Решение № 4098 от 16.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4098 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100511433 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 5503 от 27.03.2025г., постановено по гр.д. № 44708/2023г. по описа на СРС, 35-ти състав, са отхвърлени предявените от И.

В. Д. срещу Г. В. И. главен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 12.10.2019 г. за покупко-продажба на посочения лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № **** и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4500 лева – заплатена на отпаднало основание – несключен окончателен договор.

С решението И. В. Д. е осъден да заплати на Г. В. И. на основание чл.

59 ЗЗД сумата в размер на 3293 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения на Г. В. по л.а. „Ауди А4“ за периода 03.08.2023 г. - 30.10.2023 г., като е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения размер от 3293 лева до пълния предявен размер от 6000 лева- частичен иск от иск в общ размер от 8800 лева.

С решението И. В. Д. е осъден да предаде на Г. В. И. на основание чл.

249, ал. 2 ЗЗД фактическата власт върху процесния автомобил, а именно л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. №****, номер на рама:

WAUZZZ8DZYA041818, както и да му заплати сумата от 3062,88 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която първоначалните искове са отхвърлени и са уважени насрещните такива, е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца И. В. Д., в която са развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно не бил уважен 1 предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД поради липсата на валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба на автомобила между страните. По делото бил представен предварителен договор за продажба на МПС с предмет процесния автомобил, който бил подписан от ищеца. Неправилно съдът бил игнорирал събраните в първоинстанционното производство показания на св. Р., който бил на срещата между двамата братя /страните по делото/ и заявява, че е видял да страните да подписват предварителен договор. Следвало да се вземе предвид, че сделката била сключена между братя, поради което било нормално и логично доверието между тях да е на по-високо ниво, с оглед твърдяното от ищеца, че впоследствие е видял, че неговият екземпляр от договора не бил подписан от ответника. На следващо място безспорно се доказвало плащането на процесната сума. Свидетелят бил пряк очевидец на плащането, който бил видял, че ищецът е бръкнал във вътрешния си джоб и е извадил пари, които били преброени. Видял е също, че купюрите били по 50 и 100 лева. Не ставало ясно защо съдът не кредитира свидетелските показания, както и защо е приел за недоказано, че сумата е платена на това основание, след като срещата е била за едно единствено нещо. По отношение на насрещния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД съжденията на съда били принципно правилни, но СРС бил достигнал до неправилен краен извод, основавайки се на липса на валидно сключен предварителен договор между страните. Твърди, че тъй като такъв бил сключен и цената на автомобила била платена, обезщетение не се дължало. Наличието на валиден предварителен договор също изключвало възможността за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 249, ал.

2 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените първоначални искове, както и да отхвърли насрещните искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. В. И. е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата като неоснователна.

Сочи, че представеният от ищеца предварителен договор не носел неговия подпис, поради което не било удостоверено постигането на съгласие между страните по него и от представения документ не могла да се установи каквато и да било негова воля. Свидетелските показания за установяване на това обстоятелство били недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което първоинстанционният съд правилно не ги бил кредитирал. Що се касае до предаването на паричната сума оспорва свидетелските показания като твърди, че разказаните от свидетеля събития не се били случили. Извън това заявява, че показанията били неконкретни, свидетелят говорел за подписване на „някакви“ документи, които не е чел, като впоследствие посочил, че не бил видял да се разписва нещо и не бил сигурен, а впоследствие ищецът му бил показал предварителния договор. Предвид тези обстоятелства счита, че от показанията на св. Р. не се установявали с категоричност каквито и да било обстоятелства – нито подписване на документи, нито предаване на парична сума, за която ищецът казал, че била 4500 лева. По отношение на насрещните искове счита въззивната жалба за бланкетна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни правни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.

Независимо от това, по изложените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде добавено следното.

По предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на конкретно опредЕ. вещ /процесния автомобил/, изпълнението на своите задължения по него и изтичането на срока за сключване на окончателен договор. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и изпълнение на задължението за сключване на окончателния договор.

