Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 70 от 22.01.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 794/2025
Вид
Определение № 70
Подписан
22.01.2026
В сила
22.01.2026
Състав
Веселина Топалова, Ива Димова, Диян Димитров Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Габрово, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500794 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ АД, чрез юрисконсулт И. Н., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 798/2025 г. от Дряновски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че с подписването на договора за заем заемателят е изявил желание и се е съгласил с „Файненшъл България“ ЕООД да се задължи солидарно и да отговаря заедно със заемателя по договор за потребителски кредит при условията, посочени в договора за кредит, Приложение № 1 към договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че от обстоятелствата изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителсто, както и за плащане на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитора, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД не са нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК. Сочи, че неправилно заповедният съд е приел, че възнаграждението за гаранция следва да бъде включено при изчисляване на ГПР.

Недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени разходи за комисионни, възнаграждения от всякакъв вид не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Счита, че в конкретния случай изискванията за съдържанието на договора са спазени. Посочен е лихвен процент и ГПР. Наличието на други клаузи /които съдът приема за нищожни/, чрез които се постига заобикаляне на закона, като по непозволен начин се увеличава възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на поръчителство не представлява неспазване на изискванията на закона. Такова би било налице, ако в договора не са посочени изобщо съответните величини.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение 1 за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. С. М., за сумата 1 194,19 лв. - главница за периода 18.05.2022 г. – 08.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 73,94 лева - договорна лихва за времето от 18.05.2022 г.08.03.2023 г., сумата 432,78 лева- мораторна лихва за периода 19.05.2022 г. – 18.11.2025 г., както и сумата 28,91 лева заплатена държавна и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е по задължение по договор за потребителски кредит с № 4476804 от 04.05.2022 г., сключен между Р. С. М. и „Изи Асет мениджмънт“ АД, по силата на който е Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

Между„Файненшъл България“ ЕООД и Р. С. М. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възникнал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С обжалваното разпореждане рег. № 1896 от 26.11.2025 г., заповедният съд е приел, че не са налице условията за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

Съдът е счел, че в чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: поръчителство на две лица, отговарящи на определени условия; банкова гаранция в полза на кредитора или одобрено от кредитора дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки. Представен е и Договор за предоставяне на гаранция № 4476804/04.05.2022 г., сключен между Р. С. М. и „Файненшъл България" ЕООД, с който потребителят е възложил, а гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали от договора за паричен заем и за всички последици от неизпълнението му. За поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение в размер на 2 409,88 лв., платимо разсрочено на вноски по 109,54 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, като „Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта плащането на възнаграждението.

Ако платената от потребителя сума не е достатъчна за погасяване на изискуемите задължения към „Изи Асет Мениджмънт" АД, то с внесената сума с приоритет се погасяват задълженията към гаранта. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, 2 ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В конкретния случай уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция представлява разход, пряко свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора, като е включено и в размера на погасителната вноска по кредита.

Извършил е служебна справка в Търговския регистър по партидата на дружеството поръчител и е установил, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На практика длъжникът и гарантът са уговорили приоритетно изплащане на възнаграждението за гаранция, пред това по основния дълг, което също е потвърждение за обвързаност между кредитор и гарант и води до очевидно оскъпяване на договора за заем и неоснователно обогатяване на кредитора, като по този начин се заобикаля закона и неуговорена възнаградителна лихва се прикрива под формата на възнаграждение по договор за гаранция.

Приел е, че възнаграждението на гаранта макар да е било известно на заемодателя и включено към месечните вноски, същото очевидно не е отразено като разход при формирането на посочения в договора ГПР от 41,71 %. И без специални математически знания е видно, че при главница от 3 000,00 лв., договорна лихва от 486,12 лв. и възнаграждение на гаранта в размер на 2 409,88 лв., представляващо 80,33 % от главницата, ГПР ще бъде значително завишен и освен, че ще надхвърли максимално допустимия размер на ГПР, е и грешно посочен. Неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПК.

Поради изложеното съдът е приел, че процесният Договор за паричен заем № 4476804/04.05.2022 г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само главницата, т.е. чистата стойност на кредита от 3000,00 лв., като кредитополучателят не дължи лихви, такси или други разходи по кредита. Видно и от заявлението, доколкото се претендират главница и договорна лихва в размер по-малък от уговорения, Р. С. М. е извършвала плащания по договора, в които освен за главница са включени погашения за възнаградителна лихва, найвероятно и за възнаграждение за гаранта, които при недействителен договор са недължими.

Поради изложеното заявлението е отхвърлено изцяло, тъй като ако присъди претендираната главница от 1 194,19 лв., настоящият съдебен състав може да приведе в изпълнение неравноправна клауза в договора за кредит в противоречие на служебните си задължения. В този смисъл и Определение от 17 януари 2023 г. по дело C-379/21 на СЕС.

С тези мотиви е отхвърлено подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“ АД.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и 3 кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Сключеният договор за предоставяне на гаранция с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е тясна взаимовръзка от сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията с договора за заем, поради което следва да се разглеждат като едно цяло. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към гаранта за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по заемното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по заема. Следователно сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това със сключването на договора за поръчителство значително се оскъпява ползвания заем, което утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя е почти равно на сбора от дължимите вноски по кредита. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл.