Решение № 774 от 30.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Ралица Димитрова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20221000500441 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 266486 от 09.11.2021г., постановено по гр.дело № 16518/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 8 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, да плати на Ц. Т. Ц. сумата 10 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2015г., до окончателното плащане, като искът за плащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 10 000 лева до пълния претендиран размер 100 000 лева; отхвърлен е и искът на Ц. Т. Ц., предявен против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на сумата 5 500 лева, като обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие на прекратяването на трудовото отношение на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2015г., до окончателното плащане. С решението на СГС Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Ц. Т.

Ц., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата 2 лева-разноски за производството пред СГС, съразмерно с уважената част от иска, а на основание чл.38 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ да плати на адв. В. Т. сумата 830 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

Въззивна жалба против решението на СГС в отхвърлителните части е подадена от Ц. Т. Ц., чрез пълномощника адв. В. Т., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят смята, че съдът е определил силно занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди, в нарушение на чл.52 ЗЗД, като не е съобразил пълна степен тежестта на повдигнатото обвинение, вида и продължителността на взетите спрямо ищеца мерки за неотклонение, 1 продължителността на наказателното производство, както и установените по делото негативни преживявания на ищеца във връзка и по повод незаконното наказателно преследване. Оспорва извода на съда, че не е налице причинноследствена връзка между повдигнатото обвинение, воденото против ищеца наказателно производство и прекратяване на трудовото му правоотношение.

Смята, че съдът не е съобразил, че именно взетата и изпълнявана спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража” го е поставила в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Предвид изложеното, жалбоподателят иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ не е взела становище по въззивната жалба на Ц.Ц..

Подадена е въззивна жалба и от Прокуратурата на РБ против решението на СГС в частта, с която са уважени предявените искове. Този жалбоподател смята, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е отчел, че в процесния период спрямо ищеца са водени и други наказателни производства, че процесното наказателно производство е приключило в разумни срокове, че не се установи ищецът да е търпял неимуществени вреди в пряка причинна връзка с наказателното преследване, както и не е съобразена икономическата обстановка с държавата в процесния период. Предвид изложеното този жалбоподател иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен или да бъде постановено решение ,с което да се намали обезщетението за неимуществени вреди, съобразно принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ц. Т. Ц. с искова молба, с която против Прокуратурата на РБ са предявени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер 5 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2015г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 26.06.2012г. със заповед за задържане ищецът бил задържан за 24 часа за извършване на престъпление по чл. 159а от НК, а на 27.06.2012г. бил привлечен като обвиняем по сл.дело №52/2010г. по описа на НСлС, пр. пр. № 5592/2010г., за това, че в периода от 2010г. до 25.06.2012г. членувал в организирана престъпна група, създадена с користна цел за извършване на престъпления по чл.159г, пр.2 алт.1 и 2 вр. чл. 159а, ал.2 предл.3 вр. ал.1 пр. 1,2,4, алт.1, чл. 155 ал.5 т.1 и 2, т.3 вр. ал.3, вр. ал.2 от НК; на 27.06.2012г. по сл.дело № 52/2010г. по описа на НСлС, пр. пр. 5592/2010г. на СГП, спрямо ищеца била наложена мярка за задържане за срок до 72 часа; с 2 определение по нчд №3218/2012г. на СГС, НО, 6 състав, потвърдено с определение по внчд №667/2012г. на Софийския апелативен съд, спрямо ищеца била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която той търпял в периода от 29.06.2012г. до 28.05.2013г., след което мярката била заменена с парична гаранция в размер 5 000 лева.

Ищецът твърди, че с постановление на СГП от 30.01.2014г. събраните в досъдебното производство доказателства по повдигнатото срещу него обвинение били отделени и разследването продължило по следствено дело № 65/2014г. по описа на НСлС и на 27.04.2015г. с постановление за привличане на обвиняем по сл.дело №65/2014г., пр. пр.№ 736/2014г. на ищеца било повдигнато ново обвинение. Твърди, че на 02.07.2014г. направил искане по реда на чл. 368 и сл. от НПК, което било оставено без уважение, но след повторно искане, по реда на чл.368 и сл. НПК било образувано нчд №441/2015г. по описа на СпНС, 15 състав, което с определение от 08.05.2015г. било уважено. Сочи, че въпреки, че защитата му поискала прекратяване на наказателното производство, СГП на 17.09.2015г. внесла обвинителен акт срещу ищеца и в СпНС било образувано нохд №1143/2015г. по описа на 17 състав, който с определение от 01.10.2015г. прекратил воденото против ищеца наказателно производство.

