Определение № 341 от 10.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. Ловеч, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500171 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Пътно строителство и поддържане – В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А. В. И.q срещу определение № 127 от 17.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 198/2023 г. по описа на РС – Тетевен, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с цена на иска от 150 000.00 лeва, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 16.03.2020 год. в с. *** смърт на Е.И. Ч, б.ж. на с. ***, който ще бъде предявен от А. С. Ч., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на децата И. Е. Ч., ЕГН ********** и С. Е. Ч., ЕГН ********** и тримата от с.*** против „Пътно строителство и поддържане-В.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР на основание чл.397, ал.1, т.2 от ГПК до сумата от 150 000.00 лв. на паричните средства по банковите сметки на „Пътно строителство и поддържане - В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя А. В. И., в следните търговски банки в Република България, а именно: Уникредит Булбанк АД, Първа Инвестиционна Банка АД, Банка ДСК ЕАД, Българска народна банка АД, Обединена българска банка АД, АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, 1

СИБАНК АД, Търговска Банка Д АД, БНП Париба Инвестбанк,АД, Общинска банка АД, Централна кооперативна банка АД, Юробанк България АД, Токуда Банк АД, ING Банк,Н.В., Българо-американска кредитна банка, ТЕ-ДЖЕЗИРААТ БАНК, Кей Би Си Банк България ЕАД, ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ПроКредит Банк (България) ЕАД, Интернешънъл Асет Банк АД, Българска банка за развитие ЕАД, Тексим Банк АД, БигбанкАСВаренголд Банк АГ и „Изипей" АД.

Счита, че допуснатото обезпечение е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извода на първоинстанционния съд, че се отнася за бъдещ иск с цена на иска 150 000.00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, тъй като в молбата изрично е посочено, че се касае за три отделни искови претенции, които ще се заведат от тримата наследници по закон на Е.И. Ч. Изтъква, че цената на всеки един от тези три иска е съответно 70 000.00 лв. обезщетение за А. Ч. и по 40 000.00 лв. за И. Ч. и С. Ч.. Твърди, че според цената трите бъдещи иска и с оглед разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК, РС – Тетевен не е бил родово компетентен да се произнесе по молбата за обезпечение, а родово компетентен следва да бъде Окръжен съд – Ловеч. На следващо място изтъква, че ТРС не е съобразил разпоредбите на чл.391, ал.1, т.2 и чл.391, ал.2 ГПК, като постанови представяне на съответни парични гаранции. Изтъква, че в молбата за обезпечение е посочено, че има висящо наказателно производство от общ характер във връзка трагичния инцидент, но не са представени доказателства на какъв етап е. В тази връзка счита, че с оглед разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК съдът ще следва да спре производството по бъдещите искове за обезщетение по чл.45 и чл.52 от ЗЗД до приключване на наказателното производство.

Моли да бъде отменено обжалваното определение ведно със законните последици от това.

В срока по чл.396, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от А. С. Ч., лично и като майка и законен представител на децата И. Е. Ч. и С.

Е. Ч., в който излага становище за нейната неоснователност. Посочва, че обжалваното определение на ТРС е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който остави частната жалба на „Пътно строителство и поддържане – В.“ЕООД без уважение и потвърди 2 обжалваното определение по ч.гр.д. № 198/2023 г. по описа на РС – Тетевен.

При направената служебна проверка съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес и отговоря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК , поради което е процесуално допустима.

Съдът, като обсъди изложените в частната жалба доводи, становището на другата страна и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството по ч. гр. д. № 198/2023 год. по описа на ТРС е образувано по постъпила по реда на чл. 390 от ГПК молба от А. С. Ч., лично и като майка и законен представител на децата И. Е. Ч. и С. Е. Ч. за обезпечаване на бъдещите им искове против „Пътно строителство и поддържане – В.“ ЕООД с правно основание чл.200, ал.1 от КТ в общ размер на 150 000.00 лв. В нея молителите твърдят, че са наследници по закон – преживяла съпруга и деца, на Е.И. Ч, който е починал на 16.03.2020 г. при изпълнение на трудовите си задължения като „общ работник“ в „Пътно строителство и поддържане – В.“ ЕООД. Събитието е признато на основание чл.55, ал.1 от КСО за трудова злополука с разпореждане № 51041019 от 01.10.2020 г. на НОИ – ТП Ловеч. По случая е образувано следствено дело, но към момента няма повдигнати обвинения на конкретно лице. Твърдят, че категорично е установено, че при настъпване на трудовата злополука „Пътно строителство и поддържане – В.“ ЕООД не е имало сключена застраховка на работника „Риск от трудова злополука“. Молителите заявяват, че внезапната смърт на техния съпруг и баща била изключително тежък шок за тримата, тъй като той бил жизнен, трудолюбив, общителен, грижовен съпруг и баща.

