Решение № 14588 от 14.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14588 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря Н. В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110112401 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против К. В.

И. за сумата2745.00 лева, от която 2315.67 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС , абонатен № 44036, сумата 378.40 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., сумата 41.84 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и сумата 9.09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №68155/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на имота въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури, който е в 45-дневен срок от датата на публикуване им на интернет страницата на Продавача. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Сочи, че ежемесечното публикуването в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, 1 действащи между страните. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от ответника чрез адв, Н. К. от САК, в който предявените искове се оспорват по основание с твърдения, че между страните не съществува облигационна връзка. Оспорва да е собственик или носител на вещнио право по отношение на процесния имот. Позовава се на ЗЗП като се твърди, че не са налице доказателства за поръчването на предоставената услуга. Счита се, че Общите условия на ищеца не го обвързват, както и че клаузите им са неравноправни, което ги прави нищожни. Посочва, че сумите за топлинна енергия, които са начислени служебно трябва да се обявят за недължими, а за реално измерване на количеството енергия няма доказателства. Поддържат, че не е давал съгласие за прибавяне или приспадане на суми от изравнителните сметки към други фактури, което може да става само с изричното съгласие на потребителя. Оспорва се наличието на валиден договор между ищцовото дружество и дружеството за дялово разпределение през процесния период. Посочва, че клиентите не са уведомени за начина и реда на заплащане на услугата дялово разпределение. Оспорва дължимостта на претендираните обезщетения за забава. Позовават се на изтекла в тяхна полза давност по отношение на всички вземания. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА поради затруднено материално състояние, за което представя декларации. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.“ ЕООД е депозирало становище, че отчитането и разпределенито на топлинна енергия през периода е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право 2 на ползване.

По делото е прието копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот №79, дело 17773/1995 г. от 02.10.1995 г. на Първи нотариус при СРС, видно от който И.К.Ц и Р.К.Ц. даряват на внучка си К. В. И. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №37, находящ се в АДРЕС като си запазват пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно правото на ползване върху дарения имот. Независимо че ответникът е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот преди исковия период, приоритет следва да се отдаде на лицата, в полза на които е учреденото право на ползване, в случай че същото не е погасено. По делото са приобщени препис – извлечения от акт за смърт на И.К.Ц, починал на 16.02.2002 г. и на Р.К.Ц., починала на 22.10.2006 г., което обуславя извода, че правото на ползване, което са си запазили дарителите е погасено преди периода, за който ищецът претендира заплащане на топлинна енергия. Предвид това съдът приема, че следва да бъде ангажирана отговорността К. В. И. за заплащане на топлинна енергия за битови нужди в качеството на потребител по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, противно на възраженията на ответната страна.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия (ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Клаузите на действащите през процесния период общи условия не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите, каквито твърдения е навел ответникът. Съдът намира, че те отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни.

Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на СТЕ, според което през периода в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление на имот и такава е била начислявана, като е била начислявана и ТЕ от сградната инсталация и ТЕ за доставка на БВГ. През периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ТЕ за отопление на имот е определяна по реален отчет на показанията на 3 броя ИРРО с дистанционно отчитане, монтирани на 3 броя радиатори в имота, както и от ТЕ отдадена от 1 брой щранг – лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателен уред и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. През исковия период разходът за БВГ е определян на основата на реален отчет на показанията на един брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. На ответника са начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, които са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 2291,23 лева, до която сума исковата претенция се явява основателна, а за разликата до 2315,67 лева следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.

Неоснователни са възраженията на ответника, че липсват доказателства за реално измерване на топлинната енергия, тъй като вещото лице е констатирало, че сумите за топлинна енергия за отопление на имота са определяни въз основа на дистанционно реално отчитане на намиращите се в имота 3 броя ИРРО, а сумите за БГВ са отчитани по показанията, на намиращия се в имота водомер за топла вода след извършен реален отчет.

Отделно от това е съобразил, че отоплителни тела в имота са затапени /занулени/. Посочено е и че отчетите са направени редовно през всички отоплитени сезони, включени в процесния 3 период, за което свидетелстват и представените от третото лице – помагач талони за отчет на увредите за дялово измерване.

Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че същите като потребител дължи заплащането на потребената топлинна енергия.

При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по давност на вземанията.