Ищецът твърди, че продължилото общо 3 години 3 месеца и 5 дни незаконно наказателно преследване му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто му име в обществото, чувствал се разстроен и потиснат, изпитвал страх от осъждане. Твърди, че по време на задържането под стража в период от 11 месеца и 2 дни преживял изключителен стрес, бил ограничен престоя му на открито, както и времето му за свиждане с близките; изпитвал битови неудобства и социален дискомфорт. Сочи, че изпитвал притеснения за семейството си, тъй като заради задържането под стража не можел да ги подпомага финансово и тъй като повдигнатото обвинение и воденото наказателно преследване били отразени в медиите, а това освен че накърнило честта и достойнството му и че от това изпитвал срам, били опозорени и роднините му. Смята, че справедливото обезщетение за търпените неимуществени вреди е в размер 100 000 лева.

В исковата молба се твърди също, че 1 месец след задържането под стража ищецът получил предизвестие за прекратяване на трудовия си договор и същият бил прекратен, считано от 27.08.2012г. В тази връзка се твърди, че ищецът е търпял и имуществени вреди в резултат на повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в размер по 500 лева месечно, за периода от м. юли 2012г. до м. май 2013г. в общ размер 5 500 лева.

Предвид всичко изложено, ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираните обезщетения, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2015г.-датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че в пряка причинно следствена връзка с воденото против него наказателно преследване са настъпили вреди. Ответникът смята, че претендираният размер е прекомерен, тъй като наказателното производство, въпреки фактическата и правната му сложност е протекло в разумни срокове. Отделно поддържа, че не следва да бъде ангажирана 3 отговорността на Прокуратурата за условията в следствения арест, както и за медийното отразяване на случая. Според ответника е неоснователен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като не е налице пряка причинно- следствена връзка между оставането на ищеца без трудово възнаграждение и действията на органите на държавното обвинение.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 27.06.2012г. по сл.дело № 52/2010г. по описа на НСлС, пр. пр. № 5592/2010г. Ц. Т. Ц. е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, във вр. с ал.2 НК-за това, че в периода от 2010г. до 25.06.2012г. членувал в организирана престъпна група, създадена с користна цел - за извършване на престъпления по чл.159г, пр.2 алт.1 и 2 вр. чл. 159а, ал.2 предл.3 вр. ал.1 пр. 1, 2, 4, алт.1, чл. 155 ал.5 т.1 и 2, т. 3 вр. ал.

3, вр. с ал. 2 от НК, като на същата дата Ц. е бил задържан за 72 часа с постановление на прокурор при СГП.

Установява се от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, че с определение от 29.06.2012г., постановено по нчд №3218/2012г. на СГС, НО, 6 състав, на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена с определение от 22.11.2012г., постановено по внчд №667/2012г. на Софийския апелативен съд.

На 21.05.2013г. с протоколно определение по нчд № 2219/2013г. на СГС, НО, 22 състав мярката „задържане под стража” взета по отношение на Ц.Ц. е изменена на парична гаранция в размер 5 000 лева.

Страните не спорят, че ищецът е престоял в следствения арест в периода от 29.06.2012г. до 28.05.2013г. или 11 месеца и 2 дни.

Няма спор, че на 30.01.2014г. част от събраните по сл.дело № 52/2010г. материали са отделени и е образувано сл.дело № 65/2014г. по описа на НСлС, пр.пр. № 736/2014г. На 27.04.2014г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по новообразуваното сл.дело за извършване на престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, във вр. с ал.2 НК. На 02.07.2014г. с молба до СпНС Ц. е направил искане по чл.

368 и сл. от НПК, което с определение от 23.09.2014г. по нчд № 1123/2014г. на СпНС, 3 състав, е било оставено без уважение.

На 31.03.2015г. Ц. повторно е направил искане до СпНС по чл. 368 и сл. НПК и с определение от 08.05.2015г. по нчд № 441/2015г. 15 състав е върнал на СГП досъдебното производство № 65/2014г. по описа на НСлС, пр.пр.№ 736/2014г. по описа на СГП и е предоставил на прокуратурата 3 месечен срок за внасяне на обвинителен акт по отношение на Ц.Ц. и други лица, споразумение за решаване на делото или прекратяване на делото.

На 17.09.2015г. Прокуратурата е внесла против Ц.Ц. обвинителен акт и в СпНС е било образувано нохд №1143/2015г. по описа на 17 състав, като пред въззивния съд страните не спорят, че с определение от 01.10.2015г. по нохд № 1143/2015г.наказателното производство е прекратено.

В писмо с рег. №13007 от 20.07.2018г. от МП-ГД „Изпълнение на наказанията” е посочено, (е в периода от 27.06.2012г. до 28.05.2013г. Ц.Ц., като задържано лице е пребивавал в ареста на бул.„Д-р Г.М.Димитров” 42; бил е 4 настанен на 3 етаж в килия № 21, която е оборудвана със собствен санитарен възел и с постоянно течаща вода; в килията има изградена вентилационна система за циркулация на свеж въздух; има 5 броя легла тип вишка, метална маса и стол, монтирани неподвижно на пода, като квадратурата на помещението е около 14 кв.м, без санитарния възел.