Решение № 4587 от 21.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4587 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Т. М. П. при участието на секретаря Е. К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20221100503818 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника „И.П.И.С.“ ЕАД чрез адв. Г. С., срещу Решение № 20003635 от 13.01.2022 г. по гр. дело № 7444/2020 на СРС, 29 с - в, с което срещу него са уважени искове с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД - за присъждане на обезщетения за лишаване от ползване за периода 01.07.2015 г. - 30.09.2019 г., на недвижим имот, с площ от 3 дка, находящ се в гр. Харманли, който е част от поземлен имот № ***, използван от въззивника за производствено предприятие за олио и маслени продукти, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и на лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 03.11.2016 г. – 30.10.2019 г., както следва : на ищците В. П. С. ЕГН **********, Е. М. Г. ЕГН **********, Т. М. И. ЕГН **********, обезщетения за лишаване от ползване в размер на по 810 лв. и лихви от по 87, 78 лв., за Д. Д. С. ЕГН **********, обезщетение за ползване в размер на 2 431, 21 лв. и лихви от 270, 14 лв., за Д. Д. С. ЕГН ********** – обезщетени в размер на 13, 502, 53 в. и лихви за забава от 1 462, 48 лв., за В. Р. Х. ЕГН ********** - обезщетение в размер на 13 254, 51 лв., както и лихви за забава в размер на 1 435, 61 лв., за В. Н. Р. ЕГН ********** обезщетение в размер на 13 378, 55 лв. както и лихви за забава от 1 449, 04 лв.

Ответникът е осъден и за разноски в производството.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и неправилно, защото СРС не е изследвал въпроса дали имотът, собственост на ищците, е годен за самостоятелно реално ползване и не се е произнесъл по какъв начин ищците биха могли да ползват своя имот, върху който има изградена сграда, която не е тяхна собственост, поради което не се установява наличие на пропусната полза. Въззивникът 1 сочи, че собственият на ищците имот се явява в по-голямата си част прилежащ към съществуващите в поземлен имот № *** сгради и около 1/3 е обслужващ същите, поради което не е годен за самостоятелно ползване, поради което в случая не може да се приеме, че той се е обогатил с ползването му за сметка на обедняването на ищците. Излага доводи, че процесният имот е придобит от ищците по силата на наследствено правоприемство от техния общ наследодател С.Д.В.. Имотът е с площ от 3 дка, с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на гр. Харманли, като по действащата кадастрална карта представлява част от поземлен имот № ***. Сочи, че с постановление от 04.07.2012 г. на ОС Кърджали на въззивника „И.П.И.С.“ ЕАД са били възложени 17990.68496/25790 ид. ч. от поземления имот с идентификатор № ***. ведно с построените върху него сгради. Жалбоподателят твърди, че не е лишил ищците от ползването на имота, а на законово основание осъществява правото си на собственост върху собствените му 17990,68496/25790 ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** и върху построените върху него сгради, които попадат и в притежаваните от ищците 3 дка, попадащи частично в ПИ с идентификатор № ***. Оспорва решението като неправилно и в частта, в която съдът е отхвърлил възражението му за прихващане с направени от въззивника разходи за поддръжка на имота. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и да постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира разноски в производството, като прави възражение за прекомерност на разноските на ищците по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

От въззиваемите - ищци, чрез представителя им, е постъпил в срока по чл. 263 ГПК отговор на жалбата, в който се оспорва като неоснователна. Поддържат, че основателно СРС е приел, че собственият им имот се ползва от ответника, за което им се дължи обезщетение. Освен това сочат, че сградата в имота представлява незаконна постройка, съгласно решението за възстановяване на собствеността им, поради което ползването на тази сграда не е годно правно основание за въззиваемите да не възникне право на обезщетение за лишаване от ползването на имота. Намират за неоснователен довода на ответника, че имотът е обслужващ спрямо постройката, понеже тя е незаконна. Считат, че са доказани всички предпоставки за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването, както и размера на обезщетенията. Правилно СРС не е допуснал до разглеждане възражението за прихващане на ответника, тъй като твърдяното от него вземани не е конкретизирано по основание, срок и размер спрямо всеки от ищците. Освен това считат, че представените от ответника доказателства за плащане на разноски не се отнасят до процесния период. Поддържат, че за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване, по чл. 59 ЗЗД, е ирелевантно дали обстоятелството дали вещта е била реално ползвана и получени ли са добиви от нея.

Молят да се потвърди обжалваното решение, както и да им присъди сторените от тях разноски в настоящото производство.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД - за заплащане на обезщетение на неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ ответник и обезщетение за забава върху него - по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Съдът ще обсъди само доказателствата касаещи спорните пред него въпроси.

По съществото на спора и като съобрази доводите на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

Принципът е, че всеки който се е обогатил с нещо за сметка на другиго без правно основание, дължи връщане на това, с което се е обогатил до размера на обедняването. Източник на това облигационно отношение е общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, при който ответника ползва имота без правно основание и се обогатява неоснователно за сметка на собственика, като си спестява разходи за наем. В този случай ищецът не разполага с друга правна възможност да възстанови обедняването си освен чрез предявения иск. Според трайната съдебна практика на ВКС и съгласно ППВС № 1/1979 г., искът по чл. 59 от ЗЗД е винаги със субсидиарен характер и защита чрез него може да се търси само ако ищецът не може да се защити чрез друг иск на договорно или извъндоговорно основание срещу неоснователното си обедняване за сметка на обогатяването на друг правен субект.

