Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 562 от 08.08.2024, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 349/2024
Вид
Определение № 562
Подписан
08.08.2024
В сила
17.09.2024
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Нели Георгиева Батанова, Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 562 гр. Шумен, 08.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500349 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба депозирана от К. Г. К. срещу определение №1570/24.06.2024г. постановено по гр. д. №1842/2023г. по описа на ШРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №336/22.05.2024г. по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателят счита, определението за неправилно и иска неговата отмяна, тъй като присъдената сума в размер на 500 лева – за адвокатско възнаграждение в полза на адвоката е изключително намалена и не съответства на извършената работа по делото. Намира, че позоваването на Решение по дело С – 438/2022г. на СЕС от 25.01.2024г., относно приложението на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неоснователно, като цитира и съдебна практика Определение №2995/13.06.2024г. на ВКС по ч.гр.д.№991/2024г. ІV г.о. за принципите, които съдът следва да съобразява при определяне размера на адвокатското възнаграждение при наведено възражение за прекомерност. Моли да бъде изменено решението, като му бъдат присъдени пълния размер на претендирани разноски - 1700 лева.

Ответникът по жалбата "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност на същата и моли съда да потвърди обжалваното определение. Излага, че при съобразяване с постановките по дело С-427/16г. и С – 428/16г. на СЕС съдът не е задължен да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба №1/2004г. на ВАдв.С. Сочи, че легитимни цели по смисъла на тази практика, би следвало да са и посочените в чл.36, ал.2 ЗАдв. - справедливостта и обосноваността на възнаграждението на адвоката, както и посочените в Решение №9273/27.07.2016г. по адм.д.№3002/2015г. на ВАС гарантиране от държавата на право на всеки гражданин на защита при нарушаване на техни права и законни интереси.

Частната жалбата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК и е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на К. Г.

К. с ЕГН ********** от гр.Шумен срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК 131134023, гр.

София, с предмет три кумулативно обективно съединени иска, по които съдът се е произнесъл с решението си по същество: 1/ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП– за нищожност на договор за потребителски кредит с цена на иска 13983,50 лева; 2/ иск с правно основание чл. 124 ГПК – с цена на иска 6440,97 лева; и 3/ иск с правно основание чл.124 ГПК – с цена на иска 14319,65 лева.

С решение №336 от 22.05.2024 г. съдът е разгледал и уважил горните искове изцяло.

Със същото решение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е определил и възнаграждение на процесуалния представител на ищцата - адв. Й.Л.П. от САК по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 500 лева, като е осъдил ответника да го заплати.

По делото е постъпила молба с вх. рег. №8602 от 31.05.2024 г. от адв. Й. С. Л. - П. от САК, действащ като процесуален представител на ищеца К. Г. К., с правно основание чл.

248 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, като е поискано от съда измени постановеното решение в частта за разноските, като и бъде присъден пълния размер на претендираните разноски, а именно 1700 лева.

С обжалваното определение №1570/24.06.2024г. по гр.д.№1842/2023г. на ШРС, районният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че не е обвързан от минималните размери на приети с Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като с решение от 25.01.2024 г. по C‑438/22 на Съда на Европейския съд е прието, че наредбата противоречи на член 101, параграф 1 от ДФЕС за неограничаване на свободата на конкуренцията. Съдът е посочил, че е съобразил конкретната правна и фактическа сложност на делото, обема на доказателствения материал, вида и броя на извършените процесуални действия, неявяването в съдебни заседания, и определеното от него възнаграждение съответства на извършената работа.

Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случая са предявени три обективно съединени иска, като предмета на доказване по трите, частично съвпада. Ако бъде съобразен минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба №1, по всеки от обективно съединените искове, 2 общото възнаграждение на адвоката по наредбата би било в размер на 3429 лева, но доколкото, както бе посочено по - горе, предмета на всяка една от претенциите, касае едни и същи правоотношения, съответно възражения по валидността им, то минималното възнаграждение по Наредба №1 следва да се определи по иска с най - висока цена - 14319,65 лева, или възнаграждението по чл.7, ал.2, т.3 от наредбата би било в размер на 1688,77 лева.

С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, е прието, че приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. С оглед с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа, активното участие на процесуалния представител с представяне на становища и допълнителни доказателствени искания, включително и искане за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че на адвоката на ищцовата страна за осъществената защита по предявените искове следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1500 лева.

Ето защо атакуваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, за сумата от 1500 лева /от които следва да се присъдят още 1000 лева, освен присъдените с първоинстанционното решение 500 лева/, и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи искането в тази част. В останалата обжалвана част определението е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1570/24.06.2024г. постановено по гр. д. №1842/2023г. по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на адв. Й.Л.П. от САК за изменение на решение №336/22.05.2024г. по гр.д.№1842/2023г. на ШРС, в частта за разноските, касателно увеличаване на присъденото в полза на адвокат Й.Л.П. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, за разликата над 500 лева до 1500 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

3

ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на решение №336/22.05.2024г. по гр.д.№1842/2023г. на ШРС, В ЧАСТТА за разноските, като ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с ЕИК 131134023 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв. Й. С. Л. - П. с ЕГН ********** от САК, в качеството и на процесуален представител на К. Г. К. с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, в размер на още 1000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1570/24.06.2024г. постановено по гр.д.

№1842/2023г. по описа на РС – Шумен, в останалата обжалвана част.

Определението подлежи на касационно обжалване, с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4