Всеки ден страдат от неговата загуба, споменават го, постоянно плачат и тъжат. Считат, че са налице основанията за предявяване на искове с основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД, във вр. с чл.200, ал.1 от КТ, тъй като се касае за вреди, произтекли от трудова злополука, като отговорност за претърпените неимуществени вреди носи работодателят, тъй като към момента на злополуката наследодателят им се е намирал в трудовоправна връзка с ответното дружество. Цената на бъдещите искове е в размер общо на сумата 150 000.00 лв., от които 70 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди за А. Ч. и по 40 000.00 лв. за И. Ч. и С. Ч..

3

Направено е искане съдът на основание чл.390 и сл. ГПК да допуснете обезпечение на бъдещи искове, които ще предявят срещу „Пътно строителство и поддържане – В.“ ЕООД за плащане на общата сума в размер на 150 000 лв., представляваща сбор от претенциите за обезщетение на неимуществени вреди за всеки един от тях, произтичащи от претърпяната на 16.03.2020 г. от Е.И. Ч трудова злополука, довела до неговата смърт, чрез следните обезпечителни мерки: 1. налагане на запор до размер на от 150 000.00 лв. върху банкови сметки на дружеството в посочените банки и 2.

Запор върху МПС, собственост на дружеството.

Към молбата са приложени писмени доказателства.

С обжалваното определение № 127/17.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 198/2023 г., РС Тетевен е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане обезпечение на бъдещите искове, а именно: бъдещите искове са допустими и вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства, налице е обезпечителна нужда и предлаганата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда. Изложени са и мотиви, че не може да бъде уважена исканата обезпечителна мярка запор върху МПС, собственост на дружеството, тъй като съдът не изследва собствеността на дружеството, а такава мярка може да бъде поискана и впоследствие от молителя.

Въззивният съд споделя направените от районния съд правни изводи.

Бъдещите осъдителни искове на молителите с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ са допустими и при наличните писмени доказателства вероятно основателни. А. С. Ч. е съпруга, а И. Е. Ч. и С. Е. Ч. са деца и наследници по закон на Е.И. Ч. Към молбата е приложено Разпореждане № 51041019/01.10.2020 г. на ТП на НОИ - гр.Ловеч, от което се установява, че Е.И. Ч, с ЕГН ********** е починал на 16.03.2010 г. вследствие на претърпяна трудова злополука през време и във връзка с изпълнение на задълженията си по трудово правоотношение с „Пътно строителство и поддържане – В.“ ЕООД. Предвид това съдът намира, че молителите принадлежат към кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, понесени от смъртта на Е. Ч.. За тях съществува правен интерес от обезпечаване на исковете по чл. 200 от КТ, тъй като ще се затрудни осъществяването на правата им при евентуалното уважаване на 4 исковете за парично притезание. Посочената обезпечителна мярка - запор на банкова сметка е допустима и подходяща с оглед целта на обезпечението и обезпечавания материален интерес.

Въззивният състав намира се неоснователно направеното в жалбата възражение, че ТРС не е бил родово компетентен да се произнесе по молбата за обезпечение на бъдещите искове предвид тяхната цена и с оглед разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК. Обезщетенията за вреди от трудова злополука, които са причинили смърт на работника или служителя по трудово правоотношение са уредени в чл.200 от КТ и същите са трудови спорове по смисъла на чл.359 от КТ, поради което и съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК са подсъдни на районния съд като първа инстанция, независимо от тяхната цена. В този смисъл е прието в ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователни и в противоречие с нормативната уредба са наведените доводи относно наличието на висящо наказателно производство, което има значение за установяване на причините и вината за настъпилия трагичен инцидент, което ще доведе до спиране на производството по бъдещите искове на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника, отговаря имуществено работодателят, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването им. Следователно отговорността на работодателя е обективна безвиновна и наличието на образувано следствено дело не е основание за спиране на производството при предявяване на бъдещите искове. Дори да е извършено престъпление, което е довело до смъртта на наследодателя на молителите, това не освобождава „Пътно строителство и поддържане – В.“ ЕООД от отговорността за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, а съгласно чл.202 от КТ за изплатено обезщетение на пострадалия или неговите наследници предприятието има право на иск срещу виновните лица съобразно правилата на ограничената имуществена отговорност на работниците.

От страна на частния жалбоподател е направено оплакване, че ТРС не е съобразил разпоредбите на чл.391, ал.1, т.2 и чл.391, ал.2 ГПК, като 5 постанови представяне на съответни парични гаранции. Следва да се отбележи, че представянето на парична гаранция от страна на молителите в обезпечително производство е предоставено на преценката на съда с оглед предмета на бъдещия иск, а не е императивно задължение.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение на Тетевенския районен съд следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно определение № 127 от 17.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 198/2023 г. по описа на Районен съд Тетевен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 396, ал. 2 предл. 2 ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6