема, че следва да се произнесе в първото поделото съдебно заседание, след като се конкретизира по реда на чл.156 от ГПК фактите и обстоятелствата, за изясняването на които се иска събирането на тези доказателства.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се 4 има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.

٧

Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл.40 ГПК/.

٧

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.