Решение № 1075 от 18.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. Пловдив, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330204189 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "СИ ТРАНС" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив , област Пловдив, ул.*** против електронен фиш № 8505102763 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т.3, във вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на „СИ ТРАНС" ЕООД, ЕИК *** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят " СИ ТРАНС" ЕООД, в жалбата си и в допълнително депозирано становище оспорва твърдяното нарушение, като навежда конкретни възражения за неправилно и незаконосъобразно издаден електронен фиш /ЕФ/. Прави искане съда да отмени процесния ЕФ.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително и възнаграждение за представляващия дружеството адвокат. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, Агенция „Пътна инфраструктура“, в съпроводително писмо към административната преписка и в последваща молба за съдебно заседание чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

1

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Пътно превозно средство –Влекач Рено Т с рег. № *** било собственост на "СИ ТРАНС“ЕООД. Посоченото ППС било с технически допустима максимална маса от 21000 и брой на осите – 2, от екологична категория ЕВРО VІ Е.

На 07.01.2022 г., в 10.19 часа, в община Марица, за движение по път А 1км.118+ 599 с посока – намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено движение на горепосоченото пътно превозно средство - Влекач Рено Т с рег. № *** , с технически допустима максимална маса от 21000 и брой на осите – 2, от екологична категория ЕВРО VІ Е, в състав с ремарке-общ брой на осите -5.За описаното ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Нарушението било установено с устройство №20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на по път А -1км.118+ 599.

За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП /в редакцията й относима към датата на нарушението/, в който като тип нарушение било посочено, че няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При така приетото от фактическа страна и с оглед събраната доказателствена съвкупност, се установява, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Нарушената норма задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Субект на задължението по нормата се явява собственикът, какъвто се установява да е дружеството жалбоподател и в този смисъл правилно е 2 ангажирана административнонаказателната му отговорност.

На първо място дори и да е налице констатирано нарушение, то не е било налице основание за издаването на електронен фиш за същото, доколкото към датата на извършване, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр. 105/2018 г. /, която пак съвпада с датата на издаването на електронния фиш, сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП , за която се отнася предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата . В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП .

Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което и в случая правилното процедиране според съда е било да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш. До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на анализ на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП , съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Същото се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от

ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна 3 система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. Такава възможност /за издаване на електронен фиш за процесното нарушение/ не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове, или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, каквото е било предвидено в съответната редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. С оглед на посоченото и към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като, както се каза вече, не е допустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на тази разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП или сравнително тълкуване на други разпоредби, да се приема, че тя се е отнасяла и до нарушенията по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, защото се касае до ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. Впрочем, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , в сила от 13.02.2024 г., законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал. 3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 4

2022 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл е налице и съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 287/2024 г. по к. а. н. д. № 18/2024 г. на Административен съд Ш у м е н , Решение № 2940/2024 г. по к. а. н. д. № 306/2024 г. на Административен съд Бургас, Решение № 395/2024 г. по к. а. н. д. № 11100/2023 г. на Административен съд - София-град и др.

Според настоящия съд е налице и изтекла давност за административнонаказателно преследване. Следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност: преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 НК .