В ППВС № 1/1979 г. е прието, че неоснователно обогатяване има и в случай на спестяване на разходи, които иначе обогатилият се е трябвало да понесе, като най честата хипотеза (тази на ползване на чужд имот без основание) извежда обогатяването от облагодетелстването на ползващия със спестения наем, който би плащал, а обедняването като пропуск да бъдат придобити имуществени блага. В хипотезата на ползване на чужд недвижим имот - обедняването на ищеца по иск по чл.

59 ЗЗД се изразява в лишаването му от възможността да ползва собствения си недвижим имот или да го отдава под наем, а обогатяването за ответника съставлява спестяване на разходи за наем за ползване на имота, като и обедняването и обогатяването произтичат от едни и същ факт - ползването на имота без правно основание. (решение № 190 от 12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., т. к., І т. о. на ВКС).

Според трайното становище в практиката на съдилищата, лицето, което държи без правно основание чужда вещ (имот), по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. (Решение № 204 от 05.09.2013 г. по т.д. № 1158/10 на ІІ т. о. на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014 г. по гр. д. № 5712/2013 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС решение № 135 от 25.09.2017 г. по т. д. № 512/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др.)

В решение № 251 от 04.04.2017 г. на ВКС, ІІ ТО по т. д. № 1023/2015 г. е прието о щ е , че всяко владение (държане) без основание води до обогатяване за владелеца/държателя за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59 ЗЗД.

Като съобрази изложеното, въззивният състав споделя изводите на СРС, че за да бъде уважен иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, по общите правила на чл. 154 ГПК, ищците следва да докажат, че са собственици на имота, както и обедняването си и респективно - обогатяването на ответника, връзка между неговото обедняване и обогатяването на ответника и липсата на основание за такова имуществено разместване. При проведено от ищците доказване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието на основанието, на което е настъпило разместването на имуществени блага.

3

В случая не е спорно и от удостоверение за наследници с изх. № 299/11.05.2017 г. на община Харманли се установява, че ищците са наследници на С.Д.В..

С влязло в сила на 28.05.2010 г. решение от 12.03.2010 г. по гр. д. № 419/2002 г. на PC-Харманли (лист 5-10 от гр. д. № 14247/2019 г. на СГС) е видно, че наследниците на С.Д.В. са признати, по отношение на „Златна Тракия" АД, за собственици на следния недвижим имот: недвижим имот площ от 3 дка, представляващ имот с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на гр. Харманли от 1958 г. в местността „Читак Къря", а по действащата кадастрална карта - представляващ част от поземлен имот № ***, заключен между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А, в приложената към решението скица.

Не се спори, че първите три ищци - В. С., Е. Г. и Т. И., притежават по 1, 1107 % ид. ч. от процесния недвижим имот, ищцата Д. С. притежава 3, 332 % ид.ч., ищецът Д.

С. - 18, 506% ид.ч., В. Х.-18, 166 % ид. ч., а В. Р. - по 18, 336 % ид. ч. от същия – общо ищците за признати за собственица на 61, 67 % от процесния имот.

Не е спорно също така, че с влязло в сила постановление за възлагане от 04.07.2012 г., ответното дружество е придобило от „Златна Тракия" АД (в несъстоятелност) чрез публична продан 17990, 68496/25790 ид. ч. от ПИ с идентификатор № ***.

С протокол от 01.03.2013 г. е извършен въвод във владение, по силата на постановление за възлагане от 04.07.2012 г., съгласно който на ответника е било предадено владението върху 17 990,68496/25790 ид. ч. от ПИ с идентификатор № ***, ведно с построените върху него 31 сгради.

Ищците са поканили ответника, с нотариална покана, връчена на 02.11.2016 г. (л.

35-36 от гр.д. № 14247/2019 г. на СГС), да им заплати обезщетение за ползване на посочения недвижим имот.

По съществото на спора, съдът приема следното :

В случая исковете по чл. 59 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за лишаване на ищците от ползването на посочената по - горе част от недвижим имот, на която са собственици, с площ от 3 дка, е допустим, с оглед твърденията им, че ответникът ги е лишил от възможността да го ползват в посочения период и предвид липсата на друг иск, с който ищците могат да защитят правото си.

При съвкупната преценка на събраните пред СРС писмени и гласни доказателства, в това число показанията на свидетелите И.Г. и Н. К., обсъдени от този съд, настоящият състав споделя изводите, че са доказани елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.

Обоснован е извода на СРС, че по делото е установено, че ответникът е лишил от ползване на съответната част действителните собственици на имота, без да се доказва правно основание за това, поради което дължи на ищците обезщетение за неоснователното си обогатяване през процесния период. В случая обедняването се състои в спестения наем за ползването на имота през процесния период, както приема и СРС.