В случая с исковата молба е представен документ, подписан единствено от ищеца И. В. Д. в качеството му на купувач, озаглавен „Предварителен договор за покупко-продажба на МПС“ с посочена в него дата 12.10.2019г. В него са посочени данните ответника Г. В. И. като продавач и е изложено, че продавачът продава на купувача лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ****, рама № WAUZZZ8DZYA041818, в състоянието, в което се намира към момента на продажбата, ведно с всичките му принадлежности, за сумата от 4500 лева, платена е деня на подписването на този договор, като разноските по прехвърлянето са за сметка на купувача. Записано е, че при сключването на договора на купувача са предадени ключовете на МПС и малък талон, както и че окончателната сделка ще бъде изповядана след изпращане на покана на една от страните, адресирана до другата страна.

Други писмени доказателства и доказателствени средства относно факта на сключване на договора липсват. При това положение изводът на първоинстанционният съд за недопустимост на свидетелските показания е правилен. Нормата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП предвижда, че прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили /какъвто е процесният/ се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите. С оглед така установената нотариално заверена форма на окончателния договор, предварителният договор следва да бъде сключен в писмена форма за действителност съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД, поради което доказването на неговото сключване със свидетелски показания е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят не твърди, нито се е домогвал да докаже, че сключеният предварителен договор е изгубен или унищожен.

Наведените от него твърдения са, че всяка от страните по него била разписала своя екземпляр от предварителния договор, което обстоятелство от една страна не обосновава отклонение от недопустимостта на свидетелските показания, а от друга в представения по делото едностранно подписан документ не е посочено в колко екземпляра се сключва договорът.

Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от въззивника процесуално нарушение като е отказал да кредитира събраните по делото свидетелски показания относно сключването на предварителния договор. При липсата на първата и основна предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – валидно сключен между страните предварителен договор – искът е неоснователен и подлежи на 3 отхвърляне.

По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предал на ответника сумата от 4500 лева с оглед неосъщественото сключване на окончателен договор за покупко-продажба на автомобила, а в тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание, на което има право да задържи сумата.

Относно предаването на процесната сума, установяването на това обстоятелство със свидетелски показания е процесуално допустимо. В тази насока обаче единственото доказателство отново представляват показанията на св. Р., който сочи, че ищецът бръкнал във вътрешния си джоб и извадил пари за колата, преброили парите, след това си разменили документите, след което разписвали някакви документи и ищецът казал, че парите са точно 4500 лева. По-нататък в показанията си свидетелят разказва, че видял парите на масата – банкноти от по 50 и по 100 лева, общо 4500 лева, ищецът ги бил извадил от якето, били вързани с ластик, преброили парите на масата, казали, че всичко е точно и после вече се оправяли с документите. От така изложените свидетелски показания става ясно, че свидетелят не е възприел каква сума е предадена от ищеца на ответника, нито каква сума е трябвало да се предаде. Свидетелят първоначално сочи, че е възприел единствено предаване и броене на пари, както и изявлението на ищеца, че парите били точно 4500 лева, а едва впоследствие допълва, че парите на масата били „общо 4500 лева“. По отношение на основанието за предаване на парите свидетелят разказва, че същите били „за колата“, но в друга част от показанията си сочи, че ищецът му бил казал, че щели да ходят на бензиностанцията „да си разменят колите“ с ответника. Казал му, че ответникът щял да си продава колата и защо да я давал на някой за без пари, по-добре било „да я даде на ищеца и да вземе неговата кола“. Впоследствие обаче свидетелят заявява, че другият автомобил, с който ищецът бил дошъл на срещата и бил предаден на ответника, също бил собственост на ответника и ищецът го бил ползвал, докато си купил свой автомобил. По отношение на документите, които страните били подписали, свидетелят първо заявява, че страните са „разписвали някакви документи“, впоследствие сочи „вадиха някакви документи, правиха някакъв предварителен договор, не знам, нещо такова“, впоследствие отново, че „подписваха някакви документи“, при въпрос дали свидетелят е видял ответника да подписва нещо свидетелят заявява „не съм видял да се разписва нещо и не съм сигурен“ и накрая, че свидетелят е видял, че разписват някакви документи, но не знае кой какво е разписал.

При така установената неконкретност, непоследователност и вътрешни противоречия в показанията на свидетеля, въззивната инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че същите не пресъздават по добросъвестен начин възприети от свидетеля факти от обективната действителност и не следва да бъдат кредитирани. Ето защо от събраната доказателствена съвкупност по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване факта на предаване на сумата от 4500 лева от ищеца на ответника, с оглед на което предявеният осъдителен иск за неоснователно обогатяване е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.